Решение № 2987 от 16.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2987 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20231100507163 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. С. А., чрез адв. С. С., срещу решение № 12330/07.11.2022 г. по гр. д. № 5428/2022 г. на Софийски районен съд, 42 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че С. С. А. дължи на А. П. П. сумата в общ размер на 14 000 лева, представляваща преведена погрешно по сметка на ответника парична сума с преводни нареждания - 8000 лева на 27.04.2020 г., 2000 лева на 28.04.2020 г., 1000 лева на 09.06.2020 г., 3000 лева на 15.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска (29.06.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 37857/2021 г. по описа на СРС, 42 състав, и са присъдени разноски в полза на ищеца.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че ищецът не е представил никакви доказателства, че сметката на ответника е заверена с процесните суми, като съдът е пропуснал да укаже на ищеца да представи доказателства за това.

Твърди се, че действията на Софийски районен съд създават впечатление за 1 предубеденост, тъй като съдът не е допустнал нито едно от доказателствените искания, направени от процесуалния представител на ответника, елиминирайки състезателното начало, а впоследствие е приел безкритично твърденията на ищеца, че се е объркал и на четири пъти е извършил парични преводи по банковата сметка на ответника, при положение че П. е нотариус и следва да води строга отчетност на дейността си. Двусмислено звучало и основнието за преводите „захванване на сметка“, което би могло да се тълкува и като алтруистичен жест. Счита се, че поведението на ищеца, в т.ч. искането за обезпечение на бъдещ иск при вече висящо исково производство, сочи на злоупотреба с процесуални права и нарушение на принципа за установяване на истината. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжаланото решение и постановяване на друго, с което предявеният от А. П. иск да бъде отхвърлен. С жалбата не са заявени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Едва в проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция е направено искане от процесуалния представител на въззивника за разпит на Т.Д. като свидетел, което искане е оставено без уважение като преклудирано.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна А. П. П..

За да се произнесе, Софийски градски съд взе предвид следното:

Производството по ч. гр. д. № 37857/2021 г. по описа на СРС, 42 състав, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от А. П. П. срещу С. С. А. за сумата от 14 000 лева, формирана като сбор от извършени през 2020 г. погрешно, без основание, преводи по банковата сметка на А. с преводни нареждания от 27.04.2020 г., 28.04.2020 г., 09.06.2022 г. и 15.07.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението до окончателното плащане на вземането.

В изпълнение на указанията на заповедния съд, с молба от 09.08.2021 г., А. П. уточнява, че през 2020 г., поради обема да работата му като нотариус, погрешно извършил преводи по банковата сметка на длъжника в общ размер на 14 000 лева с общо 4 броя преводни нареждания - 8000 лева на 27.04.2020 г., 2000 лева на 28.04.2020 г., 1000 лева на 09.06.2020 г., 3000 лева на 15.07.2020 г. Посочените суми били предвидени за извършване на покупки за обзавеждане и ремонт на жилище в гр. Своге - собственост на Ц.С. (майка на 2 сина му), като вместо на майстора Т.Д., заявителят използвал поради проявена от него небрежност данни на друго лице, а именно – С. С. А..

С разпореждане от 20.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 37857/2021 г. на СРС, 42 състав, съдът е издал исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 280 лева – държавна такса.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от С. С. А., с което възразява, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта. Посочва, че на 14.10.2019 г. по негова сметка и постъпила сума от продажба на недвижим имот в размер на 26 000 лева; че на 15.10.2019 г. изтеглил на каса 20 000 лева и на същата дата дал на А. П. П. заем в размер на 15 000 лева, които заемателят обещал да върне по банковата сметка на заемателя „на части“.

В изпълнение на указанията на заповедния съд по чл. 415 ГПК от А. П.

П. е сезирал СРС с предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск.

В исковата молба ищецът излага аналогични на твърдения, че през 2020 г., поради обема на работата си и голям брой имейли, погрешно чрез интернет банкиране и без основание превел по по банковата сметка на ответника сумата от общо 14 000 лева чрез 4 банкови превода: 8000 лева на 27.04.2020 г. ,2000 лева на 28.04.2020 г.,1000 лева на 09.06.2020 г. и 3000 лева на 15.07.2020 г.

Поддържа, че посочените суми са били предназначени за Т.Д. - майстор, нает да ремонтира имот на майката на сина му, но се оказало, че същите са преведени погрешно в полза на ответника С. А.. Поради това се счита, че липсва основание за плащането на посочените парични суми и същите подлежат на възстановяване.

