Решение № 559 от 23.11.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. К., 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20225510102021 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 150 от СК.

Образувано е по искова молба от С. Е. Г., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетната Е. М. Б., ЕГН **********, двете с адрес: ****, против М. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, тел.:

****. Твърди се, че ответникът е баща на малолетното дете Е. М. Б., род. на **** г., ЕГН **********. С Протоколно определение от 11.12.**** г., постановено по гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък за **** г., ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.

Освен тази сума бащата не поемал други разходи, въпреки многобройните молби и настояване от страна на майката. Твърди, че всички грижи по отглеждане и възпитание на дъщеря им поела изцяло тя. Разходите за детето за храна и облекло били като на всяко друго дете на шест години, приблизително около 650 - 700 лв. Сочи, че детето имало сериозен здравословен проблем. Поставена й била диагноза „С.М.А.С.С.“. Болестта водела до мускулна слабост и силно ограничени движения и двигателни затруднения. Детето имало самостоятелен седеж, но изправения стоеж бил невъзможен. Това налагало непрекъснато обгрижване и помощ от страна на майката. Съгласно **** г. на „****“ АД - С.З., Е. била с 95% ВСУ с чужда помощ. Състоянието й поддържали чрез лечение и рехабилитационни процедури, чрез които се подобрявала мускулната трофика на детето, стимулирало се нервно-мускулната проводимостст, поддържала се мускулната еластичност и се подобрявал обемът на движение на ставите.

Твърди, че по препоръка на специалисти посещавали различни болнични заведения в цялата страна, в които провеждали рехабилитацията на детето. В края на 2021 г. за периода 01.12.2021 г. - 11. 12.2021 г. били приети в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при Специализирана болница за рехабилитация - „Б.“ АД, гр. Б., където се наложило майката да заплати престоя си като придружител на детето в размер на 55 лв. През месец май 2022 г. детето било хоспитализирано в УМБАЛ „А.“ ЕАД - С., за което 1 при приемането му се наложило да направят бърз антигенен тест за детекция на SARS-Cov2. Болниците, които посещавали били в различни градове, което налагало да осигурява и заплаща транспорта на детето. Сочи, че за да поддържа състоянието на Е., всеки ден посещавали рехабилитационни процедури при д-р Х.Д. при „Индивидуална практика за здравни грижи Д.“ П.Б.. Сумата за рехабилитацията на детето за месец юли 2022 г., която заплатила била в размер на 1200 лв., включваща процедури по индивидуална гимнастика, частични лечебни масажи и електростимулация. Тези процедури налагали ежедневно да пътуват от гр. К. до гр. П.Б., което водело до допълнителни разходи за транспорт, които значително се увеличили с нарастването на цените на горивата през последната година. Разходите за рехабилитация и транспорт, които заплащала майката за Е. били приблизително общо около 1500 лв. месечно. Голяма част от помощните средства /корсети, шини, колички и др./ майката не можела да осигури, поради липса на средства, които, в случай, че разполага би закупила, тъй като били необходими на детето. Твърди, че живеела сама и сама се грижела за детето им. Единствените средства, с които разполагала през месеца били 930 лв. /от ТЕЛК/ и издръжката, която ответникът заплащал за детето в размер на 200 лв. Поради необходимостта от постоянни грижи за детето, същата не можела да започне работа, от която да осигурява допълнителен доход за двете. Майката, заедно с детето живеела в гр. К., на посочения в исковата молба адрес. Жилището представлявало апартамент от две стаи и кухня, което се отоплявало на ток. Преките и непосредствени грижи, полагани от майката за детето се изразявали в следното: Поради тежкото физическо състояние на детето, то не можело да стои изправено, гръбнакът и мускулите му били слаби, не можело да стъпва на краката си, изправянето му от седнало положение било невъзможно, не можело да се обслужва само и да ходи. Това налагало ищцата да е до него непрекъснато, да го облича, къпе, вдига от леглото или столчето, на което е, в случай, че се наложи придвижване или преместване на детето, майката го носела на ръце. От определяне на издръжката на детето изминали почти 5 години, като през този период нуждите на детето и неговите разходи се увеличили многократно. Освен това, не само в страната, но и в световен мащаб се забелязвало рязко и драстично покачване на цените на горивата, на газта, както за промишлените, така и за битовите потребители. Налице било и забележимо поскъпване на ел. енергията, които посочени фактори неминуемо водели и до увеличаването на цените на стоките и на тези, необходими за ежедневната издръжка. Твърди, че към момента сумата, която ответникът плащал за издръжката на Е. била крайно недостатъчна за осигуряване на условия на живот, необходими за правилното физическо и психическо развитие и най-вече за адекватното лечение на болестта й.

От друга страна, ответникът получавал високи доходи от трудова дейност и нямал задължения за издръжка към други лица. Сочи, че М. Л. Б. имал регистрирана фирма и открит офис на И. в гр. К., на ****, поради което същият, според нея, реализирал високи доходи от дейността си. Доколкото знае, ответникът разполагал със собствено МПС и 1/2 ид. части от апартамент в гр. К.. Посочва банкова сметка, по която може да бъде изплащано задължението за издръжка: ****, открита в „ОББ“ АД, с титуляр С. Е. Г..

