Решение № 1384 от 16.10.2024, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1384

Смолян, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КАЛИНКА МЛАДЕНСКА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КАЛИНКА МЛАДЕНСКА административно дело № 20247230700286 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Л. Ю. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Е. Т., АК-[област], адрес за призоваване: [населено място], [улица], против Решение № 2153-20-65/05.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е оставено в сила Разпореждане № 202-02-254-5/13.05.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [населено място], съдържащо отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Не се спори, че Л. Ю. Б. е осъществявала дейност по трудова заетост в Германия, но местопребиваването му е в България. Затова счита, че на основание член 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване. Моли да се отмени оспореното решение, с което е оставено в сила разпореждането за отказ за парично обезщетение за безработица, и се върне преписката на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание, жалбоподателката Л. Ю. Б., редовно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Т., който поддържа жалбата. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорваното решение и моли същото да се отмени и се върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Прави искане за присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата - Директора на ТП на НОИ - [населено място], редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата. В съдебното заседание и в представено писмено становище по делото излага съображения за законосъобразност на оспорваното решение, с което е оставено в сила разпореждането за отказ за парично обезщетение за безработица и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Смолянският административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, прие следното:

Със заявление вх. № 603-02-314/09.11.2022 г., подадено чрез Директора на дирекция „Бюро по труда“ - [населено място] до Директора на ТП на НОИ - [населено място], Л. Ю. Б. е поискала отпускане на ПОБ. В последствие на 24.11.2022 г. е подала заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U002 - Германия. Поискано е удостоверяване на периодите от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г. и от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г.

С Разпореждане № 202-02-254-1/23.11.2022 г. образуваното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно, до получаване на потвърждение/отговор от компетентната институция (КИ) на Германия за осигурителния стаж и осигурителния доход придобити в посочената страна.

На 28.11.2022 г. е изпратено искане (U001CB) до КИ на Германия за издаване на СЕД U017 за периодите от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г. и от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г., вкл. Изпратено е на 29.11.2022 г. и искане за информация за заплатата (U003) до институцията на Германия за издаване на СЕД U004 за периода от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. вкл.

На 18.01.2023 г. са постъпили от КИ на Германия СЕД U017 и СЕД U004. Със СЕД U017 е удостоверен осигурителен период за времето от 01.08.2021 г. до 30.11.2022 г. вкл., като не е удостоверено основание за прекратяване на последната заетост. Със СЕД U004 е удостоверен брутен доход през периода на заетост за времето от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. вкл. в размер на 13140,42 евро.

След повторно искане, на 02.08.2023 г. от КИ на Германия са получени СЕД U017 и СЕД U004. Със СЕД U017 са удостоверени два осигурителни периода - за времето от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г. и от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. Удостоверено е основание за прекратяване на последната заетост - „Уволнение от работодателя“. Със СЕД U004 е удостоверен брутен доход през периода на заетост за времето от 01.08.2021 г. до 30.11.2022 г. вкл. в размер на 8779,20 евро и брутен доход през периода на заетост за времето от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. вкл. в размер на 13140,42 евро.

На 02.08.2023 г. чрез EESSI е изготвен и изпратен СЕД Н001 - искане за предоставяне на информация. Поискано е да бъде актуализиран СЕД U004 с период № 1, както е удостоверен в СЕД U017 - от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г.

На 15.08.2023 г. от КИ на Германия е получен СЕД U004, като е удостоверен брутен доход през периода на заетост за времето от 01.08.021 г. до 30.11.2021 г. вкл. в размер на 8779,20 евро и брутен доход през периода на заетост за времето от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. вкл. в размер на 13140,42 евро.

На 29.08.2023 г. чрез EESSI е изготвено и изпратено до компетентната институция на Германия СЕД Н005 - искане на информация за пребиваване на лицето за периода на последната заетост на Б. в Германия от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г.

На 10.10.2023 г. чрез EESSI е получен СЕД Н006 - отговор на искането за информация за пребиваване. В получения СЕД Н006, компетентната институция на Германия се сочи, че Германия е държава на пребиваване за Л. Б..

С Разпореждане № 202-02-254-2/20.10.2023 г. е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С Разпореждане № 202-02-254-3/03.11.2023 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, което разпореждане след оспорване е отменено с Решение № 2153-20-91/22.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ - [населено място] и е върната преписката за ново произнасяне по случая със задължителни указания.

На 12.01.2024 г. чрез EESSI е изготвен и изпратен до КИ на Германия СЕД Н005 - Искане на информация за пребиваване.

На 29.04.2024 г. със справка вх. № 202-02-254-10 е приет СЕД Н006 - отговор на искането за информация за пребиваване. С получения СЕД Н006, компетентната институция на Германия уведомява ТП на НОИ - [населено място], че Германия е държава на пребиваване за Л. Б. за периода от 06.08.2021 г. до 06.11.2022 г. В получения СЕД Н006, КИ на Германия посочва, че е държава на пребиваване на Л. Б. за времето от 06.08.2021 г. до 06.11.2022 г., т. е. за период над една година. Л. Б. е придобила в Германия два осигурителни периода за времето от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г. вкл. и за времето от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. вкл.

