Решение № 292 от 05.08.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. гр.Несебър, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100262 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 2551/18.03.2024 г. на „Ц.**” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от управителя Ц.С.С., чрез адвокат И. А. от САК, съдебен адрес: гр.

***, срещу Ц. Ж. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 5000 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за наем от 25.08.2022 г. между страните и приложенията към него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.02.2024 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 119/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи основателността на претенцията. Заявява се, че ответницата неоснователно и едностранно прекратила сключения между страните договор за наем в нарушение на договора, с електронно писмо /имейл/ от 02.11.2023 г., предвид което и с оглед клаузата на чл.17.3 се претендира уговорената неустойка. Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, чрез адв. П. А. от БАК, с който искът се оспорва като неоснователен.

Излагат се насрещни твърдения, че ответницата, в съответствие с договора, е предизвестила ищцовото дружество за прекратяването на договора, предвид което за 1 последното не са настъпили никакви вреди. Моли се за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане на ответницата на сторените разноски.

Ищцовото дружество се представлява в проведеното по делото открито съдебно заседание от законния си представите – управителя Ц.С. и упълномощения адв. И. А. от САК. Поддържа предявения иск и моли за уважаването му от съда. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък.

Ответницата не се явява лично в съдебно заседание по делото, представлява се от упълномощен представител – адв. П. А. от БАК, който поддържа дадения отговор и моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 119 по описа за 2024 г. на Районен съд Несебър, се установява, че в полза на заявителя „Ц.**“ЕООД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 65/09.02.2024 г. и за сумата от 5000 лева – неустойка, дължима на основание чл. 17.3, изр. последно, вр. изр. второ от договор за наем от 25.08.2022 г., сключен между Ц. Ж. Г., като наемодател и заявителя, като наемател, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането. Последната е била надлежно връчена на длъжника-ответник, като предвид постъпило от последния възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е формално допустим.

Предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК иск е установителен с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно определение № 492/23.05.2024 г., съдът с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение № 647/15.09.2023 г. при отсъствие на възражение от страните, е указал на ищеца пълното и главно доказване на следните правопораждащи факти: наличието на облигационни правоотношения по действителен договор за наем от 25.08.2022 г. и приложенията към него, по който ищецът е изправна страна; виновно неизпълнение от страна на ответницата по договора – едностранно да е прекратила договора в нарушение на договора, респ. без да спази договорката за предизвестие; предварително уговорена неустаойка.

В тежест на ответницата и при условията на насрещно доказване съдът е възложил установяването факта на изпълнение на задълженията по договора, вкл. надлежното му едностранно прекратяване, както и всички правоизключващи, правоизменящи, правоотлагащи и правопогасяващи факти, на които се позовава.

2

Страните не спорят относно обстоятелствата, че между тях са съществували облигационни отношение по договор за наем от 25.08.2022 г. на бистро „Л.“ в гр.

Несебър, който е бил едностранно прекратен от страна на ответницата-наемодател с предизвестие от 02.11.2023 г., изпратено по имейл до ищеца-наемател. Няма спор и относно факта, че впоследствие на еднократното прекратяване на наемното правоотношение ответницата-наемодател е възстановила на ищеца-наемател дадения по договора депозит в размер на сумата от 5000 лева, както и предплатената наемна цена, съгласно анекс от 12.09.2023 г., в размер на сумата от 15 000 лева. Спорният въпрос по делото е разполагала ли е ответницата наемодател с правото едностранно да прекрати договора и при какви условия, съответно - спазено ли е предизвестието за едностранно прекратяване и обуславя ли същото пораждането на правото на ищцовото дружество да претендира неустойка за договорно неизпълнение.

Видно от представените с исковата молба договор за наем и анекси към него /л.

6-13 от делото/ на 25.08.2022 г. ответницата е предоставила на ищцовото дружество временното и възмездно ползване на собствения си недвижим имот за заведение за обществено хранене, а именно - помещение в гр. ***, съставляващо партера на сгради с ид. №№ *** и ***, на площ от 136 кв.м. – Бистро „Л.“, състоящо се от кухненско помещение, бар, тоалетни, напълно оборудвано, и за срок от 01.04.2023 г. до 30.10.2024 г. Ищцовото дружество се е задължило насрещно да заплаща наемна цена от 20 000 лева, от която първа вноска от 5000 лева – в срок до 30.08.2022 г. и втора вноска от 15 000 лева – в срок до 01.05.2023 г. Съгласно клаузата на чл. 5.2 от договора е предвидено, че дължимите наемни вноски за всяка следваща година от действието на договора ще се заплащат в същите съответни срокове, като по силата на чл. 6 от договора ищецът-наемател се е задължил да заплати на ответницатанаемодател депозит за гаранция в размер на 5000 лева, подлежащ на връщане до 30.11.2025 г. Страните са предвидили хипотеза на едностранно прекратяване на договора по чл. 17.3 – с двумесечно писмено предизвестие, подадено от наемателя в срок до 01.03 на съответната година, като неспазването му е скрепено с право на договорна неустойка в полза на наемодателя в размер на сумата от 5000 лева. Със същата клауза е предвидено, че „неустойка в същия размер ще дължи и наемодателят на наемателя в случай на неоснователно прекратяване на договора от страна на наемодателя“. Условията на Раздел III от договора „Цена и начин на плащане“ са били изменени с анекс от 12.09.2023 г., като е предвидено определената договорна цена да бъде заплащана, както следва: първа вноска в размер на 15 000 лева – в срок до 15.09.2023 г. и втора вноска в размер на 5000 лева – в срок до 01.05.2024 г.

