Решение № 12712 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12712 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110117957 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от *******, чрез юрк.

*****, срещу И. С. К., с която по реда на чл. 422 ГПК се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата И. С. К. дължи на ******* следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата 2340, 25 лв., представляваща цена на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. ******** в периода май 05.2020 г. – април 2022 г., ведно със законната лихва от17.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 536, 67 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 15.11.2020 г. 04.10.2023 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата 59, 66 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода юни 2020 г. – април 2022 г., ведно със законната лихва от 17. 10. 2023 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 8,95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на цената на услугата дялово разпределение за периода 15.11.2020 г. - 04.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57104/2023 г. по описа на СРС, 171 с-в.

Ищецът твърди, ч е ответницата, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както и че между нея и дружеството е налице облигационно отношение, възникнало 1 въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, съгласно чл. 150 ЗЕ. Поддържа, че е доставил на ответницата за процесния период и имот топлинна енергия, чиято цена е формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, извършвано от ****** (с ново наименование *******). Твърди, че съгласно общите условия, купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати цената на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение и е изпаднала в забава, поради което иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца процесните суми. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на исковата молба, подаден от ответницата И. С. К., чрез адв. Р. К., се поддържа неоснователност на исковете и се иска тяхното отхвърляне. Заявява се, че не се оспорва начина на изчисляване и разпределение на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение, както и размера на претендираните суми, но се твърди, че за посочените в исковата молба периоди вземанията са погасени по давност.

По отношение на главницата за дялово разпределение се излага, че същата не се дължи, тъй като процесният договор за извършване на услугата топлинно счетоводство е недействителен поради липсата страна по него и липса на съгласие на тази страна, евентуално – тъй като същият не е влязъл в сила поради неизпълнение на чл. VI, т. 8 от договора, евентуално – тъй като ответницата не е страна по договора, поради което не е обвързана от него, евентуално – тъй като сумите се дължат не на ищцовото дружество, а на третото лице-помагач. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано ****** (с ново наименование *******) като третото лице помагач на страната на ищеца.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:

1. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата 2340, 25 лв., представляваща цената на доставената в периода май 2020 г. – април 2022 г. топлинна енергия:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и 2 водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая, с протоколно определение от 14.03.2025 г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот и като такава е клиент на ищцовото дружество на топлинна енергия за процесния имот. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № **** г. по описа на нотариус *****, и данните, съдържащи се в него, както и от заявление-декларация № ***** г., с която ответницата е поискала откритата при ищцовото дружество партида на жилището да бъде променена на нейно име, като не се твърди, нито по делото има данни в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание на апартамента, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С оглед изложеното следва да се приеме, че страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответницата потребител се е задължила да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове.

3

В спорния период са действали ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения ответницата, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразила срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Налице е изправност на ищеца. С протоколното определение от 14.03.2025 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден, като с отговора на исковата молба ответницата изрично е заявила, че не оспорва начина на изчисляване и разпределение на топлинната енергия и размера на претендираните суми, поради което се противопоставя на искането на ищеца за допускане на съдебнотехническа и на съдебносчетоводна експертизи.

Налице е неизпълнение на задължението на ответницата за заплащане цената на доставената топлоенергия. Това обстоятелство също е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с посоченото по-горе определение, като по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания.

Възражението на ответницата, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземането на ищеца за посочената сума е частично основателно. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът на тези задължения е определен. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.10.2023 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок е изтекъл за вземанията за цена на доставена топлинна енергия за месеците май, юни, юли 2020 г. и не е изтекъл за вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода м. август 2020 г. – м. април 2022 г.

Поради изложеното и като взе предвид данните, съдържащи се в представената от ищеца обща фактура № **********, съдът намира, че И. С. К. дължи на ******* сумата 2213,44 лв., представляваща цената на доставената в периода м. август 2020 г. – м. април 2022 г. топлинна енергия. Ето защо за посочената сума и период предявеният иск следва да бъде уважен, а за периода м. май 2020 г. – м. юли 2020 г. и за сумата 126,81 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

2. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между 4 страните, че ответницата дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата 59, 66 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода юни 2020 г. – април 2022 г. за топлоснабдения имот:

Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.

Видно е от договор № ****, че етажната собственост е възложила на ****** (с ново наименование *******) извършването на следните услуги: доставка и монтаж на електронни радиаторни разпределители на топлинна енергия и радиаторни вентили с термостатна глава, както и да извършва услугата топлинно счетоводство за разпределение на консумираната, измерена по общ топломер в АС и фактурирана от ******* топлинна енергия. Видно от договор от 09.06.2020 г. ******* е възложила на ****** извършването на услугата дялово разпределение. В чл. 36 ОУ от 2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на *******.