Решение № 449 от 08.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Варна, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100502338 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 от ГПК, образувано е след отмяна на въззивно решение №658 от 05.06.2020г., постановено по гр. дело №441/2019г. по описа на ВОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС при изпълнение на дадените указания в решение №60079 от 13.09.2021г., постановено по гр. дело №3555/2020 по описа на ВКС.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Т. ИВ. и ЯНК. Т. АТ. срещу Решение № 1431 от 04.04.2018г. по гр.д. № 10289/2017г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на М. КР. С., ЕГН **********, че И.Т., ЕГН **********/починала на 09.03.2018г., и заместена в хода на производството, на осн. чл. 227 ГПК от нейните дъщери- въззивниците в настоящото производство/, не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Б.К. представляващ еднофамилна жилищна сгР. на един етаж, с идентификатор №***, разположена в ПИ с идентификатор №***, със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от: входно антре, три стаи, баня – тоалет, представляващ имот със стар идентификатор ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт № 185, т. ІІ, дело № 269, рег. № 13590 от 04.09.2007г., с който И.Т. е призната за собственик по наследство от Г.Ил.Н., бивш жител на гр. Варна на 1/2 ид.ч. от следните имоти, находящи се в гр.

Варна, Б.К. представляващи две жилищни сгради, а именно: жилищна сгР. с площ от 40 кв.м, състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, както и 1 жилищна сгР. с площ от 36 кв.м, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, изградени в УПИ VIII-2, с площ от 275 кв.м, в кв. 5а, попадащ в 26-ти подрайон на гР., при граници по скица: имот VII-3, улица и имот №1-1. Въззивниците считат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановяване при нарушение на процесуални правила. Твърдят, че към момента на сключване на договора за покупко- продажба по НА №10/21.10.1991г. Р.П.Н. не е била собственик на имота и не е притежавала ½ ид.ч. от построената в поземления имот сгР., състояща се от три стаи, входно антре, построени през 1969г., доколкото имотите са били отчуждени и са били държавна собственост.

Отчуждаването по реда на ЗПИНМ /§ 81 ППЗПИНМ/ за мероприятие по улично регулационния план предпоставя изплащане на определеното обезщетение, а при отчуждаването по ЗТСУ преминаването на правото на собственост върху държавата настъпва с влизане в сила на заповедта по чл. 98 от ЗТСУ и след този момент отчуждения собственик не може да се разпорежда с имота, предмет на отчуждение. Издадените актове за узаконяване след отчуждаването са ирелевантни по отношение на правото на собственост. Така, праводателката на ищеца Р.П. не е могла да се разпорежда със сградите, построени върху държавно място, а извършените от нея сделки не са породили вещно действие. Установено е по делото, че на Г.Ил.Н. и Т.Г.Н. е учредено право на строеж върху държавно дворно място с площ от 275 кв.м., по ½ ид.ч. за всеки. Впоследствие ПИ е разделен на два имота с два административни адреса: *** на ТТ.Н. и Б.Игн. на Г.Н.

/стар ид. ***, а след приемане на КККР двата имота са с общ ид.

***/. С НА № 126/1984г. Г.Н. продал на Р. само една стая, кухня, навес и тоалет на двора, строени през 1945г. /без спорния имот/. През 1989г. със Заповед № 3853/01.12.1989г. имотите са отчуждени и са били собственост на държавата до 16.10.1997г., когато със Заповед № 1703/16.10.1997г. отчуждаването е отменено. Всички действия извършени в периода от 01.12.1989г. до 16.10.1997г. не произвеждат действие. Отмяната на отчуждаването произвежда действие по отношение на правоприемниците на отчуждения собственик Г.Н. – Донка и Янка. Ищците не са сред наследниците на Р.П., а отмяната на отчуждаването има ефект по отношение на притежаваното от нея по НА № 126/1984г., част от което не е процесния имот. Същевременно е изложен довод за произнасяне свръхпетитум – НА № 185/2007г. е отменен изцяло, макар спора да касае част от имотите. В тази част решението е недопустимо. Молят съобразно всичко изложено да се отмени обжалваното решение, а предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. С въззивната жалба са представени писмени доказателства, а именно 3 бр. съдебни решения, които въззивиците считат, че са допустими, тъй като са били обсъждани в мотивите на първоинстнационния съдебен акт.

