Решение № 262119 от 30.06.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№262119/30.6.2021г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №12269 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В.Г.Д., ЕГН ********** *** срещу „М.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 1246,66 лева представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.03.2018г.-11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 233,70 лева лихва за забава върху претендираната главница за периода 30.04.2018г.-30.09.2020г.,(след допуснато изменение на предявените искове в съдебно заседание проведено на 04.06.2021г.), сумата от 336 лева съставляваща стойност на полагаща се храна за отработени общо 168 дни за периода 12.03.2018г.-11.02.2019г., както и сумата от 67,32 лева лихва за забава върху претендираната главница за периода 12.03.2018г.-11.02.2019г., на осн. чл. 143, ал.1 вр. чл. 150 вр. чл. 26 КТ, чл. 285 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, като по силата на трудов договор от 07.03.2018г. ищецът е заемал длъжността „охранител“ – невъоръжена охрана при ответника с място на работа гр. Варна, хотел „Ф.“ и хотел „А.“ в кк. „ССКЕ“.Навежда твърдения, че с трудовият договор е уговорен 8-часов работен ден с продължителност 5 дни в седмицата, при основна заплата в размер на 510 лева. До прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът работил с поставени месечни поименни графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, с което изчисляването било месечно и трудът бил полаган по разпореждане на работодателя. Излага, че за исковия период 07.03.2018г. до 11.02.2019г. за всеки месец е получавал трудово възнаграждение в размер на 510 лева, платимо до 30-то число на следващия месец.

Твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си да начисли и заплати трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.03.2018г. до 11.02.2019г. Претендира заплащане на труд положен по график за работа на смени по 12 часа: дневни – от 07.00 ч. до 19.00 ч. и нощни – от 19.00 ч. до 07.00 ч. на следващия ден, като поредността на смените била: дневна смяна, нощна смяна и два почивни дни.

Твърди, че не са му изплатени суми за храна в размер на 2 лева на ден съгласно чл.285 КТ и Наредба №11/2006г.

В тази връзка сочи, че има отработени 168 смени за процесния период. Претендира заплащане на сумата от 336 лева за общо отработените 168 смени, като и заплащане на лихва за забава върху тази главница в размер на 67,32 лева за периода 12.03.2018г.-11.02.2019г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Не се оспорва, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, като по силата на трудов договор от 07.03.2018г. ищецът е заемал длъжността „охранител“ – невъоръжена охрана при ответника с място на работа гр. Варна, хотел

„Ф.“ и хотел „А.“ в кк. „ССКЕ“.

Излагат се възражения, като се сочи, че съобразно уговореното в трудовият договор ищецът е следвало да постъпи на работа на 12.03.2018г., който ден се явява и първи работен ден за него.

В отговорът на исковата молба излага, че съгласно чл.5 от трудовия договор ищецът се е съгласил да работи при пълно работно време на смени, по график и при сумирано отчитане на работното време. Със Заповед №ЗД010-0045/17.01.2018г. на управителя на дружеството било установено сумирано изчисляване на работното време на основание чл.142 КТ с период на отчитане четири месеца, като били посочени и съответните периоди на отчитане, на смени при норма с 12 часа продължителност на смяната и два последователни почивни дни. За конкретния обект, на който полагал труд ищеца работили общо пет лица, като с оглед на разпределението на работата и за спазване на сумарно изчисляване на работното време, същите полагали труд, така че да няма надвишаване на месечната норма и за да се избегне полагане на извънреден труд. Работодателят надлежно е отчел реално отработеното от ищеца време и съответно заплатил дължимото му трудово възнаграждение в срока за плащане. Служителите на длъжност „невъоръжена охрана“ работели на смени по от 12 часа, обичайно по схемата дневна смяна-нощна смяна- два почивни дни, като за този обект бил установен и по-дълъг период на почивка между смените за част от месеците, с цел спазване на нормативната уредба и избягване полагане на извънредния труд. Били съставяни месечни графици за работа с предварителна информация за графика и смените на лицата, както и таблици за отчитане явяването и неявяването на работа.

Оспорва се изцяло претенцията на ищеца за заплащане на положен от него труд, както и изчисленията дадени в исковата молба. Сочи се, че изчисленията са напълно погрешни и в противоречие с нормативните разпоредби при сумирано изчисляване на работното време и били направени при норма 8 часа продължителност на работната смяна без да е отчетен факта, че в дружеството е въведено сумарно изчисляване на работно време. Излага възражения, като посочва, че в случая на полагане на извънреден труд на края на всеки 4 – месечен отчетен период, същия е напълно изплащан на работникът.

Оспорва се претенцията за парична равностойност на безплатната храна. Излага се, че разпоредбите на Наредба № 11/21.12.2005г. са неприложими по отношение на полагания от ищеца труд в дружеството, тъй като работодателят не бил имал задължение за осигуряване на безплатна храна, тъй като характерът на работата, извършвана от ищеца не бил специфичен. Твърди се, че работодателят е осигурявал на лицата, работещи на смени чай и кафета в изпълнение на задълженията си за осигуряване на ободряващи и тонизиращи напитки.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото трудов договор №394/07.03.2018г., сключен между страните по спора, по силата на който ищецът е заемал длъжността „Охранител – невъоръжена охрана“, с място на работа хотели Ф. и А..Уговорено е основно трудово възнаграждение от 510 лева, при уговорено работно време по график и сумарно отчитане на отработените часове.

