Решение № 3074 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3074 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100503617 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №18876 от 21.10.2024г., постановено по гр.дело №30126/2024г. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, са отхвърлени предявения от „Електроразпределителни мрежи запад“ЕАД с ЕИК:130277958 срещу М. К. К. с ЕГН:**********, установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.318, ал.2 ТЗ, вр.чл.200 ЗЗД, вр.чл.110, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, че за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2749,54 лева- дължима корекция на ел.енергия за периода от 24.03.2023г. до 23.06.2023г., извършена с констативен протокол №2002457/23.06.2023г. поради променена схема на свързване на електромера за имот- къща в с.Бойчиновци, ул.„********, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.02.2024г. по ч.гр.д.№6008/2024г. по описа на СРС, 156-ти състав. Ищецът е осъден да заплати на адв.Н. К. от САК сумата от 350 лева- адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

С определение от 10.02.2025г. е оставена без уважение молбата на адв.Н. К. за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че ответницата е признала в подадена до ищеца писмена молба, че притежава и обитава процесния имот, поради което облигационната връзка между страните е безспорно установена. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете, както и разноски за двете съдебни 1 инстанции.

Въззиваемият ответник не е подал в срок отговор на въззивната жалба.

Ответникът е подал частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение подадената от нея молба за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Твърди, че съдът неправилно е редуцирал адвокатското възнаграждение, което според жалбоподателя следва да е в размер на по 587,98 лева за заповедното и исковото производство, или общо 1175,96 лева. Претендира отмяна на определението и присъждане на възнаграждение в посочения в частната жалба размер.

Ищецът е подал отговор на частната жалба, с който оспорва същата като твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Моли обжалваното определение по реда на чл.248 ГПК да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно възприети от първостепенния съд въз основа на представените и приети по делото доказателства, подробно описани в обжалваното решение, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло и тук.

Съгласно чл.98а от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от последния и одобрени от КЕВР. Договор в писмена форма не е необходим. Съгласно ал.4 на същата разпоредба, общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Липсват както твърдения, така и доказателства по делото, ответникът да е подал заявление в предвидения 30-дневен срок, с което да предложи специални /индивидуални за него/ условия за доставка на електрическа енергия от ищеца. Целта на уредбата в ЗЕ е да определи като страна по 2 облигационното отношение лицето, което действително потребява електрическа енергия за собствени нужди, т.е. действително ползва имота на законово основание. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение, което имплицитно представлява оспорване и на правото на собственост или наличието на ограничено вещно право на ползване върху имота. Ищецът, в чиято тежест е да стори това съгласно закона и изрично разпределената му от първоинстанционния съд доказателствена тежест, не е установил правото на собственост на ответника върху имота, в който се твърди да е потребена процесната електрическа енергия. Представената по делото жалба е подписана и подадена от пълномощник, като пълномощното му не е представено. Дори и да беше представено такова пълномощно обаче, признанието на ищеца следва да се преценява ведно с всички останали доказателства по делото, каквито в случая на практика липсват. Издаването на фактура и съставянето на констативния протокол също не могат сами по себе си да установят наличието на облигационно правоотношение между страните. Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Подадената от процесуалния представител на ответника частна жалба срещу определението по реда на чл.248 ГПК настоящият състав намира за неоснователна. Съдът не е обвързан с цитираната в частната жалба наредба, а при определянето на справедливо възнаграждение за положения от адвоката труд при условията на чл.38 от ЗАдв следва основно да съобрази фактическата и правна сложност на делото, положените усилия и проведените по делото открити съдебни заседания. В случая първоинстанционното производство е приключило в едно открито съдебно заседание, без разпит на свидетели, а делото не се отличава с каквато и да е фактическа и правна сложност. Що се отнася до заповедното производство, в него защитата на ответника се изчерпва с подаването на възражение, което не се мотивира и може да бъде извършено от самия ответник, какъвто е смисълът и целта на закона. Предвид изложеното, съдът правилно е определил възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 50 лева за заповедното и 300 лева за исковото производство.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не е направил разноски и е бил защитаван безплатно от адв.Н. К.. Както бе посочено и по-горе, делото не се отличава с каквато и да е фактическа и правна сложност, проведено е едно открито съдебно заседание, а процесуалният представител не е подал отговор на въззивната жалба. Предвид изложеното съдът намира, че справедливото възнаграждени за положения от адв.К. труд е в размер на 100 евро.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение №18876 от 21.10.2024г., постановено по гр.дело №30126/2024г. по описа на СРС, ГО, 156 с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№65085/24.02.2025г. срещу определение от 10.02.2025г. по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение подадената от ответника молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи запад“ЕАД с ЕИК:130277958 да заплати на адв.Н. К. от САК сумата от 100 евро /195,58 лева/ - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4