Определение № 943 от 30.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 943 гр. Бургас, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20262100600897 по описа за 2026 година

, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по повод частна жалба от адв. Цветелина Куманова – БАК, защитник на подсъдимия М. С. с ЕГН: ********** срещу Определение от 15.06.2026 г. по НОХД № 123/2026 г. на РС-Айтос, с което в разпоредително заседание районният съд е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили процесуалните права на обвиняемия, както и поради наличие на предпоставки за отвод на наблюдаващия прокурор.

С жалбата се възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правата на обвиняемия. Заявява се, че конкретни доводи за наличието на допуснато съществено нарушение, както и за предпоставки за отвод на прокурора на основание чл. 29, ал. 2 НПК са били изтъкнати вече от защитата в хода на съдебното заседание, като се настоява въззивният съд да се произнесе по тях.

Въззивният съд намира, че така депозираната частна жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Тя изхожда от легитимирано лице – защитникът на подсъдимия и е насочена срещу акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок. Разгледана по същество Бургаският окръжен съд я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдебното производство пред РС-Айтос било образувано на 16.03.2026 г. по внесен от РП-Бургас, ТО-Айтос обвинителен акт, с който спрямо М. С. с ЕГН: ********** било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.

1

На 15.06.2026 г. било проведено разпоредително заседание по делото.

Първоинстанционният съд след като изслушал становищата на лицата по чл. 247в, ал. 1 и ал.

2 НПК постановил обжалваното Определение, с което констатирал, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия, нито са налице предпоставките за отвод на прокурора, поради което и оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза. В мотивите си съдът посочил, че не се констатира да е нарушено правото на обвиняемия да се запознае с материалите по делото, доколкото в проведения на 06.02.2026 г. разпит, в присъствието на защитник – адв. Апостолова – той изрично е заявил, че не желае предявяване на материалите на него или неговия защитник. Действително на 09.02.2026 г. подсъдимият е упълномощил за свой защитник адв. Куманова – БАК, но по делото не се констатира подсъдимият да е обективирал промяна в позицията си, нито новоупълномощеният защитник по някакъв начин да е заявил желание за запознаване с материалите по делото.

Отделно от това съдът е посочил, че дори действително да се допусне, че неправилно материалите не са били предявени на обвиняемия, то позовавайки се и на практика на СЕС по дело С-612/15 г. - този порок не е съществен, доколкото вече е бил преодолян, преди разглеждането на делото по същество от съда, посредством предоставяне на всички материали на защитника и подсъдимия. Що се касае до искането за отвод съдът изрично е посочил, че не се констатират предпоставките на чл. 47, вр. с чл. 29 НПК по отношение на прокурора, поради което и искането следва да се остави без уважение.

Изхождайки от тези факти и съобразно направените възражения в жалбата настоящият съдебен състав достигна до изводи, че обжалваното Определение на РС-Айтос е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

Настоящият състав изцяло се солидализира с изводите на първата инстанция, че не се констатира нарушаване на правото на обвиняемия да се запознае с материалите по делото.

Видно е, че в протокола за разпит на обвиняем от 06.02.2026 г. са отразени изявления на обв.

С. и защитника му – адв. Апостолова, че не желаят предявяване на материалите по делото.

Няма спор, че на 09.02.2026 г. С. е упълномощил за свой защитник адв. Куманова – БАК, но също така е безспорно, че въпреки това по делото не са налични доказателства, от които да може да се направи извод, че той е променил волята си и вече желае предявяване на материалите по делото. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 2 НПК, предвиждаща че материалите се предявяват на обвиняемия и защитника, но само ако са поискали това – то и за разследващите не е съществувало задължение за предявяване на материалите, чието неизпълнение евентуално да се разглежда като съществено нарушение на процесуалните правила. Верни са и изводите на АРС, че дори хипотетично да се приеме, че е било допуснато нарушение и неправилно материалите не са били предявени на обвиняемия или неговия защитник, то този порок успешно е бил преодолян от съда преди престъпване към разглеждане на делото в съдебно заседание, посредством осигуряване на 2 реална възможност на подсъдимия и неговия защитник да се запознаят с всички материали по делото. С оглед това и предвид практиката на СЕС, формирана по дело С-612/15 г., то и отново не би могло да се говори за същественост на нарушението, която да налага съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора.

Що се касае до твърденията за предубеденост на прокурора, респективно за наличие на основания за отвода му на основание чл. 29, ал. 2 НПК, то отново правилно АРС е стигнал до извод, че такива не се констатират. Твърдението, че неправилно в приложението към обвинителния акт е бил посочен адресът на подсъдимия, както и за негов защитник е била посочена адв. Апостолова – БАК, вместо адв. Куманова – БАК, което според защитата навежда на извод за предубеденост, не се споделя от настоящия състав. Дори да са допуснати нередовности в приложението, то самостоятелно те не биха могли да доведат до извод за пристрастност или предубеденост от страна на представителя на държавното обвинение, още повече, че в съдебната фаза ръководството и решаването на всички въпроси е предоставено на съда, а не на прокурора, а от там и правото на подсъдимия да получи справедлив процес от независим и безпристрастен съд – не е поставено в опасност.

С оглед всичко казано по-горе обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 341 и сл. от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.06.2026 г. по НОХД № 123/2026 г. на РС-Айтос.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3