Определение № 936 от 08.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 936 гр. Варна, 07.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502654 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

Образувано е след Решение № 60112/18.10.2021 г. на Върховния касационен съд, постановено по гр. д. № 576/2021 г. по описа на ВКС, г.о., с което е отменено Решение № 260640 от 20.10.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1388/2020 г., по описа на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВОС.

Производството по горепосоченото въззивно гражданско дело е образувано въз основа на:

1. Въззивна жалба с вх. №23490/27.02.2020 г., подадена от В. ЦВ. Н. и „Допълнение към въззивна жалба“ вх.№ 28188/20г срещу решение №927/24.02.2020г., постановено по гр. дело №6085/2017г., с което ВРС е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В. ЦВ. Н., ЕГН: ********** срещу СВ. Й. АН., ЕГН: **********, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75% ид. ч. от 1/2 ид. ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв.

„Виница“, .. ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № *** – югозападен близнак на два етажа, на основание чл. 23, ал. 1 СК.

Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно в тази част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В допълнението към жалбата оспорва извода на съда относно произхода на средствата, вложени в придобиването на имота, находящ се на адрес: ул.

Разлог, както и извода, че всяка от страните е получила от своите родители помощ от по 5000лв., без да се установи по какъв точно начин тази сума е била разходвана. Счита, че съдът не е обсъдил свидетелските показания достатъчно задълбочено и обективно предвид което е извел и неправилни изводи досежно произхода на вложените в закупуването на процесния имот средства. Счита, че от събраните по делото доказателства може са се приеме, че той е вложил в придобиването на имота на ул. Разлог най-малко сумата от 5000лв, дарени от майка му, равняващи се на 364 268, вложени в закупуването на процесния имот, както и 300 000лв. дарени от баща му, или е вложил лични средства в 1 общ размер на 664 268 лв., равняващи се на 41,05 %., като след прекратяване а СИО е придобил още 29.25 % и по такъв начин се легитимира като собственик на 70.75 ид. части.

По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част, като на негово място бъда постановено друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен за 75% от процесния имот. С уточняваща молба вх. 262955/30.07.2020г., ищецът посочва, че процесният имот, представляващ 1/2 идеална част от ПИ *** по КККР на гр.

Варна, ведно с изградената в него жилищна сграда близнак с идентификатор № *** - югозападен близнак на два етажа, е придобит срещу продажна цена в размер на 1 600 000 неден. лева. Първоначално страните са договорили продажна цена в размер на 1 000 000 неденоминирани лева, като в последствие с анекс от 08.12.1994 г., сключен единствено с продавача Любомир Сапунджиев продажната цена е завишена на 1 600 000 неден.лева. Продажната цена е била заплатена на части и в брой, както следва:

150 000 неден. лева - в деня на сключване на предварителния договор с продавачите Любомир Димитров Сапунджиев и Анелия Христова Сапунджиева - 07.12.1994 г. ; -1 350 000 неден.лева - са платени в деня на сключване на окончателния договор - 16.01.1995г. и 100 000 неден.лева - са платени след сключване на окончателния договор до кроя на месец февруари, както това е било договорено с анекс от 08.12.1994г. 3.

Ищецът претендира да бъде признат за изключителен собственик на 75 % идеални части от процесиите имоти, като твърди, че вложените в покупката на имотите парични средства са лична негова собственост със следния произход:1 300 000 неден. лева имат за произход получена продажна цена от недвижим имот / 23.12.1994 г./, придобит по време на брака на страните, но изцяло със средства на ищеца. Касае се за жилищен имот, находящ се в гр.

Варна, ул. „ Разлог“, който е придобит срещу цена от 17 844 лева, изплатени както следва:

5000 лева, лични средства на ищеца, получени от него по дарение от майка му чрез прехвърляне на жилищно спестовен влог на 24.08.1984 г. в общ размер от 10 000 лева; получил ги от майка си през 1990г. и с тях е заплатил първоначалната вноска за закупуване на жилището; банков заем от 02.11.1990 г. от банка ДСК в размер на 12 840 лева, от които са били опростени по силата на Постановление на МС 5 000 лева, а остатъкът от 7840 лева е бил погасяван чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца до края на 1992 г., както и с 600 щатски долара, получени от бащата на ищеца по дарение лично за него; - 300 000 неденоминирани лева са получени от ищеца по дарение от неговите родители чрез предаване на сумата на 16.01.1995г. целево за погасяване на продажната цена на имотите с дарствено намерение. В същия ден на ищеца са били дарени и други 200 000 лева за целите на нотариалното производство /такси и др./, ремонт и дообзавеждане на жилището. Суми по представения от ответницата предварителен договор за покупко продажба със страни родителите на ищеца, от една страна и страните по делото, от друга страна, не са били предавани.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна - СВ. Й.