Уговорено е, че работникът следва да постъпи на работа на 12.03.2018г.

Със служебна бележка №

12/11.03.2018г. се установява, че на 11.03.2018г. на ищеца е проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве.

Представена е заповед №

130/31.01.2019г., връчена на 06.02.2019г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца.

Със заповед №

010-0045/17.01.2018г. на работодателя е организирано работното време на работниците изпълняващи дейност по охрана, като са организирани смени при изготвени и утвърдени графици за всеки обект. Приета е максимална продължителност на работното време от 12 часа, организирано в две работни смени – първа от 8,00 часа до 20,00 часа, и втора от 20,00 часа до 8,00 часа. Организацията е определена като полагане на 12-часова дневна смяна, след което 12- часова нощна смяна и два последователни дни за почивка. Въведено е сумарно изчисляване на работното време на четири месеца: до 30 април, 31 август, 31 декември.Прието е, че разликата между нормалната продължителност на работното време по чл. 136 КТ и действително отработеното време се начислява възнаграждение увеличено с 50%.

Представен е Правилник за вътрешния трудов ред в М. ЕООД, приет през 2017, в който се урежда организацията на труда при работодателя, съответно задълженията на страните по трудовото правоотношение.

Представени са таблици да отчитане на явяването и не явяването на работа на обекти хотели Ф. и А..

Представена е книга за ежедневен инструктаж за безопасност на обектите хотели Ф. и А..

Представен е дневник за сдаване и приемане на обект ( смяна) на обектите хотели Ф. и А..

Приета по делото е съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Д.П., в което се посочва, че при работодателя е водена книга за извънреден труд – „Книга за отчитане на извънреден труд“, считано от 2014г. Установява, че във ведомостите за заплати на ищеца е начисляван извънреден труд в общ размер от 205,14 лева, от които за нощен труд 152 лева, за извънреден труд с увеличение с 50% - 10,64 лева и за извънреден труд по заповед 42,50 лева. Установява, че така посочената сума от 205,14 лева е заплатена от работодателя на ищеца. Изчислява, че общия размер на извънредния труд за процесния период възлиза на 1451,80 лева, от които 176 лева стойност на нощен труд с увеличени от 0,25 лева на час, както и 1275,80 лева извънреден труд при увеличена ставка от 50 %. В съдебно заседание при приемане на заключението пояснява, че разликата нему общо дължимото за извънреден труд от 1451,78 лева и заплатеното от работодателя в размер на 205,14 лева, възлиза на 1246,66 лева, за която сума няма данни, че е изплатена по ведомости за заплати на ищеца при отработените 229 отработени дни. Мораторната лихва върху така установената главница вещото лице установява, че възлиза на 233,70 лева. Общо положените дежурства по график възлизат на 168 бр., от които 83 бр. -12 –часови дневни дежурства, и 85 бр. нощни смени. Дължимата за положените 168 бр. дежурства храна в размер от по 2 лева на ден възлиза на общо 336 лева, а размера на дължимата лихва за забава върху тази главница възлиза на 66,84 лева.

По искане на ищеца е разпитан свидетеля С.Ц.С., бивш работник при ответника, имащ висящи дела с последния към момента на разпитът си в съдебно заседание. Свидетеля посочва, че за периода 2018- 2019г. е работил като охранител на хотелите „Ф.“ и „А.“, в който период като невъоръжена охрана е работил на тези обекти и ищецът. Работата на обектите е била организирана на смени, като са се редували дневна смяна, следвана (на следващия ден) от нощна смяна, след което са използвани два дни почивка. Не са застъпвани последователно дневна и нощна смени. Сутринната смяна е започвала от 7,00 часа, като при поемане на дежурство се е разписвала книга за инструктаж.

Смяната е приключвала в 19,00 часа. При приемане на втора смята от 19,00 часа също се е полагал подпис в книгата за инструктаж. На тези охранявани обекти са били организирани четири смени от то трима човека на смяна или общо дванадесет охранители.

По искане на ответника е разпитан свидетеля И. Ж.И,. –работещ при ответника на длъжност регионален инспектор.

Свидетеля посочва, че през 2018г. ответника е осъществявал дейност по охрана на обекти в к.к. ССКЕ, след които и хотелите „Ф.“ и „А.“.

Посочва, че съобразно приета заповед за организация на работния процес, охранителя е длъжен да се яви на работа в 8,00 часа за поемане на дневна смяна, която освобождава в 20,00 часа, съответно нощната смяна се поема от 20,00 часа до 8,00 чана на следващия ден. Посочва, че при смяна на охранителните смени новият поемащ дежурството охранител поема същото от сдаващия дежурство, при което се подписват в дневник за приемане и издаване на охраняемия обект. Всеки застъпващ охранител отделно от това се подписва и в дневника за ежедневен инструктаж.

Предвид така изложеното, съдът намира от правна страна следното:

Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1 т.4 КТ в размер на 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.