Изслушан по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК законният представител на ищеца – управителят Ц.С. - потвърждава пред съда соченото от ответницата с отговора, че процесното бистро „Л.“ представлява сезонно заведение, което не разполага с търговки площи на закрито, работи ежегодно от края на месец май до 10 септември и предоставя услугите си на общинска площ, въз основа на предоставено сезонно 3 тротоарно право.

Предвид анализа на доказателствата, съдът намира, че страните са сключили договор за наем на недвижим имот, общата уредба на който се съдържа в чл. 228 – чл.

239 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. С разпоредбата на чл. 237 от ЗЗД е предвидено, че ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. В тази връзка съдебната практика константно се приема, че посоченото правило е диспозитивно и допуска договаряне на срок, като срочният наем също, подобно на безсрочния договор за наем, може да бъде прекратен безвиновно с предизвестие /отказ от договора с предизвестие/, но само ако тази възможност е изрично уговорена в срочния договор за наем /така Определение № 485 от 16.07.2009 г. по т.д. № 352/2009 г. на Върховен касационен съд; Решение № 67 от 28.01.2002 г. по гр.д. № 968/2001 г. , V г.о. на ВКС; и др./

Същевременно разпоредбите на чл. 92 от ЗЗД допускат страните по двустранен договор да предвидят неустойка, която да обезпечава изпълнението на поетите задължения и да служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват.

В случая страните по процесния договор, на основание чл. 9 от ЗЗД и в съответствие с принципа за свобода на договарянето, са предвидили срок на наема - от 01.04.2023 г. до 30.10.2025 г. или за три сезонни ползвания на бистрото, като са уговорили същия в полза на наемателя, доколкото възможността за предсрочен отказ от договора е предвидена с чл. 17.3 изрично и само в негова полза на него. В полза на наемодателя с чл. 18 е предвидено право на разваляне без предизвестие на договора при забавата на кое да е плащане на наемателя с повече от 15 дни. В обобщение може да се заключи, че процесният договор е с уговорен в полза на наемателя срок, може да бъде едностранно прекратен по волята на наемателя само при спазването на предизвестие, а от наемодателя – при договорно неизпълнение на наемателя – забава на договорно плащане. Посочените уговорки са допустими и валидни и имат силата на закон за страните по договора.

Съдът не споделя становището на ответницата, че правото на едностранен отказ от договора с предизвестие било предвидено в полза на двете страни. Клаузата на чл.

17 от договора предвижда три изрични хипотези на прекратяване на договора – с изтичане на договорения срок; по взаимно писмено съгласие на страните; и с двумесечно писмено предизвестие „от страна на НАЕМАТЕЛЯ“ – в срок до 01.03 на съответната година. Действително, с последващите изречения на чл. 17.3 е предвидена еднократна компенсаторна договорна неустойка за неспазване на предизвестието от страна на наемателя, както и неустойка в същия размер, дължима от наемодателя на наемателя „в случай на неоснователно прекратяване на договора от страна на наемодателя“, но волята на страните е изрична и ясна и не предвижда възможност за наемодателя безвиновно и самоволно да се откаже от договора преди изтичане на 4 срока му – преди 30.10.2025 г. В подкрепа на този извод на съда идва и клаузата на чл.

18 от договора, съгласно която в полза на наемодателя е предвидено право на разваляне на договора предсрочно с едностранно писмено волеизявление без предизвестие, но само в описания случай на договорно неизпълнение от страна на наемателя.

Така, съдът намира за доказано твърдяното с исковата молба договорно неизпълнение на отвеницата-наемодател, предвид безспорния за страните факт, че процесният срочен договор за наем е бил едностранно прекратен с предизвестие на ответницата-наемодател от 02.11.2023 г. въпреки стриктното изпълнение от ищецанаемател на поетите насрещни задължения, вкл. след изменението им с анекса от 12.09.2023 г. Неизпълнението на ответницата е скрепено с действителна неустоечна клауза, предвиждаща обезщетение в размер на 5000 лева за произлезлите за ищецанаемател вреди от неоснователното прекратяване на договора, в случая - две години преди изтичането на срока му. Съдът намира, че така уговорената неустойка не се явява прекомерно голяма, доколкото размерът е послужил на страните и за определяне на предварителния депозит по договора, за размер на дължимата от наемателя неустойка за неоснователно прекратяване на договора, както и за размер на първоначално определеното авансовото плащане на част от годишния наем, т.е. страните са преценили сумата от 5000 лева за разумно по размер обезщетение на вредите, които биха могли да произтекат за всяка от тях от незаконосъобразното развитие на облигационното правоотношение, както и достатъчна гаранция за точното изпълнение на поетите от тях насрещни задължения. Същевременно, неизпълнението засяга съществен период от срока на договора, предвид което и съдът не намира основание за намаляване размера на договорната неустойка. Впрочем, по делото няма направени оплаквания и искания по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД от страна на ответницата.