Решение № 647 от 14.10.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Враца, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420101261 по описа за 2025 година

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от П.

Д. Ц. от гр. *** ул. „***” №**, вх.**, ет. **, ап. ** чрез адв. Г. З. против „ КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, като ищецът иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че П. Д. Ц., не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, поради погасяването им по давност сумата от 3 287.71 лева, от които: 698.29лв. неолихвяема сума, 747.60лв. главница, 1 059.30 лв. лихви, 5.70лв. присъдени разноски и 259.70лв. разноски по изп. д., както и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 287.12 лева в полза на ЧСИ М. Н., както и други суми дължими до този момент, в общ размер на 230лв./ в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./ присъдени с изпълнителен лист, издаден на 12.01.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение № 4084 от 15.12.2011 г. по ч.гр.д. № 5818/2011 г. по описа на Врачански Районен съд, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 207/2025г. на ЧСИ М. Н..

В исковата молба ищецът твърди, че след справка по изпълнително дело № 20257230400207 в кантората на ЧСИ М. Н., разбрал, че срещу него е било образувано и впоследствие прекратено, друго изпълнително дело №593/2012г. на ЧСИ В. Йо..

След запознаване с материалите по изп.д. №593/2012г. на В. Йо., установил, че в кориците на същото е приложна молба 15.09.2015г. за цесия между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД по силата, на който БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД цедира вземането си по изп. д.

593/2012г. на ЧСИ Валери Йотов на ответника в настоящото производство „КРЕДИТ 1

ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”ЕАД. За цесията разбира едва по новообразуваното дело.

Посочва също, че заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа, на която е издаден изпълнителния лист е влязла в законна сила преди повече от 12 години. Предвид факта, че се касае за задължения по потребителски кредит, то може да се направи извод, че задължението е погасено по давност. В тази връзка счита, че материалното право, което е предмет на принудително изпълнение е вече погасено по давност. Погасителната давност върху вземането на ответника по настоящото дело е настъпила с изтичането на пет години от влизане на решенията в законна сила, тъй като липсва валидно изпълнително действие, което обосновава и правния интерес на ищеца от отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.

В срочно подаден отговор, ответникът намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Посочва, че на 02.11.2009 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. , клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и П. Д. Ц., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № ***-***, съгласно който за Ц. е възникнало задължение срещу отпуснатата й в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия.

Твърди, че до 26.06.2015 г. давност изобщо не е текла, а след тази дата, обективно е нямало как вземането по изпълнителния лист от 12.01.2012 г. да се погаси по давност, като развива подробни съображения в тази насока.

Посочва се също, че на 15.09.2015 г. дружеството - ответник е входирало молба за конституиране като взискател, с която са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност. На 09.03.2018 г. е входирана молба за справка НОИ в кантората на ЧСИ В. Йо.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в периода 06.07.2018 г. 03.07.2020 г. взискателят е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия, с които да прекъсне процесуалните и материални срокове, течащи в полза на ищеца.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗЧСИ, с настъпването на основание за загубване на правоспособност, ЧСИ не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва. Съгласно чл. 32, ал. 4 ЗЧСИ, принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител, може да се осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на ЧСИ. В случая запечатването на служебния архив на ЧСИ В. Йо. е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ Ц. Н. е извършено на 03.07.2020г„ де факто по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК, съгласно което изпълнителното производство се спира "в други случаи, предвидени в закон" какъвто случай е забраната за извършване на изпълнителни действия по чл. 32, ал. 1 от ЗЧСИ до преместване или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ.

С разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), нормативно е уредено, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Съгласно § 13 от 2

Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г„ и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време наизвънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.„ и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник. В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г. Ето защо, при съобразяване със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г„ и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), следва да се заключи, че давността за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г„ или за общо 68 дни, които влизат в процесния период. В тази връзка, спирането на давностния срок представлява законоустановено обстоятелство, след настъпването на което давностен срок не тече, но изтеклият до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на съответното обстоятелство, предизвикало спиране на течението на срока, давностният срок продължава да тече и този срок се събира със срока, изтекъл до настъпването на обстоятелството. Поради това намира, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни.

След като изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ответникът е депозирал молба за изтегляне на процесния изпълнителен лист, след което въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 207/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н.като по същото са предприети следните изпълнителни действия: На 28.02.2025 г. е входирана молба за образуване от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която е поискано извършването на справки в регистрите на БНБ и НАП, налагане на запори и насрочване на дата за опис на движими вещи. На 24.03.2025 г. са изходирани запорни съобщения до „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД, както и съобщение за образуваното дело до длъжника, връчено лично на 02.04.2025 г.

Посочва, че отговора на исковата молба следва да се счита като уведомление до ищеца за настъпилата цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД

Развива подробни съображения защо вземанията не са погасени по давност.

Претендира разноски.Релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от ищцата, на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети заверени преписи от книжата по изпълнително дело № 593/2012 г. по описа на ЧСИ В. Йо., рег. № 721 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Враца и изпълнително дело № 207/2025 г. по описа на ЧСИ М. Н., рег. № 723 към КЧСИ.

Видно от същите е, че на 12.01.2012 г. по ч. гр. дело № 5818/2011 г. по описа на РС Враца е издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /л. 6/ за сумите, както следва: 747.60 лева/седемстотин четиридесет и седем лева и 60 ст. / по Договор за потребителски заем, сключен на 11 3 февруари 2009 г.; възнаградителна лихва в размер на 222,40 лв. за периода от 15 януари 2010 г. до 13 март 2011 г.; мораторна лихва в размер на 140.89 лв. за периода от 15 февруари 2010 г. до 28 ноември 2011 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2011 г. до окончателното изплащане на вземането,заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Видно е от данните по изпълнителното дело № 593/2012 г. по описа на ЧСИ В.

Йо., че същото е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, като молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство е входирана при съдебния изпълнител на 16.03.2012 г. /л. 7/. В молбата е посочено, че взискателя възлага на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 ЗЧСИ.

От представената по делото молба с изх. № 50522 / 30.06.2015 г. по описа на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225 се установява, че със същата последният е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, въз основа на договор за цесия между него, в качеството на цесионер и първоначалния взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството на цедент. В молбата, входирана при ЧСИ В. Йо. с вх. № 4212/15.09.2015 г., е посочено, че взискателя възлага на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 ЗЧСИ.

От представената по делото молба от 02.01.2018 г. по описа на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, заведена на 09.03.2018 с вх. № 2677 от ЧСИ В. Йо. се установява, че посоченото дружество, в качеството на взискател, е поискало от съдебния изпълнител да извърши справка за ТП на НОИ на името на П. Ц. за получаване от лицето пенсии, като с оглед резултата от извършената справка, съдебният изпълнител да предприеме съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

От представената по делото молба от 26.02.2025 г. по описа на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225 /л.11 /, заведена на 28.02.2025 от ЧСИ М. Н. се установява, че посоченото дружество е поискало образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, като съдебния изпълнител е образувал изпълнително дело № 207/2025 г. по описа на ЧСИ М. Н. рег. № 723. В молбата е посочено, че взискателя възлага на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 ЗЧСИ. На 24.03.2025 г. са изпратени запорни съобщения до „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „ Централна кооперативна банка“ АД.

Представен по делото е и договор за прехвърляне на вземания / цесия/, сключен между предишния кредитор като цедент "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответника, в качеството му на цесионер, въз основа на който процесните вземания са прехвърлени от цедента на цесионера.

Други относими по делото доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът отрича претендираното от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД материално право. В тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на отричаното от него право. В тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.