Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 06.02.2018, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 679/2017
Вид
Решение № 33
Подписан
06.02.2018
Състав
ЕВГЕНИЯ ГЕОРГИЕВА СИМЕОНОВА, ТАТЯНА ЙОРДАНОВА АЛЕКСАНДРОВА, МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.309а, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.69, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.97 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.1 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл.303а · Търговски закон
  • чл.303а, ал.3 · Търговски закон
  • чл.327 · Търговски закон
  • чл.327, ал.1 · Търговски закон

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 33 гр. ВРАЦА, 06.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,

Гражданско отделение, в публичното заседание на 24.01.2018 г., в състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:

ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

МАРИЯ АДЖЕМОВА в присъствието на секретар

ИРЕНА МИТОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 679 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 13611/06.10.2017 г. на А.Й.М., в качеството й на Земеделски производител "А.Й.М." от с.***, обл.Враца против Решение № 599/21.09.2017 г. по гр.д.№ 1174/2017 г. на Районен съд-Враца.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е нищожно, тъй като районният съд не е съобразил арбитражната клауза в постигнатото между страните споразумение от 31.01.2017 г. и е излязъл извън своята материална компетентност за решаване на спора.

Навеждат се доводи и за необоснованост на обжалвания съдебен акт, тъй като изводите на районния съд за наличието на признание от страна на ответницата за възникнали задължения по посочените в исковата молба фактури не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Изтъква се, че първоинстанционният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е приел представените от ищеца писмени доказателства - споразумение от 31.01.2017 г. и договор за ипотека от 02.05.2017 г., в нарушение прогласения в разпоредбите на чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 ГПК принцип на процесуалната преклузия. Развиват се съображения и за допуснати нарушения на процесуалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт, а именно - нарушение на разпоредбата на чл.69, ал.1 ЗЗД относно изискуемостта на срочните задължения, нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД относно тълкуването на отделните уговорки в договора за ипотека, нарушение на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД относно неизпълнението на задълженията, нарушение на разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ относно изискуемостта на търговските сделки, нарушение на разпоредбата на чл.130, ал.1 ЗЗД относно правото на избор при изпълнението на задълженията, нарушение на разпоредбата на чл.95, ал.1 ЗЗД относно съдействието на кредитора при изпълнение на задълженията. Въззивникът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прогласена нищожността на атакувания първоинстанционне съдебен акт и да бъде прекратено производството по делото, като при прекратяването незабавно да бъдат отменени всички допуснати обезпечения на иска, вкл. да бъде вдигнат наложения запор върху банковата сметка на ответницата. В условията на евентуалност моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна "Пиргос" ООД, гр.Бургас, чрез пълномощника на дружеството адв.И.Ч., в който се оспорва въззивната жалба. Въззиваемата страна намира за неоснователни наведените в жалбата доводи за нищожност на съдебния акт, като изтъква, че исковете са основани на съставени между страните фактури, сочещи на договор за покупко-продажба, а не на споразумението, както и че възможността на ответника да прави възражение за неподведомственост на спора е преклудирана с изтичането срока за отговор на исковата молба съгласно чл.8, ал.1 ЗМТА. Оспорват се и доводите на въззивника за необоснованост на съдебния акт, като се сочи, че убеждението на съда е формирано от отразяването на процесните фактури в счетоводството на ответника и от извънсъдебното двукратно документално признание на задължеността му. Въззиваемият счита, че районният съд не е допуснал процесуално нарушение при събирането на доказателства, тъй като представянето на двата документа - споразумение и договор за ипотека е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.2 ГПК след предприетото от ответника оспорване на исковите претенции и след доклада на съда в определението по чл.140 ГПК, с което е разпределена доказателствената тежест. В отговора се оспорват и твърденията за допуснати нарушения на материалноправни норми, като се навеждат доводи, че съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, поради което указаната в договора за ипотека дата 04.08.2018 г. може да препятства осребряването на имота по ипотеката, но не е пречка за предявяване на осъдителни искове за обезпечените вземания и събиране на същите чрез осребряване на друго имущество.

Излагат се подробни правни доводи, че със споразумението не е уговорен нов падеж, тъй като не е налице новация на дълга. Посочва се, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.303а ТЗ, а разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ, както и че са неоснователни наведените от въззивника доводи относно правото на избор и липсата на съдействие от страна на кредитора. Въззиваемият моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени деловодните разноски за настоящата съдебна инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

От А.Й.М., в качеството й на ЗП "А.Й.М." от с.***, обл.Враца е постъпила и частна жалба вх.№ 12418/14.09.2017 г. против протоколно определение от 13.09.2017 г. по гр.д.№ 1174/2017 г. на РС-Враца, с което не е уважен отвод за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза и е отказано прекратяване на съдебното производство.