С Разпореждане № 202-02-254-5/13.05.2024 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица със следните мотиви:

„Съгласно чл. 61 от Регламент № 883/2004, компетентна да извърши преценка и отпусне обезщетение за безработица като правило е институцията на държавата по последната заетост на лицето, а именно тази, при която е осигурено същото непосредствено преди възникване на осигурения риск (в случая - Германия). Разпоредбата на чл. 65, §2 и §5, буква „а“ от регламента измества компетентността от институцията на държавата по последна заетост към институцията на държавата по пребиваване на лицето по време на същата тази последна заетост. Условието за прилагане на посочените разпоредби е, по време на упражняваната трудова дейност непосредствено преди да стане безработно, лицето да е било с пребиваване в друга държава-членка. Пребиваването по смисъла на регламента не се свежда до фактическото местонахождение на безработния по време на последната заетост, а се обуславя от факторите, установени в чл. 11 от Регламент № 987/2009, съобразно които дадена държава се определя като център на жизнените интереси на лицето. За целите на по-точното и правилно определяне на държавата по пребиваване, в съответствие с чл. 2, §1 и чл. 3, §2 от Регламент № 987/2009, институциите обменят кореспонденция помежду си със съответните структурирани електронни документи (СЕД). Във връзка е депозирана жалба от госпожа Л. Б. срещу разпореждане № 202-02-254-3 от 03.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] и получено Решение на Директора на ТП на НОИ - [област] № 2153-20-91 от 22.12.2023 г. за отмяна на разпореждане № 202-02-254-3 от 03.11.2023 г., на 12.01.2024 г., чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация (EESSI) е отправено ново запитване до компетентната институция на Германия със СЕД Н005 - Искане за информация за пребиваване. На 15.01.2024 г. е получен отговор чрез СЕД Н006 - Отговор на искането за информация за пребиваване като не е удостоверено държава на престой или държава на пребиваване се явява Германия за госпожа Л. Б. в периода от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. Чрез СЕД Х012 е отправено запитване до Германия за изясняване положението на лицето - държава на престой или държава на пребиваване се явява Германия за периода от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. В отговор на изпратения до германската компетентна институция СЕД Х012 е получен СЕД Н006 - Отговор на искането за информация за пребиваване, чрез който, германската компетентна институция отново удостоверява, че по време на последната заетост на госпожа Л. Б. за периода от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. в Германия, Германия се явява държава по пребиваване. Следователно, в конкретната хипотеза, държавата по последна заетост (Германия) и държавата по пребиваване по времето на тази заетост съвпадат. Съответно, няма основание за прилагане на изключението, обективирано в разпоредбата на чл. 65, §2 и §5, буква „а“ от Регламент № 883/2004 и компетентна по преценка правата на лицето се явява институцията на държавата по последна заетост - Германия, на службите по заетостта на която е следвало да се постави на разположение лицето, от която и да претендира обезщетения в съответствие с основното правило, установено от регламента. Предвид обстоятелството, че не са изпълнени изискванията на чл. 65, §2 и §5, буква „а“ от Регламент № 883/2004, НОИ не се явява компетентна институция, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство.“ Разпореждане № 202-02-254-5/13.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е получено лично от жалбоподателката на 10.06.2024 г.

Жалбоподателката е обжалвала разпореждането за отказ на парично обезщетение за безработица пред Директора на ТП на НОИ - [населено място].

С Решение № 2153-20-65 от 05.08.2024 г., което е предмет на оспорване в настоящото производство, Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е оставил в сила Разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] и е отхвърлил депозираната срещу него жалба от Л. Ю. Б..

За да остави в сила Разпореждане № 202-02-254-5/13.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [населено място] и отхвърли жалбата, директорът на ТП на НОИ - [населено място] въз основа на получения СЕД U017 е приел, че са удостоверени два осигурителни периода - за времето от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г. и от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. Според административния орган в случая държавата по последна заетост на Л. Б. - Германия е потвърдила със СЕД Н006, че е държава на пребиваване, поради което компетентна институция по отношение на преценка на правото на парично обезщетение за безработица е компетентната институция на Германия, а не НОИ. Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е приел, че за да й бъде отпуснато обезщетение за безработица по българското законодателство (т.е. НОИ да е компетентна институция), следва по време на последната си заетост като заето или самостоятелно заето лице, Л. Б. да е пребивавала на територията на Република България. Приел е, че през последния период на заетост от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. включително, Б. нито е осъществявала дейност при прилагане на българското законодателство, нито е пребивавала на територията на България по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност. Административният орган е приел, че преценката относно пребиваването е направена от компетентната институция на Германия и същата има задължителен характер за България (НОИ), като извършената преценка на пребиваването е обективирана в издадените от компетентната институция на Германия два СЕД Н006 и това е изцяло съобразно въведените правила за обмен на унифицирани електронни документи между държавите в Европейския съюз. Приел е, че релевантните факти, свързани с държавата на пребиваване, са именно тези относими през периода на последната заетост във Германия (от 15.04.2022 г. до 05.11.2022 г. вкл.), като в случая се доказало, че Германия е държава на пребиваване, а не Република България. Органът е приел, че когато държавата по последна заетост ( в случая Германия) удостовери, че е държава на пребиваване, за времето на последната заетост, следва да бъде отказано отпускане на ПОБ, защото компетентна държава по отношение на отпускане на ПОБ е Германия, а не България (респективно НОИ).