Присъда № 39 от 13.02.2023, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към Присъда № 50 (39 по ЕИСС) на С.ския районен съд от 07.11.2022 г. по НОХД № 250/2022 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на С..районна прокуратура А. М. Х. и Б. Г. Щ. са обвинени в престъпление с правна квалификация за всеки подсъдим по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Пред съда подсъдимите, в присъствието на защитниците им, заявяват, че признават изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искания наказанията на подсъдимите да бъдат индивидуализирани съгласно чл. 58а от НК предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като на всеки от тях бъде наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца предвид обстоятелството, че при извършване на престъплението и двамата са били непълнолетни.

Защитникът на подсъдимия Х. – адв. Д. С., счита, че макар че този подсъдим е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по отношение на деянието му са налице основанията за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК, предвид конкретно изтъкнати от защитника съображения, поради което подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.

Подсъдимият В. се солидаризира с речта на защитника си.

Защитникът на подсъдимия Щ. – адв. И. И., от своя страна изтъква доводи за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК и по отношение на този подсъдим. Евентуално отправя искане подс. Щ. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

Подсъдимият Щ. изцяло се присъединява към казаното от своя защитник.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият Х. изразява съжаление за деянието си и изтъква, че то се дължи на ниската възраст на двамата подсъдими.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият Щ. изразява съжаление за деянието си.

Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Подсъдимият А. М. Х., ЕГН **********, е роден на .... г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „З.“ № .., неженен, неосъждан, с основно образование, не работи.

Подсъдимият Б. Г. Щ., ЕГН **********, е роден на .... г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „З.“ № ..., неженен, неосъждан, с начално образование, не работи.

Въз основа на направените от подсъдимите самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата, събрани в хода на досъдебното 1 производство № 555/2019 г. на РУ – С., на основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени по несъмнен начин фактите, изложени в обвинителния акт, за следното:

- на 09 срещу 10 септември 2019 г. в гр. С. на бул. „И.“ № ..всеки от подсъдимите А. М. Х. и Б. Г. Щ., в съучастие като извършител с другия подсъдим – съизвършител, е отнел чужда движима вещ – велосипед с неустановена марка, с надпис „California“, сребрист на цвят, на стойност 50,00 лв., от владението на М. И. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои и

- на 09 срещу 10 септември 2019 г. в гр. С., от павилион, разположен в района на парк „К.“, всеки от подсъдимите А. М. Х. и Б. Г. Щ., в съучастие като извършител с другия подсъдим – съизвършител, е отнел чужди движими вещи: метален шкаф на стойност 30,00 лв., нож с дървена дръжка на стойност 2,00 лв., текстилна раница на стойност 5,00 лв. и сумата 100,00 лв. в различни банкноти и монети, или всички движими вещи на обща стойност 137,00 лв., от владението на Г. Р. П. – материалноотговорно лице на „Уондърлъст“ ЕООД, гр. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като това деяние е извършено чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот (подсъдимите счупили катинара на вратата към вътрешността на павилиона) и за извършването й е използвано техническо средство (клещи, с които подсъдимите прекъснали кабела, свързващ отнетия метален шкаф с касов апарат в павилиона).

Всеки от подсъдимите е участвал в изпълнението на действия по отнемането на гореописаните чужди движими вещи, разбирано като прекъсване на фактическа власт върху тези вещи, упражнявана дотогава от други лица и установяване на своя фактическа власт върху вещите. Затова от обективна страна всеки подсъдим е извършител на деянията в съучастие с другия подсъдим като съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, без за този извод да е необходимо да се установи конкретно физическо съприкосновение на всеки подсъдим с всяка от инкриминираните вещи поотделно.

Към 09 срещу 10 септември 2019 г. подсъдимите са били непълнолетни – подс.

Х. е бил на 14 навършени години, а подс. Щ. – на 15 навършени години, но са били наказателноотговорни по смисъла на чл. 31, ал. 2 от НК, тъй като с надлежни доказателствени средства и способи е установено, че към инкриминираната дата всеки от тях е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

От субективна страна всеки от подсъдимите е извършил отделните деяния с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на собствените си деяния – че участва в изпълнението на отнемането на чужди движими вещи, като прекъсва чужда фактическа власт върху тези вещи и установява своя такава върху тях, без съгласието на лицата, които дотогава са я упражнявали; предвиждал е общественоопасните му последици – че с деянието си засяга обществените отношения, защитаващи правото на собственост върху движими вещи, елемент от което е упражняването на фактическа власт върху тях и е искал тяхното настъпване, като е имал и намерение противозаконно да присвои вещите чрез разпореждане с тях в свой или в чужд личен интерес. Налице е и общност на умисъла у двамата подсъдими, тъй като всеки от тях е съзнавал, че участва в отнемане в горепосочения смисъл на чужди движими вещи от владението на другиго, без негово съгласие, заедно с другия 2 подсъдим; предвиждал е, че по този начин ще засегне чуждата фактическа власт върху вещите като елемент от правото на собственост върху тях и е искал настъпването на тези общественоопасни последици като общ противоправен резултат от неговото и на другия подсъдим деяния.

