Решение № 16287 от 30.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16287 гр. София, 30.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. Н. при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н. Гражданско дело № 20231110113603 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от собствениците в Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес: ж. к.

„....“, бл. 3, вх. Б., представлявани от професионалния домоуправител „НАШИЯТ ВХОД*' ООД, чрез адв. К. И. К., член на САК, със съдебен адрес: гр. София. ул. „..........**, № 2. ет. 3, тел. ................., [email protected] против Г.

Р. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, жк.„....“, бл. 3. вх. Б, ет. 2, ап. Б6. за заплащане на сумата от 300,00 лева, която сума представлява незаплатени разноски за поддръжка и управление, вноски за фонд „Ремонт и обновяване, която сума представлява сбор от 15 незаплатени ежемесечни задължения за поддръжка и управление на общи части на сградата за периода 01.12.2021 г. 28.02.2023, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба, както и разноски в производството - съдебни такси и адвокатско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че „НАШИЯТ ВХОД“ ООД е избрано за професионален домоуправител на ЕС /собствениците на жилищна сграда в режим на етажна собственост/, на основание решение на ОС, проведено на 01.12.2021 г. за избор на професионален домоуправител и на основание чл. 11. ал. 1, т. 11, във връзка с чл. 19, ал. 8 от Закона за управление на етажната собственост. Съгласно протокола и изпълнителят има право да предприема правни действия с цел : защита интересите на ЕС. Същите правомощия се извличат и от ЗУЕС, където изрично е уредено, че управителят на ЕС има право да представлява ЕС по искове срещу собственици в ЕС, както и че ответника е собственик на апартамент № Б6 2, за което представят справка от имотен регистър към Агенция по вписвания. Съгласно чл. 6 от ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти са длъжни да заплащат Фонд Ремонт 1 и обновяване и разходи по поддръжка и управление на сградата. Дължимите вноски са гласувани в представени протоколи. Решенията са валидни и подлежат на изпълнение от момента на вземането им по надлежния за това ред, като на посоченото по-горе събрание е взето решение да се събират по 20,00 лева месечно на самостоятелен обект.

Ответникът не е заплащал вноски към Етажната собственост, въпреки изпратената до него покана за доброволно изпълнение, и към настоящия момент са налице незаплатени задълженията в общ размер от 300,00 лв. дължими, както за периода от м.декември 2021г. до месец февруари 2023г., като падежът на всяка вноска е на първо число от съответния месец, за който се начислява, а периодът за който се отнася задължението е от първо до последно число на съответния месец.

Ищецът с молба становище от дата 25.09.2023 г. представя справка относно извършените към етажната собственост плащания, от която е видно, че към настоящия момент ответникът има задължения в размер на 0 лева, както и че направените от него плащания са осчетоводени.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор, с който посочва , че претендираните от ищеца суми са заплатени, за което прилага платежно, видно от който платежен документ, процесната сума в размер на 300 лв., е заплатена изцяло по сметка на „Нашият вход" ООД, в качеството му на професионален домоуправител на Етажната собственост на вх. Б в бл. 3, ж.к. ...., гр. София, с отбелязване за процесния период и абонатен номер.

Посочва се, че ответникът е заплатил и сума в размер на 111,95 лв., представляваща плащане по фактура с основание: покана за доброволно изпълнение, която сума неправомерно е начислена като задължение, което не представлява съдебни разноски.

Представя Разписка № 0400019142753801, от която е видно, че е заплатил общо сумата от 491,95 лева в полза на „Нашият вход“ ООД.

Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение № 16634/09.04.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция, поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно да го повтаря в решението по същество.

Страните не спорят по основния въпрос, тъй като в хода на процеса ответницата е заплатила дължимата сума на 04.07.2023 г. Страните спорят по приложението на чл.78, ал.2 ГПК. От представеният отговор на искова молба се установи, че ответницата изцяло признава исковата молба по основание и размер. Същата представя платежно за плащане на сумата, като същото е от дата 04.07.2023 г. Исковият процес е образуван на 15.03.2023 г. Следователно 2 е налице плащане в хода на процеса.

С оглед установените факти, съдът приема, че процесното задължение е погасено чрез плащане в хода на процеса., поради което исковете са неоснователни. При това положение предявените искове следва да се отхвърлят изцяло, тъй като няма търсимо притезание.

По разноските

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.

При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Не се установява дължимата държавна такса и разноските за възнаграждение на един адвокат да са били заплатени на ищеца, поради което същите са останали дължими въпреки стореното в хода на производството изпълнение на исковите претенции. На ищеца се следва държавна такса в размер на 50,00 лв., такса за издаване на обезпечителна заповед в размер на 5,00 лева, както и заплащане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за исковото и 200,00 лева в обезпечителното, платени по банков път видно от представената фактура и платежно нареждане. Ответникът своевременно е направил възражение за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Съдът като прецени фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца действия, намира, че претендираното адвокатско възнаграждение, а именно 400 лева за исковото и 200 лева за обезпечителното се явява напълно адекватно, доколкото се претендират минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер 655,00 лева, от които 400,00 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство, 50,00 лева за заплатена държавна такса за исковото производство, 200 лева адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство и 5,00 лева такса за издаване на обезпечителна заповед.

3

Поради гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане в хода на процеса, предявения от Собствениците в Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес гр.

София, ж.к. „....“, бл. 3, вх. Б, представлявани от професионалния домоуправител „НАШИЯТ ВХОД“ ООД, чрез адв. К. И. К. срещу Г. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „....“, бл. 3, вх. Б, ет. 2, ап. Б 6. осъдителен иск с правно основание чл. 50, ал. 1 ЗУЕС, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за заплащане на сумата от 300,00 лева, представляваща сбор от 15 незаплатени ежемесечни задължения за поддръжка и управление на общи части на сградата, представляваща ЕС, за периода от 01.12.2021 г. – 28.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „....“, бл. 3, вх. Б, ет. 2, ап. Б 6 да заплати на Собствениците в Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „....“, бл. 3, вх. Б, представлявани от професионалния домоуправител „НАШИЯТ ВХОД“ ООД, чрез адв. К. И. К. разноски по делото в общ размер от 655,00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски по настоящото исково производство и проведеното обезпечително производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4