В частната жалба се навеждат доводи, че на 05.07.2017 г. в първото съдебно заседание ищецът е представил сключено между страните споразумение от 31.01.2007 г., имащо за предмет уреждане на задължение в общ размер от 65488,08 лева, което е напълно идентично със задължението, предмет на повдигнатия пред съда правен спор и в този смисъл е неразделна част от основанието на исковата претенция. Посочва се, че в това споразумение е обективирана арбитражна клауза за разглеждане на споровете относно изпълнението му пред Арбитражния съд за търговски спорове в гр.Бургас.

Развиват се съображения, че доколкото споразумението е представено от ищеца едва в първото съдебно заседание, то не е настъпила процесуална преклузия по чл.133 ГПК вр. чл.8, ал.1 ЗМТА за извършване на възражение за неподведомственост, поради което същото е следвало да бъде уважено от районния съд. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение, прекратяване на производството по делото и отмяна на всички допуснати обезпечения на иска.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна "Пиргос агро" ООД.

Частната жалба също е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.15, ал.2 ГПК.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав намира следното:

Районен съд-Враца е сезиран от „Пиргос агро” ООД с обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл.309а, т.1 от ЗЗД за осъждането на ЗП "А.Й.М." да заплати следните суми:

-сумата от 15 854,40 лева, дължима по фактура № *********/02.05.2013г. и по фактура № *********/02.05.2013г., ведно с мораторна лихва върху нея в размер от 4638,13 лева за периода от 01.01.2014г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 2772,00 лева, дължима по фактура № *********/30.11.2015г., ведно с мораторна лихва върху нея от 278,82 лева за периода от 01.12.2015г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 1857,60 лева, дължима по фактура № **********/27.04.2016г., ведно с мораторна лихва в размер от 57,83 лева за периода от 11.08.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 10 860 лева, дължима по фактура № 30000093/28.04.2016г., ведно с мораторна лихва в размер от 646,84 лева за периода от 29.04.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 18 240 лева, дължима по фактура № 30000114/30.04.2016г., ведно с мораторна лихва от 612,99 лева за периода от 02.08.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 12 444,48 лева, дължима по фактура № **********/30.05.2016г., ведно с мораторна лихва от 214,20 лева за периода от 01.10.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 3459,60 лева, дължима по фактура № **********/30.06.2016г., ведно с мораторна лихва от 146,49 лева за периода от 01.07.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са налице облигационни отношения във връзка с извършвани доставки на семена, торове и препарати за нуждите на ответника като земеделски производител. Сочи се, че тези отношения са започнали отдавна, като в началото ответникът изпълнявал задълженията си за плащане, а ищецът доставял заявената от него като вид и количество стока. Ответникът допуснал забава в плащанията на доставените му стоки за 2013г., 2015г. и 2016г. Излага доводи, че претенцията за дължими суми от 2013г. е по фактура № *********/02.05.2013г. и по фактура № *********/02.05.2013г.

По първата фактура било постъпило частично плащане, като дължима останала сумата от 960 лева. По втората фактура била платена сумата от 1560 лева, за което било издадено кредитно известие и дължимата сума по нея била намалена до 14 894,40 лева. През 2015г. била извършена доставка на семена от ечемик на стойност 2772 лева, за което била издадена фактура №*********/30.11.2015г. През 2016г. ответникът не заплатил доставените му стоки: препарати за растителна защита Дует Ултра и Ципефор, семена за царевица и слънчоглед, тор Карбамид, препарати за растителна защита Листего, Пулсар и Атоник, Фокус ултра, за което били съставени фактури №**********/30.06.2016г., №**********/30.05.2016г., №30000114/30.04.2016г., №30000093/28.04.2016г.; № **********/27.04.2016г.; №*********/30.11.2015г.. Във връзка с претенцията за обезщетение за забава ищецът сочи, че в част от фактурите е посочен изричен падеж, от който е изчислявана мораторната лихва. При фактурите с непосочен падеж е съобразен текстът на чл.327, ал.1 ТЗ и мораторната лихва е изчислявана от датата на съставяне на фактурата. Общият размер на всички дължими суми от ответника е 65 488,08 лева. Навежда доводи, че в проведените извънсъдебни преговори ответникът не оспорва дължимостта на сумите, но не предприема действие по погасяването им.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Със становище постъпило след изтичане на срока по чл.131 ГПК и произнасяне от съда по реда на чл.140 ГП ответникът е възразил, че не е получил фактурираните стоки, както и че представените фактури не са подписани от него.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключението на специализирана съдебно-счетоводна експертиза.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени изводи за частична основателност на исковите претенции, като с обжалваното решение е осъдил ЗП А.Й.М. да заплати на „Пиргос агро" ООД, гр. Бургас на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 15 854,40 лева, дължима по фактура №*********/02.05.2013г. и по фактура №*********/02.05.2013г.; сумата от 2772 лева, дължима по фактура №*********/30.11.2015г.; сумата от 1857,60 лева, дължима по фактура № **********/27.04.2016г.; сумата от 10

860 лева, дължима по фактура №30000093/28.04.2016г.; сумата от 18 240 лева, дължима по фактура №30000114/30.04.2016г.; сумата от 12