Определение № 357 от 07.06.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Ямбол, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500175 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. Х., с ЕГН ********** от гр. *, ул.****, в качеството му на баща и законен представител на детето И. В. Х., с ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адвокат Е. М. от АК - Разград, с адрес на кантора в гр.

Свиленград, против Определение № 145/28.03.2024 г. на Районен съд- Елхово, постановено по гр.д. № 506 /2023 г., с което последният е обявявил на основание чл. 18 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, че не е международно компетентен по същество да разгледа предявените по гр. д. № 506/2023 г. по описа на Районен съд - Елхово искове от В. Д. Х. в качеството му на баща и законен представител на детето И. В. Х. против М. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: село *, община *, област *, ул.****, с правно основание чл. 127, aл. 2 във вр.чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс и с правно основание чл. 127а от СК и е прекратил производството по гр. д. № 506/2023 г. поради липса на компетентност. Сочи се, че обжалваният акт е неправилен, тъй като детето е български гражданин. Намира се на територията на Гърция и е с изтекъл срок на валидност на паспорта, поради което не може да се върне в България при роднините си, а и знае само български език. За издаване на пасаван в българското консулство е необходимо съгласието и на двамата родители. Бащата няма намерение да продължава да работи в Гърция и желае да се върнат в България. Според жалбата е незаконосъобразно определянето за некомпетентен на българския съд, при липса на възражение на ответницата за подсъдност. Излагат се доводи относно приложимите норми от КМЧП, определящи международна компетентност на българския съд, както и относно по-благоприятния български закон и висшия интерес на детето производството да приключи в разумен срок. Поради това се иска да бъде отменено 1

Определение № 145/28.03.2024 г. на Районен съд- Елхово и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като се вземе предвид и направеното с жалбата оттегляне на иска за издръжка.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

По гр.дело № 506 /2023 г. на ЕРС ищецът В. Д. Х. в качеството му на баща и законен представител на детето И. В. Х., родено на *** г., е предявил искове срещу М. Г. Г. за определяне местоживеенето на детето И. В. Х. при бащата по местоживеенето на последния в Гърция; за предоставяне упражняването на родителските права на бащата; определяне на режим на лични отношения на детето с майката М. Г. Г. и осъждането на ответницата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; на основание чл. 127а от СК - за даване на разрешение /заместващо съгласие/ да бъде издаден документ за самоличност - паспорт на детето И. В. Х. и разрешение за завръщането му в страната само със съгласието на баща му. Ищецът е твърдял, че то от раждането си се отглежда от бащата, подпомаган от съпругата му С., както и че последният от години живее и работи в Република Гърция и иска да отглежда сина си и в чужбина, където има добри условия за това. Детето не познава майка си, която се е дезинтересирала от него. В молба-уточнение е посочил, че от две години местоживеенето на детето е на адрес: с.*, община *, Гърция, но обичайната му среда на живот е в гр.*. Изтекъл е срокът на валидност на паспорта на детето и то не може да се върне в България.

Ответницата не е подала в срока за отговор такъв.

С определение № 78/21.02.2024 г. ЕРС е уведомил страните, че приема, че обичайното местопребиваване на детето е в република Гърция и не е международно компетентен съгласно чл. 7-9 от Регламент (ЕС) 2019/1111 да разгледа делото, свързано с родителска отговорност, като е указал на ищеца да удостовери наличието на тясна връзка на детето с република България - произхода на детето от страните по делото, а на ответницата- че има право да не приеме компетентността на българския съд, като им е дал едноседмичен срок, считано от съобщаването за изпълнение на указанията.

С обжалваното определение ЕРС е констатирал, че в дадения срок ищецът не е изпълнил указанията да удостовери произхода на детето от страните по делото- че са родители на детето, а ответницата в нарочна молба е заявила, че не приема компетентността на българския съд, тъй като постоянното местопребиваване на детето от много години е в Република Гърция. Съдът е приложил Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, който действа от 01.08.2022 г. и отменя Регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Позовал се е на общото правило на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111, че компетентни да разгледат спор, свързан с родителската отговорност за дете, са съдилищата на държавата-членка, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда, в случая-Гърция. Съдът е посочил, че според практиката на Съда на ЕС по тълкуване на понятието "обичайно местопребиваване", това е място, което отразява опредЕ. интеграция на детето в социална и семейна среда.

