Определение № 2797 от 21.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2797 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110151222 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. М. Б., чрез ЕАД М., с която срещу „Вивус. Бг“ ЕООД са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника процесните договори за потребителски кредит, по силата на които й били предоставени заемни средства, както следва: по договор 9728845002/05.01.2023 г. сума в размер на 1100 лв. при лихвен процент по кредита – 40,99% и годишен процент на разходите – 49,70 %, като съгласно договора е била начислена такса за бързо разглеждане и ищцата заплатила по този договор без основание сумата 235,59 лева; по договор 9728845003/05.05.2023 г. сума в размер на 1200 лв. при лихвен процент по кредита – 40,99% и годишен процент на разходите – 49,70 %, като съгласно договора е била начислена такса за бързо разглеждане и ищцата заплатила по този договор без основание сумата 288 лева; по договор 9728845004/25.05.2023 г. сума в размер на 1100 лв. при лихвен процент по кредита – 40,99% и годишен процент на разходите – 49,70 %, като съгласно договора е била начислена такса за бързо разглеждане и ищцата заплатила по този договор без основание сумата 264 лева; по договор 9728845005/16.06.2023 г. сума в размер на 1200 лв. при лихвен процент по кредита – 40,99% и годишен процент на разходите – 49,70 %, като съгласно договора е била начислена такса за бързо разглеждане и ищцата заплатила по този договор без основание сумата 288 лева.

В исковата молба се поддържа, че действително приложеният по кредитното правоотношение ГПР не е посоченият в договорите, тъй като не са били включени начислените такси за бързо разглеждане. Излага подробни съображения относно недействителността на договорите за потребителски кредити и че по същите ищцата дължала да върне само чистата стойност (получените от ответника суми), тъй като при изчислението и посочването на ГПР в договорите, тази такса не е била взета предвид, а същата е следвало да участва при формирането му. Отделно и в условията на евентуалност се излагат съображения за недействителност на клаузите за 1 възнаградителна лихва и за таксата за бързо разглеждане. Твърди във връзка с процесните договори да е заплатила повече от сумите за главници, с оглед което и предявява осъдителни искове за разликите. Прави искания за приемане на представените документи като доказателства по делото, искане по чл. 190 ГПК и за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с формулирани задачи.

Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност.

Признава, че между страните са били сключени процесните договори и ищцата е извършила описаните в исковата молба плащания по всеки от тях. Поддържа да е предоставил на потребителя цялата относима и изискуема по закон информация, за да е той в състояние да вземе решение относно сключването на договора. Потребителят сам избрал да му бъде предоставена услугата бързо разглеждане, при което искането му е било разгледано до 15 минути, което ангажирало допълнителен ресурс. Тези факти обусловили начисляването на таксата по всеки договор, която била в обоснован и справедлив размер. Поддържа да е изправна страна по договорите. Поддържа всеки от договорите за кредит да е действителен, тъй като таксата за бързо разглеждане не следва да се включва в ГПР. Подчертава, че в случая не е било задължително ползването на тази услуга, с оглед което и дължимата такса за нея не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Намира, че не е необходимо исканията по чл. 190 ГПК и по чл. 195 ГПК, заявени с исковата молба, да бъдат уважени. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото и справка за извършените плащания. Излага доводи във връзка с искането по чл. 38 ЗАдв.

По разпределението на доказателствена тежест:

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че поради нищожност на договорите за кредит претендираните от нея суми са заплатени над чистата стойност на отпуснатите й по всеки договор парични средства.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за задържане на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищцата, респ. получена от ответника въз основа на валиден договор, клауза от него.

С оглед становищата на страните следва ДА СЕ ОБЯВЯТ ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ от доказване в производството следните обстоятелства:

1/ че между страните чрез електронни комуникационни средства са били сключени процесните договори за кредит от разстояние;

2/ че по същите ответникът е предоставил на ищеца сумите, предмет на договорите, както са посочени от страните в исковата молба и в отговора;

3/ че е била начислена такса за бързо разглеждане на искането за кредит по всеки договор;

4/ че във всеки договор за кредит е посочен ГПР 49,70 %, като в същия не е включено вземането за такса за бързо разглеждане;

5/ че ищцата е заплатила на ответника във връзка с процесните договори сумите, описани в исковата молба и отговора, които съвпадат по размери.

По доказателствата:

Съдът намира, че следва да приеме представените от страните писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

Съдът следва да остави искането на ищцата по чл. 190 ГПК без уважение с оглед отделените за безспорни обстоятелства и представените към отговора 2 документи.

Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза също не е необходимо за изясняването на спора от фактическа страна, с оглед което и също следва да се остави без уважение.

Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно уреждане на спора.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2026 г. от 09:50 часа, за когато страните да бъдат призовани по ел. път.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.

78, ал. 9 ГПК.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и с отговора документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК и по чл. 195 ГПК.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и ел. препис от писмения отговор, ведно с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3