Решение № 366 от 17.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Стара Загора, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НедЕ.на Минчева при участието на секретаря Е.А.Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530103747 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.....г. Предявен е и иск с правно основание чл.22 ЗПК за обявяване за недействителен на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №....г., съединен при условията на евентуалност, с искове с правно основание чл.26 ЗЗД за обявяване за нищожни на отделни клаузи по чл.27, чл.1, т.3, чл.10, чл.11 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.......г.

Искът е предявен от Е. Г. Г. от гр..... срещу „Стик-кредит“ АД, гр.Шумен. С исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №....г. при условията на ЗЕДЕУУ. Уговорен бил размер на кредита 1000,00лв., годишният лихвен процент - 36 %, годишният процент на разходите 42.58 % и срок на договора - 24 месеца.

Между страните бил сключен и втори договор - Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №...г. при условията на ЗЕДЕУУ. Уговорен бил размер на кредита 950,00лв., годишният лихвен процент – 22.32 %, годишният процент на разходите 24.75 % и срок на договора - 24 месеца.

Към настоящия момент и двата процесни договора били изцяло погасени от ищцата.

Договорите не отговаряли на изискванията на ЗПК и съгласно чл.23 от ЗПК ищцата следвало да върне само чистата стойност на кредитите като не дължала лихва и други разходи по тях. В тази връзка ищцата твърди, че годишният процент на разходите в двете 1 кредитни правоотношения бил различен от посочения в договорите за кредит, а именно 42.58 % по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №...., а при Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.... в размер от 24.75 %.

Това било така, защото съгласно договорите се дължало “неустойка” по смисъла на чл.27 от договорите, в случай, че ищцата не предостави в тридневен срок от подписването на съглашенията обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Съобразно разпоредбата на чл.27 от договорите, дължимата неустойка била в размер на 0.9 % от стойността на усвоените по кредитите суми за всеки ден, през който не било предоставено договореното обезпечение, като така кредитодателят целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Със самата уговорка ответникът целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите и в двата договора, като това обстоятелство пораждало нищожност на разпоредбата на чл.27 от договорите, тъй като по смисъла на чл.11 от ЗПК във връзка с чл.19 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договорите за потребителски кредити водело до нищожност на договорите. Процесната „неустойка“ била изначално калкулирана колко щяла да бъде на месец, въпреки че тя била заложена като процент, а не обща стойност. Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ било разход по кредитите, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посочения от потребителските договори размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитните правоотношения. Посочването в договорите на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявала "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Поради това счита, че двата цитирани по-горе договора за кредит били нищожни на основание чл.22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл.11, ал.11, т.20 от ЗПК.

Моли, в случай, че съдът прецени, че договорите не са нищожни, да приеме, че уговорените договорни лихви по правоотношенията противоречат на добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на двата договора, страните уговорили заплащане на възнаградителна лихва в размер на 36 % годишно по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.... и 22.32 % годишно по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №..... Предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва наред с останалите условия и характеристики на договорите, а именно: неустойката при липса на поръчител, неустойката за забава и уговорката, че всички съдебни и извънсъдебни разходи били за сметка на кредитополучателя, таксата за уведомление, такса CMC и други, счита, че уговорката за размера на лихвата по двата договора противоречи на добрите нрави.

Освен гореизложеното, счита, че уговорените неустойки в чл.27 от двата процесни договора противоречат на добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД. С така уговорените неустойки по всеки от договорите се целяло единствено да се постигне неоснователно обогатяване, като тази разпоредба излизала извън присъщите функции на неустойката.Тя 2 също така била и неравноправна по смисъла на чл.145 от ЗЗП и съответно била нищожна на основание чл.146 от ЗЗП. С така уговорената неустойка се целяло заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК предвиждала, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.

Същевременно според Тарифа за лихвен процент, обезпечения, лихва за забава и за таксите, дължими при извършени действия по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения към „Стик-Кредит" АД относно потребителски кредити, отпускани от дружеството, се начислявали и разноски за извънсъдебно събиране на вземанията, включващи и отделни такси, като такса за CMC известяване и изпращане на напомнително писмо, които представлявали разходи по управлението на кредита.

Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче било изрично забранено с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Счита, че плащането на претендираната сума била при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК, както и защото уговорените възнаградителна лихва и неустойка били нищожни като противоречащи на добрите нрави. Счита, че ищцата заплатила, въпреки липсата на основание по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.... сумата от 97,94лв. - недължимо платени суми, представляващи възнаградителна лихва, неустойка, както и други такси по договора.

Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 97,94лв., на основание чл.55 от ЗЗД, представляваща недължимо платена сума от ищцата на ответника по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.....г.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №.....г., сключен между страните е изцяло недействителен.

В хипотезата на евентуалност, моли да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че клаузите по чл.27, чл.1, т.3, чл.10 и чл.11 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № .....г. са нищожни. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Стик-кредит“ АД в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

На .....г. между ответното дружество и ищеца бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с №...., по силата на който кредиторът бил предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000,00лв., която сума същият бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план. На същата дата ответното дружество било предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание на каса на „Изипей“.

На ..... между ответното дружество като кредитор и ищеца, като потребител по смисъла ЗПК бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с №...., по 3 силата на който кредиторът бил предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950,00лв., която сума същият бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план. На същата дата ответното дружество било предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание на каса на „Изипей“.

Оспорва твърдението, че договорената неустойка в горепосочените два договора била нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.

Процесните договори били сключени от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникации от разстояние и ОУ били общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg.

Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползвали интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „Стик - кредит“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. В настоящият случай сключването на договорите било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството.

На ....г. чрез създадения от ищцата личен профил за Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №...г. чрез създадения от ищцата личен профил за Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №..., същата била попълнила заявка за кандидатстване за кредит от разстояние и в съответствие с посоченото в чл.6, ал.2 от ОУ на ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредитите ищеца бил натиснал бутона „Подпис“, с което бил изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. Сключването на договора във формата на електронен документ било съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ било посочено, че „Идентификационен номер“ представлявал „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатствал за заем по телефонна линия. Страните се съгласявали, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до дружеството от този идентификационен номер били изявления на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят можел да създаде т.нар. „Личен акаунт“. Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлявал „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлявала средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ било посочено, че използването на идентификационният 4 номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлявал електронен подпис, като му била придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. В настоящият случай сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството.

Независимо, че неустойката при непредоставяне на обезпечение не била начислявана и събирана от дружеството, ответникът счита, че тази клауза била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагали разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Неустойката се дължала от неизправната страна по договора, когато била налице онази форма на неизпълнение, за която тя била уговорена, а именно - непредоставяне на обезпечение по договора. Неустойката била винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението, поради което не била нищожна, с оглед факта, че това била присъщата за нея функция.