Към исковата молба са представени четири броя заверени от филиал на „Уникредит Булбанк“ АД преводни нареждания: за сумата 8000 лева от 27.04.2020 г., за сумата от 2000 лева от 28.04.2020 г., за сумата от 1000 лева от 09.06.2020 г., за сумата от 3000 лева от 15.07.2020 г., като във всяко от преводните нареждания са посочени основание „захранване“ и получател С.

А..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, като твърди, че исковата претенция е предявена, без да бъде съобразен принципът на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права. Искът се счита за недоказан, доколкото единствените 3 ангажирани от ищцовата страна доказателства били преводните нареждания, като липсвали доказателства относно натовареността на ищеца като нотариус, както и че тези суми са били предвидени за обзавеждане на имот, които доказателства да обосноват извод, че причина за паричните преводи е проявена небрежност. С отговора на исковата молба са направени следните доказателствени искания: ищецът да бъде задължен да представи писмени извлечения от нотариалните си регистри за датите, на които са извършени преводите, както и имейлите от тези дати; да бъде допуснат разпит на свидетеля Т.И.Д. относно отношенията му с ищеца във връзка с твърдяния от П. ремонт; да бъдат допуснати обяснения от ищеца относно това в какво се изразява неговата свръхнатовареност.

С определението по чл. 140 ГПК районният съд е изготвил проект на доклад по делото и е разпределил доказателствена тежест, като е указал на ищеца, че следва да докаже, че е реализирал плащане на паричните суми, а ответникът да докаже, че има основание да получи плащането.

Доказателствените искания на ответника са оставени без уважение по съображения, че същите не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна и са неотносими към предмета на доказване.

С молба от 19.08.2022 г. ищецът е направил искане за допускане на обезпечение на иска чрез налагане на възбрана на 1/2 ид. ч. от собствен на ответника недвижим имот и запор на банковите сметки на ответника в „Банка ДСК“ АД.

С определение от 22.08.2022 г. районният съд е допуснал обезпечение на иска чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника в „Банка ДСК“ АД при внасяне на парична гаранция, като искането за налагане на възбрана е оставено без уважение. Определението на районния съд е потвърдено с определение № 7021/08.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 5842/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-В.

В проведеното пред районния съд съдебно заседание процесуалният представител на ответника не е заявил други доказателствени искания.

С обжалваното решение е прието, че за уважаване на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да проведе доказване, че е заплатил претендираната паричната сума, а ответникът трябва да установи, че има основание за получаването й, като основание е налице, 4 когато между страните съществува договорно правоотношение или извъндоговорен източник, обуславящ реализиране на парична престация.

Прието е, че от представените към исковата молба доказателства може да се направи извод, че ищецът П. е наредил четири парични превода по банкова сметка на ответника А., както следва: 8000 лева на 27.04.2020 г., 2000 лева на 28.04.2020 г., 1000 лева на 09.06.2020 г., 3000 лева на 15.07.2020 г., тоест ищецът е доказал факта на плащането на паричните суми, който факт не е оспорен от ответника. Прието е, че в хода на производството ответникът А. не ангажира доказателства, че между страните съществува правоотношение, което дава основание за получаване на паричните суми, респективно – че предявената искова претенция подлежи на уважаване. Въпреки че във възражението по чл. 414 ГПК ответникът е релевирал довод за предоставена в заем парична сума на ищеца, която той се задължил да връща на части, районният съд отчита, че доказателства за съществуването на заемно правоотношение не са представени, съответно не е доказано, че паричните преводи имат като основание договор за заем. Прието е, че липсват доказателства ищецът да упражнява превратно правата си, като е отчетено, че според чл. 154 ГПК всяка страна ангажира доказателства относно установяване на фактите, на които основава своите искания, а в случая ищецът следва да докаже факта на плащането, докато доказване на други обстоятелства, например относно служебна ангажираност или относно правоотношения с трети лица се явяват неотносими към предмета на доказване по настоящото производство. Предвид това, че ищецът П. е доказал заплащане на парични суми, а ответникът А. не е доказал наличие на основание да ги получи, е прието, че исковата претенция подлежи на уважаване.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, 5 като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявеня иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.

154 ГПК и изпълнение на задълженията си по чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си на приетите от него за установени обстоятелства и на приложимия материален закон, поради което въззивният съд следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се добави следното:

Не се установяват допуснати от районния съд нарушения във връзка с доклада по делото. При разпределяне на доказателствената тежест районният съд напълно е съобразил установената съдебна практика, основаваща се на ППВС № 1/1979 г., според която при съдебен спор по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото единствено факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, която му дава право да задържи полученото.