Решение № 808 от 23.12.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Разград, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20243330101255 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД във вр. със ЗПФУР.

Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу С. Б. В. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 800 лв. главница по договор за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ АД, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 102,59 лв. договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 10.05.2018 г. до 20.06.2019 г., 458,35лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 10.05.2018 г. до 22.03.2024 г., както и разноските в заповедното производство – 25 лв. заплатена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 540/2024 г. по описа на Районен съд Разград.

Претендира разноски и за настоящото производство.

Твърди, че във връзка с разпореждане № 1910/01.07.2024 г., получено на 10.07.2024 г., с което са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок са упражнили правото си да предявят иск, с който да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „АПС Бета България“ ЕООД вземането, което е предмет на издадената заповед по ч. гр. д № 540/2024 г. по описа на Районен съд – Разград.

Заявява, че между „Кредисимо“ АД, като кредитодател и С. Б. В., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 1075095 на 10.05.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Счита, че приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 1075095 от 10.05.2018 г. установяват по безспорен начин сключения между страните договор, задълженията, по който ответната страна не изпълнила. Договорът за кредит не бил сключен в противоречие с чл. 10 от ЗПК, което обосновавало извод, че същият е действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

1

Длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данните си за кореспонденция. Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр (СЕФ), договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, ответницата отправила към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон, с който декларирала получаването на СЕФ на посочения от нея е-mail, проверила въведените данни и приела ОУ и Договора, като според т. 11 от ОУ с извършване на горните действия се считало, че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът – приети и подписани от кандидатстващия. Така по реда на ЗЕДЕУУ между „Кредисимо“ АД и ответника бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в него. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „Ай Тръст“ ЕООД, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ, чрез размяна на електронни изявления.

Въз основа на сключения Договор за потребителски кредит № 1075095 от 10.05.2018 г. ответницата получила сумата от 800 лв., срещу което се съгласила да върне 13 броя вноски по 69,43 лв. в срок до 20.06.2019 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договора, съдържащ погасителен план. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 21.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити („ОУ“) страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“ АД.

На 10.05.2018 г. С. Б. В. сключила Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с „Кредисимо“ АД и да отговаря пред него солидарно с длъжника за всички задължения по Договора за кредит. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ АД. На 10.05.2018 г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило спрямо „Кредисимо“ АД за всички задължения на С. Б. В. по Договора за кредит. Ответницата не изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит и „Кредисимо“ АД поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения по договора на 18.02.2021 г. В изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящото плащане от поръчителя. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД погасило дължимите от длъжника към „Кредисимо“ АД суми. С извършване на плащането „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор и уведомил по електронна поща длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването си в правата на кредитора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, за което длъжникът била уведомена на посочената в договора електронна поща.

Ответницата не изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяването му, както и към настоящия момент. Изложеното 2 обуславяло правния интерес на „АПС Бета България“ ЕООД да сезира съда с настоящия иск.

Ответницата получила препис от исковата молба и доказателствата по реда на чл. 47 от ГПК. Назначеният от съда особен представител счита исковете за недопустими, а по същество – неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Счита, че представените писмени доказателства не установяват съществуването на договор за заем и неговото неизпълнение.

Договорите за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство не съдържали както положени върху хартиен носител подпис на страните, така и електронни, затова не били обвързващи спрямо ответника. Нямало и правни основания за сключване на договор за предоставяне на поръчителство съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Този договор също не обвързвал ответника, затова не били на лице и задължения, породени от него и цесията в частта, с която се прехвърляли задължения, породени от договора за поръчителство, била нищожна, поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.

Оспорва ответницата да е длъжник по процесния договор за потребителски кредит и изобщо да го е сключвала, защото не е получила уникален код за авторизация на сключването на договора онлайн. Евентуално счита, че договорът е нищожен поради липса на съгласие за сключването му. Оспорва ответницата да е получила сумата по кредита, оспорва и договора за цесия. Излага твърдения, че не са представени доказателства ответницата да е получила имейл, в който да се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личен акаунт в сайта, липсвали доказателства и за подадена от ответницата молба или искане за кредит, както и съгласие за сключване на договора. С оглед на това е изведен извод за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради което претендираните вземания не съществували в патримониума на ищеца. Недължимата главница обуславяла недължимост и на акцесорните претенции за лихви.

Тъй като договорът за кредит е реален и се счита за сключен с предаването от заемодателя и получаването от заемополучателя на заемната сума, то представените от ищеца писмени доказателства не доказвали, че ответницата е получила сумата от 800 лв.

Липсвали и доказателства, че „Ай Тръст“ ЕООД е погасил задължението към кредитора и така е станал носител на вземането към ответницата. Оспорва се и уведомяването на ответницата за извършената цесия.

В условия на евентуалност се заявява недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, а на договора за поръчителство – на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. В тази връзка навежда, че договорът за кредит трябва да съдържа ГПР и общата дължима сума, изчислена към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая в договора била посочена абсолютната стойност на ГПР, без ясно разписана методика на формирането му. На това основание договорът бил недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и не можел да породи присъщите за този тип сделки правни последици. Договорът за поръчителство предполагал обезпечаване на задължение по действителен договор за кредит, какъвто в случая не бил на лице.

Навежда, че клаузата, задължаваща длъжника да сключи договор за поръчителство, е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Ограничаването на длъжника при избор на поръчител и едностранното елиминиране от кредитора на физическите лица като възможни поръчители, пряко ограничавало правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по избран от него начин. Правата на потребителя не били защитени, защото нямал свободата да избере поръчител за обезпечаване на задължението си и да учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния случай поръчителството било платено от потребителя на поръчителя с възнаграждение, чийто размер е близък до размера на отпуснатия кредит. Освен това, поръчителят бил свързано с кредитора лице – 3 едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД, което водело до извод за скрито възнаграждение на кредитора.

На следващо място сочи, че ГПР е определен на 50 %, а възнаграждението за предоставяне на поръчителство, разсрочено на месечни вноски, оскъпявало кредита и реално водело до увеличаване на ГПР, което съставлявало заобикаляне на забраната по чл.

19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Тези плащания били разходи по кредита, без да са включени в ГПР и така оскъпяването на кредита не било надлежно обявено на потребителя и водело до недействителност на сключения договор за потребителски кредит.

Определеното възнаграждение на поръчителя утежнявало прекомерно задължението на кредитополучателя, поради което противоречало на добрите нрави и обуславяло нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

В условия на евентуалност претендира погасяване на задълженията по давност, за което излага съответни съображения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен договор за потребителски кредит № 1075095 от 10.05.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника по електронен път. В договора са вписани всички лични данни на ответницата – три имена, ЕГН, номер на лична карта, постоянен и настоящ адрес, номер на мобилен телефон и e-mail. В чл. 1 от договора е посочено, че кредиторът се задължава да предостави на потребителя кредит, в размер и при условия, посочени в договора, при условие, че подаденото заявление бъде одобрено от Кредисимо.