Решение № 105 от 14.07.2017, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 289/2017
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 14.07.2017
- В сила
- 10.08.2018
- Състав
- ПЕТЪР СЛАВОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 и 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.79, ал.1 и 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.188, т.3 · Кодекс на труда
- чл.189, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.190 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.5 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.5 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.194, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.5 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.70 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е № 105 град Несебър, 14.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 289 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда.
Ищецът Я.И.Ч. с ЕГН **********,*** твърди, че е работила, като е изпълнявала длъжността „главен готвач” въз основа на Трудов договор № 1314/11.11.2016г., сключен с нейния работодател – ответника „*****************” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.В.Т.. Трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № 249/26.01.2017г., издадена от управителя на ответното дружество, като прекратяването било „дисциплинарно”, а като основание за прекратяване ответникът е посочил в заповедта нарушения, изразяващи се в: допускане да се развалят хранителни продукти, намиращи се в склад „кухня” към основен ресторант, щетата била установена при извършена ревизия на 03.01.2017г. съгласно Заповед № 128/30.12.2016г. и констатирана с протокол от 03.01.2017г., подписан от членовете на комисия, и била в размер на 7 714,12 лева с включен ДДС. Ищцата твърди, че давала обяснения, но същите не били приети за основателни. При ревизията били констатирани и липси и излишъци на продукти.
Според работодателя ищцата-работник не е изпълнила следните задължения по длъжностната характеристика: да следи за правилното съхранение на стоките и за функционалното им използване; да следи за правилното използване и контрол на машините и съоръженията в кухненския блок; да следи за отстраняването на повредите до пълното обезопасяване на ел. съоръженията, инсталациите и други технически средства и машини в кухнята; да следи за спазването на стандартите за качество на приготвените ястия. Самите нарушения пък представлявали: неправилно съхранение на стоки, неправилно използване и контрол на машините и съоръженията в кухненския блок, непроследяване отстраняването на повреди и пълното обезопасяване на ел. съоръженията, инсталациите и други технически средства и машини в кухнята и за материалната отговорност при липса на продукти в кухнята. Както наложеното дисциплинарно наказание така и прекратяването на трудовото правоотношение на това основание ищцата счита за незаконни. Отрича да е извършила вменените й и посочени в заповедта нарушения, напротив, изпълнявала е съвестно и отговорно трудовите си задължения. Излага съображения, според които счита, че уволнението й е единствено в резултат на субективна преценка на работодателя й. Посочва също, че при постъпването й на работа не е била извършена задължителната и наложителната в случая инвентаризация на материални ценности – такава била отказана от работодателя й. Посочва също, че с писмо от 10.01.2017г., изготвено от работодателя, с което са й поискани обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ, са изложени различни обстоятелства, по които ищцата е дала писмени обяснения на 11.01.2017г., от тези, посочени в последващата заповед за налагане на дисциплинарно уволнение, и които са послужили като мотиви за налагане на най-тежкото наказание за нарушаване на трудовата дисциплина. Затова счита за недопустимо това наказание да й бъде наложено за факти и обстоятелства, за които не са й поискани писмени обяснения, като отново изтъква тенденциозното отношение на работодателя й като причина за това. Освен това не е била уведомена и по тази причина не е присъствала на ревизията, осъществена на 03.01.2017г., не е била и запозната с резултатите от тази ревизия. На 04.01.2017г. бил извършен опис на стоката в кухнята, но така и не е била бракувана стоката, която е била с изтекъл срок на годност, като е била изхвърлена и стока, чийто срок на годност още не е изтекъл. Заповедта не е мотивирана според посочените в нея основания за издаването й по чл.190, ал.1, т.5 и т.7 от КТ, като не са посочени конкретни нарушения и не са индивидуализирани според време, място и начин на извършването им. След като счита, че не носи материална отговорност за липси на продукти в кухнята, а едностранните констатации на работодателя й не са верни, счита, че дисциплинарното наказание и последвалото от него прекратяване на трудовото правоотношение са извършени незаконно. Прави искане да бъде признато уволнението й за незаконно и да бъде отменена заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва исковата молба като счита, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” е правилно и законосъобразно.
Оспорва твърдението на ищцата, че не е извършвана инвентаризация на продуктите към момента на възникване на трудовото правоотношение, като посочва, че такава е извършена на 01.12.2016г. Освен това ищцата не е отправяла предложение до управителя на дружеството, същата е уведомена за извършената на 03.01.2017г. ревизия и е участвала при извършването й; не е известявала работодателя си за повреди на хладилните камери. Ответникът твърди, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е мотивирана, съдържа всички изискуеми от закона реквизити, сведена е до знанието на работника, от когото за поискани писмени обяснения. Ищцата е започнала работа в деня на сключване на трудовия договор – 14.11.2016г., но едва на 01.12.2016г. със заповед е наредено да бъде извършена ревизия на обект – основен ресторант-кухня, на всички хранителни стоки, на която е участвала лично ищцата и когато са били предадени всички хранителни стоки с подписан от нея приемно-предавателен протокол. Тя не е възразявала тогава за качеството на хранителните продукти, нито впоследствие е искала бракуване на определени продукти. Издадената на 30.12.2016г. заповед за извършване на ревизия в същия обект, на който ищцата е била материално отговорно лице, е била сведена до знанието на последната, която е участвала и в ревизията, противно на твърденията й в исковата молба. Последното се потвърждава от подписания лично от нея протокол от 03.01.2017г. При проверката на тази дата е установено, че хладилната витрина, в която се съхраняват рибните продукти, е започнала размразяване, в резултат на което продукти на стойност 7 714,12 лева са се размразили и са станали негодни за консумация.
