Решение № 111 от 01.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20215300502763 по описа за 2021 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от АС. СП.

АС., ЕГН **********, от град *****, чрез адв. М.Ч., против решение № 262164 от 04.08.2021 г., постановено по гр. дело № 5197 от 2019 г. по описа на РС - Пловдив, ІV гр. състав, с което са отхвърлени предявените пасивно субективно съединени частични искове с правно основание чл. 92 ЗЗД от АС.

СП. АС. против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *****, и „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *****: за осъждането на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на АС. СП. АС. сумата от 25000 лева, част от сумата от 51920 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на достъп до електрическата мрежа по вина на електроразпределителното предприятие за обект, находящ се в гр. *****, по партида с клиентски номер ***** (стар абонатен номер *****, ИТН *****), за периода 01.04.2013 г. – 25.10.2016 г., изчислена по реда на чл.44 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2019 г. до окончателното погасяване, и за осъждането на „ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на АС.

СП. АС. сумата от 25000 лева, част от сумата от 51920 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за доставка на електрическа 1 енергия за обект, находящ се в гр. *****, по партида с клиентски номер ***** (стар абонатен номер *****, ИТН ***** ), изчислена по реда на чл.30, ал.1 от ОУ по договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД за периода 01.04.2013 г. – 25.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2019 г. до окончателното погасяване. АС. СП. АС. е осъден да заплати: на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 500 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и експертиза, и на „ЧЕЗ Електро България“ АД - сумата от 200 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Неправилно съдът е приел, че отговорът на исковата молба на „ЧЕЗ Електро България“ АД е подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Неправилно е прието, че исковете е следвало да се предявят по реда на чл.82 от ЗЗД, а не по реда на чл. 92 от ЗЗД, като са допуснати процесуални нарушения по доклада на делото. Поради незаконосъобразно бездействие на двамата ответници, което е виновно неизпълнение на отделни договорни задължения на всеки един от тях, се счита, че ответниците следва да заплатят компенсации поради незаконосъобразното си бездействие и се позовават на конкретни договорени съществуващи действителни клаузи от отделните и самостоятелни общи условия на двете дружества и ЗЗД. Иска се съдът служебно да определи правната квалификация на исковете и да приеме, че предявеният е за обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, като се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се присъди обезщетение за неимуществени вреди по чл.82 от ЗЗД, определено при условията на чл.162 от ГПК. Излагат се подробни съображения и за неправилно приложение на материално - правните разпоредби. Съдът неправилно е тълкувал клаузите на чл.44 от общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и чл.30, ал.1 от общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД относно предметния им обхват. Позовават се, че когато със сила на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е установено, че за крайния снабдител изобщо не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане за заплащане на ел. енергия, прекъсването на снабдяването е нерегламентирано и е винаги по вина на крайния снабдител, тъй като той не е имал правото да го извърши.

Посочва се, че обезщетението за вреди по чл.82 от ЗЗД не дерогира и не замества уговорената неустойка за неизпълнение. С неустоечната клауза страните на принципа на договорната свобода по своя воля са се отклонили от чл.82 от ЗЗД, като предварително са определили размера на обезщетението, което ще се дължи от неизправната стана. Отговорността на двамата ответници произтича от две отделни различни и самостоятелни правни основания - два отделни самостоятелни договора, като основанието за 2 претендирана неустойка е различно за всеки от ответниците. Същевременно присъждането на неустойка от едното дружество не изключва дължимостта на неустойка от другото дружество. Иска се изцяло да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да бъдат уважени предявените искове, като се присъдят и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД чрез юрисконсулт Л. Т., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди. Дружеството не може да носи отговорност при прекъсване на захранването по искане на другия ответник. Законодателството разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие от тези на доставчика на ел. енергия. Твърдят, че прекъсването на ел. захранването се е извършило законосъобразно по искане на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Иска се присъждане на разноските по делото.

В същия срок - по чл.263, ал.1 от ГПК - е постъпил отговор на въззивната жалба и от „ЧЕЗ Електро България“ АД чрез юрисконсулт В.И., като отново се навеждат подробни съображения за правилност и законосъобразност на съдебния акт. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Твърди се, че от първоинстанционния съд е отделено за безспорно, че ищецът не е имал каквито и да е вреди.

Неоснователно е възражението, че отговорът на исковата молба не е бил подаден в срок. Иска се присъждане и на разноските за въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилна правна квалификация, преди да отговори на въпроса допустимо ли е първоинстанционното решение, следва да се даде разрешение на този въпрос.