Моли съда да постанови решение, с което да измени присъдената с 2

Протоколно определение от 11.12.**** г., постановено по гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък издръжка, като осъди ответника да заплаща на детето Е. М. Б., род. на **** г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С. Е. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 450 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на законни основания за промяна или прекратяване на издръжката, платима до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла издръжка. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че подадената искова молба за увеличаване на издръжката била допустима, но по същество неоснователна в претендирания й размер от 450 лв., който от своя страна бил прекомерен. От изложените в исковата молба обстоятелства ставало ясно, че ответникът по делото редовно заплащал по сметка на майката определената по взаимно тяхно споразумение издръжка от 200 лв. Сочи, че до момента, действително почти пет години по-късно, считано от датата на първоначалното й определяне, майката и законен представител на детето не предприела действия, с които тази издръжка да бъде увеличена. Имало твърдения само в началото на исковата молба, с които ответникът не бил съгласен, а именно, че му били искани други суми и той не ги давал, освен парите за издръжката. Когато му били поисквани други суми, същият ги предоставял на майката. От друга страна, никой не бил спирал майката след дори един-единствен отказ да предяви искова молба за увеличаването на тази издръжка, каквото до момента същата не била сторила.

Това означавало, че издръжката според нея била в разумния размер - още повече, че при определянето й през **** г. в размера на 200 лв., когато детето било на една година и осем месеца, била в повече от на други подобни случаи.

Оспорва твърдението в исковата молба, че получавал високи доходи. Това не било така, защото от 08.09.2021 г. до м. февруари 2022 г., включително, същият бил безработен и това било известно на ищцата. На 12.01.2022 г. в ТРРЮЛНЦ било вписано учреденото на негово име Еднолично търговско дружество /ЕООД/ с наименование: „Б.-М“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. **** (къща), в което дружество ответникът бил управител и едноличен собственик на капитала, като нямало наети в него лица на трудов или граждански договор. С други думи, не можел да си позволи наемането на работна ръка, а каквото можел - го правел сам с личен труд.

Ето защо, нямало как да е вярно твърдението в исковата молба, че М. Б. получавал високи доходи от трудова дейност. Твърди, че като управител на дружество М. Б. се осигурявал на минималния осигурителен праг от 710 лв., тъй като работел с личен труд. Върху сумата от 710 лв., за осигуровки същият дължал и внасял ежемесечно в бюджета суми за осигуровки, пенсионно осигуряване и данъци. Оставал му чист нетен месечен доход в размер на 438,99 лв. Ответникът бил наясно, че детето е пораснало и се нуждаело от повисока издръжка, вкл. и че са изминали 5 години от първоначално определената. Затова, независимо и въпреки гореизложеното, независимо, че ще му е трудно, ответникът предлага и е съгласен да поеме ежемесечна издръжка на детето си в размер на 290 лв. (двеста и деветдесет лева). В този 3 размер можело да бъде постигнато споразумение между страните. Счита, че по този начин и в този размер от 290 лв. заплащаната ежемесечна издръжка от страна на бащата ще бъде достатъчна да покрива разходите на детето, още повече, че същото получавало и средства от държавата. Дали били в точно в посочения в исковата молба размер - не е ясно, но дори и в размер от 930 лв. да е, детето ще получава месечно по 1220 лв. Тази сума, която детето ще получава ежемесечно, следва да се вземе в предвид при преценка на размера на средствата, с които разполага детето за месец. Заявява, че нуждата от актуализация била явна, както с оглед изтеклия период от време, така и с порастването на детето, но определено претендираната сума от 450 лв. месечно била свръх завишена и не отговаряла на нуждите му. Не отговаряли на истината твърденията в исковата молба, че майката отглеждала детето си по цял ден сама, тъй като детето посещавало детска градина за периода от 8,30 до 12,30 часа. Оспорва твърденията, че майката заплаща по 1500 лв. месечно за рехабилитация. Съобразявайки се с броя на дните в месеца и твърденията за цената на процедурите, счита, че заплащаната сума за рехабилитация на месец е 600,00 лева. Друг бил въпросът и дали всеки пореден ден майката водила детето от гр. К. до гр. П.Б. - тъй като по този начин тези процедури можело да се разтеглят още повече във времето.

Разликата от по 300 лева за гориво на месец също била преувеличена.

Следвало да се вземе предвид, че майката освен грижите, също имала задължения да издържа детето си, а не то да се издържа само и единствено от бащата. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определял според нуждите на лицето, което имало право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. За да бъде изменена присъдената издръжка било необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания. Всичко гореизложено водело до заключението, че претендираната издръжка в размер на 450 лв. била прекомерна с оглед възрастта на детето и неговите нужди. За справедлив и необходим размер на издръжката, която следвало да заплаща ответника, намира, че била сумата от 290 лв. (двеста и деветдесет лева), за която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата отхвърлен, като неоснователен.

Претендира разноски в производството.

В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения процесуален представител адв. Д., поддържа изложеното в исковата молба.

Ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Д. , оспорва претендирания размер на издръжката.

Заинтересованата страна АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

К., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпрати представител.

Съдът прикани страните да направят взаимни отстъпки и да бъде сключена спогодба по делото, което предложение не бе прието, тъй като законният представител на детето счита, че би направила отстъпка до сумата от 400 лева месечно, докато ответникът предложи да заплаща 300 лева.