АН..

2. Въззивна жалба с вх. № 23310/25.03.2020 г. от СВ. Й. АН. срещу първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен и предявеният от същата срещу В. ЦВ. Н., ЕГН: ********** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че тя е изключителен собственик на 37.37 % ид. ч. от ПИ № *** по КК на гр.

Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, .. ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № *** – югозападен близнак на два етажа, на основание чл. 23, ал. 1 СК. Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, неправилно, постановено при недостатъчно обсъждане на гласните и писмени доказателства, при пренебрегването на твърдения от гласните доказателства, събрани от 2 свидетелите на С.А., които са довели и до необоснованост на възприетото със съдебното решение. Твърди се, че не става ясно защо ако показанията на св.А., Манасиева и Парашкевова са кредитирани, като последователни, непротиворечиви, отразяващи преки и непосредствени впечатления и се приема за установено даването на сумата от 5000 лева с цел покупка на имот, както и че средствата са дадени на С.А. и майката А. не е поискала разписка, „защото ги дава на детето си" за жилището на ул. Разлог, съдът не е уважил искането за преобразуване на лично имущество. Излага се, че като е възприел наличието на съвместен принос при заплащането на вноската от 5000 лева, съдът е изградил една своя собствена хипотеза, която не е свързана с твърдения на нито една от страните, нито кореспондира с доказателства, включително и писмени такива по делото - представената спестовна книжка на бащата на С.А. от ДСК, от която е видно, че два дни преди пътуването на майката до Варна и предаването на сумата от 5000 лева, бащата е изтеглил сума в размер на 3000 лева и тази сума, допълнена със средства от продажбата на тютюн, който родителите са отглеждали в Странджа Сакар, е била предадена на С.А., като отговор на молбата й да й дарят пари, с които да бъде закупено жилище, тъй като е изгодно, а семейството не разполага със средствата. Отделно от това се твърди, че семейството на В. Н. не е разполагало с каквито и да било средства, които да може да даде през 1990 година, както и през 1995 година в съответствие с показанията на всички разпитани свидетели, и най-вече на св. Иванова и св. Н.а. Счита, че изложеното обосновава изводите, че никакви лични средства на В.Н. не са били вложени при придобиването на апартамента на ул. Разлог град Варна през 1990 година и всичко изложено не представлява истина по фактите, а стъкмистика на дати и цифри, различаващи се с шест, седем години, спрямо датата на придобиване на имота. Аналогично могат да бъдат направени и изводите за липса на каквито и да било дарени средства през 1995 година. Има само 100 000 лева, които са платени като капаро за закупуване на партерен етаж от родителите на ищеца и за тях е съставен предварителен договор, представен като доказателство по делото.

Моли се за отмяна на решението като недопустимо, респективнокато незаконосъобразно, необосновано и неправилно и с решение по същество да бъде уважен насрещния иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от В.Н., в който оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, при служебна проверка съдът констатира, че жалбите са допустими, депозирани са от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване, в срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Страните не отправят доказателствени искания.

Поради така изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, делото трябва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ: въззивна жалба с вх. №23490/27.02.2020 г., подадена от В. ЦВ. Н. и „Допълнение към въззивна жалба“ вх.№ 28188/20г срещу Решение №927/24.02.2020г., постановено по гр. дело №6085/2017г., с което ВРС е ОТХВЪРЛИЛ 3 предявения от В. ЦВ. Н., ЕГН: ********** срещу СВ. Й. АН., ЕГН: **********, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75% ид. ч. от 1/2 ид. ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, .. ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № *** – югозападен близнак на два етажа, на основание чл. 23, ал. 1 СК;

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ: въззивна жалба с вх. № 23310/25.03.2020 г. от СВ.

Й. АН. срещу първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен и предявеният от същата срещу В. ЦВ. Н., ЕГН: ********** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че тя е изключителен собственик на 37.37 % ид. ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, .. ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № *** – югозападен близнак на два етажа, на основание чл. 23, ал. 1 СК.

НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 2654/2020 г. по описа на ВОС за 18.04.2022 г., от 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4