Извършените от подсъдимите в съучастие помежду им като съизвършители две деяния осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление – кражба по чл. 194, ал. 1 от НК относно първото от горепосочените деяния и по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК относно второто от тях; отделните деяния са извършени през непродължителен период от време – в рамките на по-малко от няколко часа; отделните деяния са извършени при относително идентична обстановка – нощем, в гр. С., по отношение на вещи, намиращи се на открити лесно достъпни пространства; деянията са извършени при еднородност на вината – при внезапен пряк умисъл у всеки подсъдим и общност на този умисъл у двамата подсъдими. Поради това последващото деяние, извършено от подсъдимите в съучастие като съизвършители, се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото им деяние и така двете отделни техни деяния съставляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, което съгласно чл. 26, ал. 2 от НК е наказуемо съобразно включените в него две отделни деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

Това продължавано престъпление следва на основание чл. 26, ал. 3 от НК да се квалифицира правно по по-тежко наказуемия състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК, каквато правна квалификация е относима само към второто от гореописаните деяния, защото последното само по себе си, а и квалифициращите обстоятелства, при които именно то е извършено (чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, както и използване на техническо средство за извършването му) имат далеч по-съществено и дори определящо значение за цялостната престъпна дейност на подсъдимите в инкриминирания период от време.

Това е така, защото подсъдимите са отнели от владението на М. А. без негово съгласие велосипед в хипотезата на чл. 194, ал. 1 от НК, за да се придвижат до мястото, на което са отнели останалите движими вещи от владението на Г. П. – МОЛ на „Уондърлъст“ ЕООД без негово съгласие при квалифициращите обстоятелства по чл.

195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК.

Ето защо съдът намира, че всеки от подсъдимите е извършил престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Именно общият престъпен резултат на продължаваното престъпление, поради което съгласно чл. 26, ал. 2 от НК то е наказуемо като такова, а и извършването му при квалифициращи обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК, които определят правната му квалификация съгласно чл. 26, ал. 3 от НК по изложените вече съображения, изключват от фактическа страна възможност да се приеме, че престъплението на когото и да било от двамата подсъдими не е общественоопасно поради неговата малозначителност или че обществената му опасност е явно незначителна. Поради това не може на основание чл. 9, ал. 2 от НК да се направи извод, че инкриминираните деяния на когото и да било от подсъдимите не са престъпни и това да резултира в признаването им за невинни и оправдаването им по обвиненията.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НК установява цялостна и безусловна замяна на наказанията за престъпления, извършени от наказателноотговорни непълнолетни лица, 3 поради което е елемент от правната квалификация на тези престъпления. В случая за квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (при съобразяване и с чл. 26, ал. 3 от НК), извършена от пълнолетно лице, е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години. Затова съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за такава кражба, извършена от наказателноотговорно непълнолетно лице, наказанието е лишаване от свобода до 3 години. Съдебната практика еднопосочно не допуска освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК ако предпоставката по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ от НК (за престъплението да е предвидено наказание лишаване от свобода д о 3 години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо) възниква в резултат на редукция на наказанията по чл. 63, ал. 1 от НК. Това е така, първо защото деецът не може да черпи два пъти благоприятни правни последици (да бъде двойно „премиран“) заради непълнолетието си – факт, с който законът ясно свързва само правната последица по чл. 63, ал. 1 от НК. И второ, това следва и от граматическото и систематическото тълкуване във взаимната им връзка на чл. 78а, ал. 1 и ал. 6 от НК, от което следва извод, че деецът се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление, извършено от него като непълнолетен (чл. 78а, ал. 6 от НК), но само ако са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК – т. е. включително и тази по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ от НК - за това престъпление, извършено от пълнолетно лице да са предвидени наказания лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, респ. до 5 години или друго по леко наказание, когато е непредпазливо.

С оглед изявленията на подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията им, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определи наказанието на всеки от подсъдимите за извършеното от него престъпление при условията на чл. 58а от НК.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на всеки от подсъдимите за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността им обстоятелства – ниска обща стойност на предмета на престъплението, твърде ниска възраст и на двамата подсъдими към датата на извършване на престъплението; нисък социален статус на подсъдимите, силно критично отношение и у двамата подсъдими към извършеното престъпление.