Решение № 7 от 02.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 02.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110114851 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу Н. Т. И., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 5086,68 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена *** енергия за имот, находящ се в гр.

***, аб. № ***, за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от 10.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 948,16 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена *** енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.08.2024 г., сумата от 50,86 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до *** г., ведно със законната лихва от 10.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 13,27 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК на 03.10.2024 г. по ч.гр.д. № 54637/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на *** енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на *** енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника *** енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на *** енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за *** енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на ***та енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на 1 предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. Т. И., с който оспорва предявените искове. Твърди, че ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената *** енергия, респ. дължимата за нея цена.

Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава.

Поддържа, че цената на услугата за дялово разпределение на *** енергия се дължи на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца. Твърди, че ищецът няма валидно правно основание да претендира лихва за забава върху услугата за дялово разпределение. Посочва, че в общите условия на ищеца няма посочен падеж на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което лихви следва да се начисляват само след покана от кредитора към длъжника. В тази връзка твърди, че не е изпаднал в забава, поради липса на отправена от ищеца покана за заплащане на задълженията. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на *** енергия за *** , по силата на което е предоставил на ответника *** енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният *** имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на *** енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за ***(***).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на *** енергия от *** предприятие на потребители на *** енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от *** предприятие и одобрени от *** (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово *** и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на *** енергия е физическо лице ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва *** или *** енергия с *** *** или *** за *** , *** и *** *** или *** за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на **** енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - ***, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

2

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на *** енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за *** енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

По делото при заявено от ответника с отговора на исковата молба нарочно оспорване и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се установява ответникът да притежава някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото по делото не е проведено. Ангажираните от ищеца писмени доказателства – писмо от „*** до управителя на *** с адрес: гр. ***, ведно със списък на собствениците /наематели/, в който под № *** фигурира ответника Н. Т. И., протокол от общо събрание на собствениците на ***, на което е взето решение да се сключи договор с „*** за топлинно счетоводство на разходите за отопление, списък на собствениците от ***, като под № *** от същия са вписани имената на ответника Н. Т. И. и е положен подпис, документи за главен отчет и изравнителни сметки, видно от които през процесния период като титуляр на партидата е записано лицето Н. Т. И., както и писмо от *** г. от *** , дирекция „***“, с приложени към него извлечения от декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот, видно от което като титуляр на партидата и като данъчно задължено лице за *** г. е посочен ответникът Н. Т. И., не установяват наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на *** енергия в имот с този абонатен номер, чието заплащането на договорно основание претендира ищецът. Същите не установяват наличие на вещно право върху имота, нито съдържат волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с ищеца от страна на потребителя. По делото не са ангажирани никакви други доказателства, от които да се установява, че през процесния период от *** г. до *** г. ответникът Н. Т. И. е бил носител на правото на собственост, респ. на вещното право на ползване върху процесния недвижим имот и на друго основание.

При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ищеца, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за недоказани и неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.

Претенциите на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена *** енергия и за дялово разпределение и предвид горните изводи на съда по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. От ответника се претендират разноски за безплатна правна помощ в заповедното и исковото производство, съгласно договори за правна защита и съдействие (находящи се на л. 26 от ч.гр.д. № 54637/2024 г. и л. 60 от настоящето производство, видно от които процесуалното представителство на ответника се осъществява в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ищецът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като съобрази вида и обема на извършената дейност на процесуалния представител на ответника, липсата на фактическа и правна сложност на 3 делото, както и обстоятелството, че производството е приключило в две съдебни заседания, в който не е участвал процесуалния представител на ответника, настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за основателно. Съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, намира, че в полза на адв. Н. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лв. за производството по ч.гр.д. № 54637/2024 г. и 400 лв. за исковото производство.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, срещу Н. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, вх. ***, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Т. И., дължи на „***, ЕИК ***, следните суми: сумата от 5086,68 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена *** енергия за имот, находящ се в гр. ***, аб. № ***, за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от 10.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 948,16 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена *** енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.08.2024 г., сумата от 50,86 лв. главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до *** г., ведно със законната лихва от 10.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 13,27 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 03.10.2024 г. по ч.гр.д. № 54637/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.