С решение №60213/22.10.2021 г. по гр.д. №2502/2020 г. на ВКС, IV г.о., е даден отговор на въпроса когато със сила на пресъдено нещо е установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане, какъв иск има право да предяви клиент за преустановяване на снабдяването с ел.енергия – по чл.92 ЗЗД или 3 п о чл.82 ЗЗД? Прието е, че отговорността на електроснабдителното дружество е регламентирана в Общите условия за продажба на електрическа енергия, като е предвидено, че дружеството носи отговорност за щети, нанесени на потребителите при отказ да започне продажба на електрическа енергия и при неправомерно прекъсване на електроснабдяването. Дължимата неустойка при прекъсване на захранването е уредена в ОУ, като е предвидено, че същата се дължи „в случай, че клиент остане без електрическа енергия по вина на дружеството за повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя”. Отговорността на дружеството е изключена в хипотезите на: чл.122 от ЗЕ, когато захранването е преустановено поради настъпване някое от посочените в него обстоятелства не по вина на доставчика и когато електроснабдяването на имота на потребителя е прекъснато на основание чл.

123 от ЗЕ, при установено задължение на потребителя за заплащане на стойността на доставена му електроенергия и незаплащането й в течение на периода, през който е било прекъснато електроснабдяването на имота му, след изпълнение на предвидената в ОУ процедура. Съдът е приел, че неустойка по ОУ се дължи винаги, когато потребител остане без електрическа енергия за повече от 24 часа по вина на електроразпределителното дружество, което може да се дължи както на невъзстановяване на захранването след отстраняване на повреда, така и на прекъсването му без основание: при отречено с влязло в сила решение на претенцията на дружеството за заплащане на суми за доставена енергия; при съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя /чл.20, ал.4 от ОУ/ или при подадено писмено възражение срещу сметката за консумирана ел.енергия, за периода на проверката. В този смисъл е и решението по гр.д. № 4027/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и мотивите на решение по гр.д. № 4348/2016 г. на ІV г.о. ВКС. По – нататък в съдебния акт изрично е посочено, че правната квалификация на иска е по чл.92 от ЗЗД. Със същата правна квалификация е и предявения иск срещу оператора на елекроразпределителната мрежа.

Споделят се доводите на първоинстанционния съд, че не е недопустимо субективното съединяване на исковете за неустойка, каквито възражения са наведени от ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД.

Допустимостта на процеса се обуславя от наличието на положителни процесуални предпоставки, респективно - отсъствие на процесуални пречки.

Когато потребител на електрическа енергия твърди, че електроснабдяването до имота му неправомерно е преустановено, същият може да предяви иск 4 срещу електроразпределителното дружество, срещу продавача на електрическа енергия, както и против двете дружества, което е и направено в настоящия случай. Налице е богатата съдебна практика, постановена по искове, предявени от клиенти както срещу оператора, така и срещу доставчика на електрическа енергия, които са разгледани от съдилищата (например решение №60229/06.01.2022 г., постановено по гр.д. №140/2021 г. на ВКС, IV г.о.; решение №192/20.01.2011 г. по т.д. №1057/2009 г. на ВКС, II т.о. и много други). Нещо повече – в решение №60229/06.01.2022 г., постановено по гр.д. №140/2021 г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че когато с исковата молба се твърди, че клауза за неустойка за вреди от неправомерно преустановяване на електрозахранването има в Общите условия за продажба на електрическа енергия на доставчика, но и в Общите условия за пренос и разпределение на електрическа енергия на съответния оператор, а клиентът/ потребителят претендира обезщетение на вредите и от двамата, предявените искове са пасивно кумулативно съединени. Съдът е длъжен в решението си да се произнесе по всеки от тях, което е и направено от първоинстанционния съд.

Както правилно е посочено в обжалваното решение, продажбата на електрическа енергия е специфично правоотношение, уредено с разпоредбите на ЗЕ, подзаконовите нормативни актове и общите условия на електроразпределителните дружества и дружествата доставчици на електрическа енергия. Характерно за това правоотношение е, че продажбата на електрическа енергия се осъществява чрез нейния пренос по електропреносната мрежа. Поддръжката на преносната мрежа се осъществява от електроразпределителните дружества, а продажбеното правоотношение възниква между потребителя и доставчика на електрическа енергия. Когато доставката на електрическа енергия е преустановена по причини, за които не е отговорен потребителят, за него възникват вреди от неизпълнен договор.

Правоотношенията по преноса и доставката на електрическа енергия са договорни, като потребителят е кредитор както на електроразпределителното дружество, така и на продавача на електрическа енергия, но за различни вземания. Спрямо първия има вземане по поддръжката на преносната мрежа в състояние, годно за реализацията на доставката на електрическа енергия, а спрямо втория - вземане за реалното изпълнение на престацията за продажба на електрическа енергия.