Решение № 19671 от 20.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19671 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110149554 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Предявени са от Л. Г. Л. против „К.“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № OL******** от 19.10.2020 г., поради противоречието му със закона, евентуално съединен с установителни искове с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата за фиксиран ГЛП в размер на 20,05 % поради противоречието й с добрите нрави, както и на клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 247,82 лева (чл. 26 от договора) и на клаузата за такса „експресно разглеждане“ в размер на 165,22 лева, поради противоречието им със закона, както и поради неравноправния им характер.

Ищецът Л. Г. Л. твърди, че на 19.10.2020 г. е сключил с „К.“ ООД Договор за потребителски кредит № OL********, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 800 лева. Договорът предвиждал ГПР в размер на 22 %, фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20,05 %, заплащането на такса „експресно разглеждане“ в размер на 165,22 лв., както и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 247,82 лв. Ищецът поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК. Твърди се, че в договора не бил посочен по ясен и разбираем начин начинът на формиране на ГПР, не били посочени допусканията при неговото изчисляване, както и че в ГПР не били включени всички разходи по кредита, включително таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение. Сочи, че в договора не бил посочен и лихвен процент на ден, което също водело до пълна недействителност на договора. Поддържа се също така, че са нищожни отделни клаузи на договора, а именно: клаузата на чл. 26 от договора, предвиждаща неустойка от 247,82 лв. при непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона и представляваща неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 1

ЗЗП; клаузата за такса „експресно разглеждане“ в размер на 165,22 лв., като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и представляваща неравноправна клауза; клаузата за възнаградителна лихва в размер на 20,05%, като противоречаща на добрите нрави.

Според ищеца посочените клаузи водели до значително оскъпяване на кредита и представлявали средство за заобикаляне на ограниченията относно максималния размер на разходите по кредита. Поддържа, че тези три нищожни клаузи са съществени за целия договор, като к.рът не би сключил договора без тях. При тези твърдения и останалите подробно изложени такива в исковата молба моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К.“ ООД, с който оспорва допустимостта на исковете поради наличие на висящо заповедно производство между същите страни относно вземания по същия договор за потребителски кредит, поради което счита, че е налице основание за прекратяване на производството по чл. 126, ал. 1 ГПК. При условията на евентуалност оспорва исковете като неоснователни, поддържайки, че процесният договор е валидно сключен, заемната сума е предоставена и получена от ищеца, договорните клаузи са законосъобразни и не противоречат на разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № OL******** от 19.10.2020 г., евентуално съединен с установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за фиксиран ГЛП в размер на 20,05 %, клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 247,82 лева (чл. 26 от договора), както и клаузата за такса „експресно разглеждане“ в размер на 165,22 лева.

По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № OL******** от 19.10.2020 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително и оспорените клаузи, както и че договорът, евентуално оспорените клаузи, са нищожни на сочените основания.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е действителен, както и че клаузите на същия са валидни и индивидуално уговорени.

Между страните е безспорно, а и от представения по делото договор за потребителски кредит № OL********/19.10.2020 г., се установява, че страните ищецът в качеството му на заемополучател и ответника, в качеството му на заемодател, са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за кредит.

Съгласно така сключения договор к.рът се задължил да предостави на к.получателят кредит в размер на 800 лева при годишен лихвен процент от 20,05% и годишен процент на разходите в размер на 22%. посочено е, че потребителят дължи такса за експресно разглеждане в размер на 165,22 лева и неустойка в размер на 250,72 лева, като общата стойност на плащанията по договора с включване и на посочените такса и неустойка възлиза на сумата в размер на 1253,58 лева.

В чл. 26, ал. 1 от договора е уговорено, че в деня на сключване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му к.получателят ще предоставяи на к.ра следното обезпечение: две физически лица - солидарни длъжници, всяко от 2 които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, като съответния размер на осигурителния му доход да е в размер над 2000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „К.“ ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има такива да е със статус редовен.

Солидарните длъжници подписват договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от настоящия договор. В ал. 2 на чл. 26 от договора е уговорено, че в случай че в деня на сключване на договора не предостави обезпечението по ал. 1 той дължи неустойка в размера, посочен в т. 5 от Условията и параметрите на договора.

Предвидено е в ал. 3, че в случай че к.получателят предостави обезпечението по ал. 1 не по-късно от три дни след сключване на договора той не дължи неустойката по ал. 2.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 22%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

В договора не са посочени взетите предвид допускане при изчисляване на ГПР, което е самостоятелно основание за нищожност на договора.

Горепосочения размер на ГПР не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал.

4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на к.ра и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Процесните неустойка и такса представляват разходи по договора за 3 потребителски кредит и следва да бъдат включени в ГПР, като същите са били изначално известни на к.ра. Видно е, че тези суми са били начислени още при сключване на договора и са включени в погасителните вноски. Според настоящия съдебен състав включването на клаузи в договора за кредит, в които се уговарят такси и неустойки при неизпълнение на несъществени задължения, представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на к.ра от договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.

Неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.

В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.