Установени са липси но и излишъци, които са били констатирани с протокол от 10.01.2017г. и със същия протокол са бракувани негодни продукти. Въз основа на дадените от ищцата писмени обяснения, които са й поискани на 10.01.2017г., и твърденията й в тях, че на 02.01.2017г. при ежедневната си проверка констатирала, че хладилната камера, в която се съхранява рибата и рибни продукти, е с нормалната температура от -20º, е била извършена проверка, от която пък се установило, че липсва технически проблем по машините, нито пък да е спирало електрозахранването в обекта. Установено е, че хладилната витрина е работила на плюсов режим. По този начин ответникът-работодател приема, че ищцата-работник не е изпълнявала служебните си задължения. Единствено ищцата е имала достъп до хладилните витрини, съответно единствено тя носи отговорност за погиването на стоката. В резултат на неизпълнение на служебните й задължения, а не в резултат на размразяване на хладилните витрини, в които са се съхранявали хранителните продукти, ответникът е претърпял вреди. Ищцата е отказала да й бъде връчена на 26.01.2017г. заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с нея в резултат на наложеното й дисциплинарно уволнение, който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели, а на последваща покана ищцата се е явила като заповедта й е била връчена на 02.02.2017г. Моли искът да бъде отхвърлен.
Ищцата е изразила становище по отношение на отговора на исковата молба, като е сметнала за необходимо да посочи, че още със сключването на договора и постъпването й на работа на 14.11.2016г. е била отговорна за стоката и оттогава е започнала да изпълнява изцяло трудовите си задължения, а не от момента на последвалата на 01.12.2016г. ревизия, при която въпреки възражението й, че следва да се бракува стока, такова бракуване не е било извършено. Ищцата продължава да отрича да е присъствала на ревизията на 03.01.2017г. с мотива, че е била в почивка, което се потвърждавало от графика за работата на работещите в кухнята, както и отрича да е била уведомявана за ревизията. На следващия ден – 04.01.2017г., тя е била уведомена, че било констатирано, че температурата на хладилната камера, в която са се намирали риба и морски деликатеси, е била различна, поради което имало развалени продукти. Ищцата не е съгласна с тази констатация, тъй като на 02.01.2017г. тя е записала в температурния лист, че е установила температура на хладилната камера от -20º. Ищцата е подписала съставения на 04.01.2017г. в ръкописен вариант протокол за инвентаризация. Излага становище и по установените излишъци и липси. Взема становище и по относимостта и достоверността на представените от ответника документи с отговора на исковата молба.
Становище е представено и от ответната страна, в което се заявява, че от доказателствата се установява, че ищцата не е правила искане за бракуване на стока, която е била приета от нея на 01.12.2016г. без забележки, заповедта за предстоящата ревизия е било сведена до нейното знание срещу подпис, присъствала е на ревизията, макар за нея 03.01.2017г. да е бил почивен ден, подписала е и протокола, съставен на тази дата. Обяснява защо представените сертификати били относими към предмета на делото, както и значението на установените излишъци. След 03.01.2017г. хладилна камера 5 не функционирала, тъй като не е имало стока, която да се съхранява в нея, а е било необходимо тя да бъде проветрявана след като в нея се е съдържала развалена риба, поради което и ответникът не може да представи температурния дневник, в който да е записвана температурата на камерата след този дата.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от упълномощения от нея адвокат, който заявява, че поддържа исковата молба, както и оспорванията в отговора на исковата молба, като отново взема отношение по представените от ответника писмени документи и тяхната доказателствена стойност, като оспорва съдържанието на по-голямата част от тях, излага и твърдения, които не са наведени в исковата молба и които нямат доказателствена стойност по смисъла на процесуалния закон. Моли исковете да бъдат уважени и в полза на ищцата да бъдат присъдени разноски според приложения списък на разноските. Представя писмени бележки, в които заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е извършила нарушение на трудовата дисциплина, от които ответното дружество да е претърпяло вреди. Ответникът пък е нарушил процедурата по налагане на дисциплинарното уволнение, тъй като предварително е изградил извод за извършено дисциплинарно нарушение, но не е поискал обяснения от ищцата по конкретни факти, а дадените от нея обяснения не били взети предвид, при издаването на заповедта за уволнение, в които вече били посочени конкретните причини за уволнението. Стоката, която е започнала да се размразява, не е била изхвърлена по тази причина, а заради това, че е подлежала на бракуване поради изтеклия срок на годност, като ищцата няма вина за започналото размразяване на рибните продукти в една от хладилните камери. Затова уволнението следва да бъде признато за незаконно без съдът да разглежда спора по същество. Неоснователно ищцата е посочена от работодателя като причинител на вредата, което е било и предварително замислено, а доказателствата подкрепят тези действия на работодателя по прехвърляне на отговорността, което е направено преднамерено и тенденциозно.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва исковата молба. Излага доводи в подкрепа на позицията, че рибата и рибните продукти са изхвърлени не защото е изтекъл срока на годност, а защото са се размразили, позовавайки се и на счетоводните записвания в дружеството, както и на обстоятелството, че през периода от 01.01. до 04.01.2017г. в търговския обект на са се продавали такива продукти, а размразяването на рибата от своя страна е в резултат единствено на невярното отразяване на температурата. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В представените писмени бележки излага становище, че твърдяната в отговора на исковата молба фактическа обстановка се доказала от събраните по делото доказателства, въз основа на което следвало да се направи извод, че ищцата не е положила дължимата от нея грижа като материално-отговорно лице и небрежно е изпълнявала длъжността „главен готвач”, както и че е спазена процедурата по налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”.
Разпечатката съдържа 16 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/786142e1-3772-4113-beba-42b9b5603e1a