В отговора си, М.С. оспорва доводите в жалбата и развива такива, обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението.

Моли същото да бъде потвърдено. В пледоарията по същество, 2 пълномощникът на страната излага, че Ив. Т. не е собственик на ½ ид. част от процесния имот. Тя не би могла да придобие ½ ид. част от своя наследодател Г. Ил. Н., тъй като той има и други наследници освен нея- Ил.Г.Ил. и Р. Н.а.

Срещу решението В ЧАСТТА по предявените искове срещу ЕЛ. ИЛ. Г. и Д. ИЛ. П. липсва въззивна жалба, поради което в тази част решението е влязло в законна сила.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от М. КР. С., ЕГН: ********** срещу И.Т., ЕГН: ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът И.Т. не е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Б.К. а именно: еднофамилна жилищна сгР. на един етаж, с идентификатор № ***, разположена в ПИ с идентификатор № ***, със застроена площ от 49 кв. м., състояща се от: входно антре, три стаи, баня – тоалет, представляващ имот със стар идентификатор ***; претендира се и отмяна на КНА № 185, том ІІ, рег. № 13590, нот. дело № 269/ 2007 год., с който Т. е призната за собственик на процесния имот. Ищецът твърди, че е собственик на цялата жилищна сгР., находяща се в гр. Варна, ул.

Б.Игн. по силата на договор за покупко – продажба от 11.03.2014 год.. Въз основа на КНА № 9/ 2007 год. ответницата Ел. Ил. Г. и Д. Ил. П./ по отношение на които първ. решение е влязло в сила/ са признати за собственици на 1/ 2 ид. ч. от недвижими имоти – жилищна сгР. с площ от 40 кв. м. / с идентификатор № ***/ и жилищна сгР. с площ от 36 кв. м., изградени в имот с идентификатор № *** по действащата КК.

Твърди че към момента на издаване на КНА ответниците не са собственици на съответните идеални части, посочени в актовете. Излага, че ответницата И.Т. се е снабдила с КНА №185, том 2, рег. №135904, дело №269/2007г. въз основа на писмени документи за собственост на ½ ид. част за същите за жилищни сгради. Ищецът твърди, че за него като собственик на едната сгР. въз основа на договор за покупко-продажба от 11.03.2014г. е налице правен интерес да отрече правото на собственост на ответниците по отношение на сгР. с идентификатор ***, както и на осн. чл. 537 ГПК да бъдат отменени констативните НА по отношение на идеалните части на всяка група ответници.

Ответниците – ЕЛ. ИЛ. Г. и Д. ИЛ. П., не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Ответникът – И.Т. е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва правата на праводателите на ищеца. Твърди на първо място, че искът е недопустим, тъй като с влязло в сила на 16.12.2004г. решение по гр. дело №62/1998г., правата на предходните собственици – Ст. и Г. Г. са отречени, като са им заплатени и извършените подобрения. Счита, че Ст. и Г. Г. не са собственици на нито една от постройките, находящи се на 3 адрес: гр. Варна, ***А, поради което и не са могли да прехвърлят същите на внука си М.С. с НА № 47/2012г. Твърди, че всички сгради на този адрес са били изградени и са собственост на баща ѝ Г.Ил.Н..

В хода на съдебното производство- след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на първ. решение- а именно на 09.03.2018г. ответницата И.Т. е починала, като с определение №4838 като ответници по делото са конституирани дъщерите ѝ ЯНК. Т. АТ. и Д. Т. ИВ..

Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото удостоверение от 28.12.1966 год., издадено от ГНС –гр. Варна, се установява, че Г.Ил.Н. е признат за собственик на жилищна сгР., с площ от 275 кв. м./вероятно техн. Грешка, тъй като толкова е площта на мястото/, на Б.К. въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, кв. 35 – 871 по плана на гр. Варна.

От представеното удостоверение, издадено от Община Варна, е видно, че Г.Ил.Н., ЕГН: 0104230947 е сключвал граждански брак пет пъти, като последният е сключен на 16.09.1977г. с лицето Р.П.Н..

От приетия по настоящото дело НА 126, се установява, че на 29.12.1984г. Г.Ил.Н. продава на съпругата си Р.П.Н. следния имот, който не е СИО, а именно: стая, кухня, клозет на двора, навес за натурии, построени върху държавно дворно място, представляващо дворище пл. №2 на кв. 2 по плана на гр. Варна, 26-ти подрайон, на адрес: ул. „ Борис Игнатов“ № 15.

Видно от приетото пред настоящата инстанция удостоверение за наследници на Г.Ил.Н., починал на 25.03.1987г., е оставил за наследници: дъщеря И.Т. /починала на 09.03.2018г./; син Ил.Г.Ил., починал на 26.02.1997г., и преживяла съпруга- Р.П.Н., починала на 19.01.1995г.

С акт за узаконяване Акт №1/12.09.1991 год., издаден от гл. архитект на ОбНС – Варна, построените през 1969 год. три стаи и входно антре /с размери до 42.5 кв.м. и без издадено строително разрешение/, на основание чл. 162, 180, 173 ЗТСУ и чл. 302 ППЗТСУ са узаконени на името на Р.П.Н. до размери 40 кв. м., съгласно одобрения архитектурен проект.

С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 10, том ХХІІ, дело № 6947/ 21.10.1991 год. Р.П.Н. продава на Г. В. Г. ½ ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: стая, кухня дворен тоалет и навес, построени през 1945 год. и три стаи, входно антре, построени през 1969, всички върху държавно дворно място, съставляващо имот пл. № 2, в кв. 2 по плана на 26- ти м. р. на гр. Варна, ул. „Борис Игнатов“ 15, ведно с правото на строеж върху мястото.

С Решение от 10.03.1999 год. по гр. д. № 62/1999 год. на ВРС, Х състав, частично обезсилено с решение от 02.04.2003 год. по гр. д. № 722/2002г. по описа на ВОС, е прието за установено по отношение на М.Арг. Н.а, С. Т. Н.а 4 и Г. Т. Н., че Г. В. Г. и Ст. Йорд. Г.а не са собственици на жилищна сгР. от три стаи, входно антре, строени през 1969г. Първ. решение в частта, с която отрицателният установителен иск е уважен по отношение на постройка с площ 22.40 кв.м., състояща се от вход, килер, кухня, баня, тоалетна, втори вход, гараж с площ 17.60 кв.м. и е отменен НА №47, дело №3606/96г. е обезсилено, а производството прекратено поради липсата на правен интерес.

Видно от мотивите на първ. решение, ищците М.Арг. Н.а, С. Т. Н.а и Г.

Т. Н. са наследници по закон на Т.Г.Н. /починал на 07.09.1994г./- син на Ан.

Н.а, починала на 22.05.1966г. по време на сключения брак с Г.Ил.Н.. Съдът приема, че ищците не се легитимират като наследници по закон на Г.Н..

С НА №47, том ІІІ, рег. №4849, дело №358/ 09.11.2012 год., Г. В. Г. и Ст. Йорд. Г.а са признати за собственици на еднофамилна жилищна сгР., разположена в ПИ с идентификатор №***, със застроена площ по скица от 49 кв. м., а по данъчна оценка – 53 кв. м., състояща се от три стаи, входно антре, баня – тоалет и коридор, представляваща самостоятелен обект с идентификатор №***, при съседи: №***,