Определение № 1613 от 18.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1613 гр. София, 18.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20251000501614 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от „СК сървиз“ ЕООД, с която обжалва определение № 1 168 от 19.03.25 г., постановено по т. д. № 42/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение направеното с отговора на исковата молба възражение за родова подсъдност.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК и цената на предявеният иск. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи направеното възражение и изпрати делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Ответникът по частната жалба Сдружение „Музикаутор“ редовно уведомен не взима становище.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 1 168 от 19.03.25 г., постановено по т. д. № 42/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав съдът се е произнесъл по реда на чл. 146 от ГПК. Видно от мотивите на същото определение, съдът е формирал воля за неоснователност на релевираното възражение за родова подсъдност. Такова произнасяне липсва в диспозитива на определението.

1

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 2 438 от 10.06.25 г., постановено по т. д. № 42/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, че съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 1 168 от 19.03.25 г., постановено по т. д. № 42/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, като включва като първи диспозитив „Оставя без уважение възражението на ответната страна за родова неподсъдност на спора“.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението за подсъдността. Жалбата се подава чрез съда постановил атакуваното определение до по-горе стоящия съд. В конкретния случай се атакува определение на Софийски градски съд, с което съдът е приел в мотивите си, че възражението за родова подсъдност е неоснователно, като с допълнително определение е поправил очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото.

Спорно пред настоящата инстанция са изводите на първоинстанционния съд относно родовата компетентност. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение съдът в настоящия си състав намира за неоснователни.

Видно от отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за родова не подсъдност на делото пред Софийски градски съд. Във възражението и във въззивната частна жалба са изложени твърдения, че предявеният иск е с цена от 7 000 лв., поради което и делото следва да се разгледа от Софийски районен съд, съобразно правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК.

Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК на окръжния съд са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

Изключение от общото правило на чл. 103 от ГПК е предвидено за исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.

В конкретния случай производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 95 от ЗАПСП, като в исковата молба се твърди нарушаване на авторското право върху 7 броя песни, подробно описани в молбата. В разпоредбите на чл. 95 - чл. 96 от Закона за авторското право и сродните му права ясно са регламентирани: исковете, чрез които би могла да се реализира гражданскоправната защита на авторските и сродните им права и предпоставките за тяхната основателност, вкл. и презумпцията за вина на нарушителя (чл. 95, чл. 95б, чл. 95г); процесуалната легитимация по тези искове (активна и пасивна); процесуалните действия, които могат да се предприемат от ищеца за осигуряване на надлежни доказателства в исковото производство за нарушено право на интелектуална собственост (чл. 95д и чл. 95е); начинът, по който се определя 2 размера на претендирано обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението на закриляно право по този закон (чл. 95), както и алтернативните възможности за определяне размера на обезщетението, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер - въз основа на равностойността на предмета на нарушението или в размер от 500 лв. до 100 000 лв. (чл. 95а). В разпоредбата на чл. 96 от ЗАПСП се съдържа процесуално правило, съгласно което исковете по този закон следва да бъдат разглеждани от окръжен съд.

С оглед на това и предвид характера на предявените искове като такива за нарушение авторски права настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че релевираното възражение за родова подсъдност е неоснователно.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 168 от 19.03.25 г., постановено по т. д. № 42/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, поправено с определение № 2 438 от 10.06.25 г., постановено по т. д. № 42/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение възражението на ответника за родова неподсъдност на спора, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3