Приел е, че не са налице изключенията, уредени в чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от Регламента -детето е било преместено в държавата - членка повече от три месеца преди сезирането на българския съд, което изключва компетентност на последния в хипотезите на чл.8 от Регламента; условията на член 9 не са налице, доколкото същият визира компетентност при неправомерно отвеждане или задържане на дете, каквито данни по делото няма; не са налице кумулативните условия за изборната компетентност по чл. 10 от Регламента, които изискват: a) детето да има тясна връзка с тази държава членка, по-специално по силата на факта, че: поне единият от носителите на родителската отговорност има обичайно местопребиваване в нея; тази държава членка е предходното обичайно местопребиваване на 2 детето; или детето е неин гражданин; и б) страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност: доброволно са постигнали съгласие относно компетентността, найкъсно към момента на сезирането на съда; или са приели изрично компетентността в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността; и в) упражняването на компетентността е във висш интерес на детето. Според съда в случая ищецът, въпреки дадените му указания не е установил тясна връзка на детето с държавата членка на избрания съд, не е представил нито едно доказателство, но съдът е приел, че такава е налице, основана на българското гражданството на детето според справката в НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес, но не е налице доброволно съгласие или приемане на компетентността на българския съд, която изрично не е приета от ответницата. Според съда не са налице и предпоставките на чл. 12 – чл.13 от Регламента, предвиждащи прехвърляне на компетентност на съд на друга държава членка. Изложил е доводи, че висшият интерес на детето в случая изисква въпросите относно родителската отговорност да бъдат разрешени от държавата по обичайното му местопребиваване, тъй като социалните служби в Гърция са запознати с потребностите на детето и семейството му и в най-голяма степен ще бъде охранен интересът на малолетното дете.

Частната жалба, подадена на осн. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

Определението на ЕРС е правилно.

Не е спорно между страните, че същите са български граждани, както и детето им И.

В. Х., което се намира в Р.Гърция.

Правилно съдът е приел, че приложение към отношенията, свързани с родителската отговорност, намира Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, който действа от 01.08.2022 г. и отменя Регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111, съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда.

Този регламент, съгласно чл. 1, т. 4, б. "д", не се прилага за задълженията за издръжка, като за издръжката приложение намира Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

На основание чл.3, б.“г“ от Регламент (ЕО) №4/2009г. на Съвета от 18.12.2008 г. компетентен да разгледа иск за задължения за издръжка в държавите-членки е съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск, освен ако тази компетентност не се основава единствено на гражданството на едната от страните. В приложение на тази разпоредба СЕС се е произнесъл в Определение от 16 януари 2018 г. по дело C-604/17, тълкувайки приложимите правни норми от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. по преюдициалното запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от ВКС с акт от 20.10.2017 г., че компетентната юрисдикция по силата на член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 (отм.) е компетентна да се произнесе и по искане за издръжка, което е акцесорно на иска за родителската отговорност, с който е сезирана. В случая е направено оттегляне на иска за издръжка и не следва да се обсъжда компетентността на българския съд по този иск.

СЕС заключава в определението си в отговор на поставения въпрос, че Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по силата на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент по молба за развод 3 между двама съпрузи, които са граждани на тази държава членка, не е компетентен да се произнесе относно правото на упражняване на родителските права и правото на лични отношения с детето на съпрузите, когато същото има към момента на сезиране на този съд обичайното си местопребиваване в друга държава членка и необходимите условия за предоставяне на тази компетентност на този съд по силата на член 12 от посочения регламент не са изпълнени, като се има предвид и фактът, че и от обстоятелствата по делото в главното производство не следва, че тази компетентност би могла да се основе на членове 9, 10 или 15 от същия регламент . Този съд не отговаря и на условията, предвидени в член 3, буква г) от Регламент № 4/2009, за да се произнесе по искането за издръжка.

В случая относно родителската отговорност е приложим новият регламент от 2019 г., представляващ нормативен акт с директен ефект, който възпроизвежда тълкуваните от СЕС норми на отменения с него регламент. Нормите на КМЧП, цитирани в жалбата, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. България са неприложими към процесните правоотношения с международен елемент, възникнали между граждани на държава -членка на ЕС, като изключени със специалния международноправен акт - Регламент (ЕС) № 2019/1111. Предвид прякото му приложение, съдът не споделя доводите на жалбоподателя относно приложението на КМЧП като по-благоприятен закон за българските граждани и защитаващ висшия интерес на детето.