Решение № 123 от 05.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Шумен, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20233600500066 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №908 от 07.12.2022г. по гр.дело №704/2022г., ШРС е осъдил Х. А. Р., да плати на Б.Ш.А. сумата от 300лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, вследствие извършено от ответника престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 1 НК, за което има постановено и влязло в сила определение от 29.03.2022 г., постановено по НОХД №318/2022 г., по описа на РС Шумен, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 01.05.2021 г. до окончателно плащане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като за разликата до 5000, частичен от 10000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са и следващите се разноски и държавна такса.

Решението е обжалвано от ищеца в частта, с която заявената от него частична претенция е отхвърлена в размера над 300лв. до 5000лв.. Сочи, че при разглеждане на делото били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което довело до нeобоснованост на формираните от първоинстанцинонния съд изводи, както и до нарушаване на материалния закон. В срока за отговор на исковата молба, ответникът не подал писмен отговор, не изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск, на обстоятелствата, на които се основава, не изложил възражения срещу исковите претенции и не бил посочил доказателства. Въпреки пропуска, назначеният му съдебен защитник във второто съдебно заседание взел становище и направил доказателствени искания които, били уважени от съда. Сочи също, че съдът не отчел заинтересоваността на свидетелите на ответната страна и дал превес на техните показания пред тези на показанията 1 на очевидци на инцидента и на търпените от ищеца неимуществени вреди. Сочи също, че присъденото обезщетение в размер на 300лв. не отговаряло на критерия за справедливост.

От доказателствата по делото се установило, че ищецът бил претърпял значителни неимущестевни вреди в резултат на извършеното от ответника. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Ето защо моли, решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго такова, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Въззиваемата страна, чрез назначения й процесуален представител, взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Със споразумение, одобрено на 29.03.2022г. по НОХД № 318/2022г. на ШРС, Х. А. Р. е признат за виновен в това, че на 01.05.2021г. в с.Звегор, Шуменска обл., се е заканил с убийство на ищеца и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – насочил от близко разстояние газов пистолет срещу него и възпроизвел изстрел-престъпление по чл.144, ал.3 от НК, вр. с чл.144, ал.1 от НК. Наложено му било наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, отложено за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Отнети са в полза на държавата доказателства, а именно – газов пистолет „Екол Волга“99мм, заедно с муфа, а на Р. са върнати един брой пневматична пушка „AiRRifle“, модел В3-1, калибър 5.5 и 1 бр. черна пластмасова кутия. Постановено е приложените по делото 13 бр. гилзи – да се унищожат.

На 10.11.2022 е депозирана молба от Р. рег.№6962 до Варненски апелативен съд, на основание чл.422, ал.1,т.5 от НПК. С разпореждане № 56/28.1102022г. на ВАС е отказано възобновяване на НОХД № 318/2022 г., по описа на ШРС, като е прието, че молбата е процесуално недопустима. Разпореждането е окончателно.

Съгласно отразеното в представените по делото амбулаторни листи от 18.05.2021 г. и от 01.06.2021 г. , на ищецът бил извършен преглед-първоначален и контролен, във връзка с преживян от него стресов момент /негов съсед стрелял по него с пистолет/- станал много напрегнат и тревожен, нарушил се съня му, спрял да се храни, отслабнал на тегло, изпитвал страхове за себе си и семейството си. Съгласно отразените констатации, при прегледа бил психомоторно неспокоен, напрегнат вътрешно, емоционално тревожен и страхово зареден.

Мисловият процес бил правилен с богата вегетативна симптоматика, волево инхибиран, памет, интелект – съответни, като поставената му диагноза е „Разстройство в адаптацията“.

Преписана му била медикаментозна терапия При последващият контролен преглед бил психомоторно по-спокоен, емоционално сравнително добре балансиран, мисловният му 2 процес бил правилен с епизодични вегативни симптоми, волево нормоуличен, памет и интелект в норма. Бил подължен приема на медикаменти.

Съгласно заключението назначената по делото балистичната експертиза, с използвания от ответника 9 мм предупредително-сигнален пистолет марка „Екоп Волга“, с фабричен номер ...., е могло да се произведе изстрел, с който от посочените от страните разстояния не е възможно да се нанесат каквито и да е било телесни увреждания.

Съгласно показанията на свид.Дж. Мехмед-Али съпруга на ищеца, на 01.05.2021г., малко след обяд, след спор между страните в производството, ответникът извадил пушка или пистолет и стрелял-веднъж във въздиха и след това срещу съпруга й. Тя не видяла, но чула стрелбата. Съпругът й се изплашил, децата им били в къщи и започнали да плачат., той се разтреперил. След това в поведението на съпругът й настъпили промени - бил психически разстроен, наложило се известно време да приема лекарства и да ходи на лечение, което продължило 2-3 месеца. И след това не се възстановило напълно състоянието му-като станело дума за случая по-бързо се изнервял, ставал по-притеснителен.

Избягвал да ходи на село, тъй като се сещал за случая и се изнервял. Свид.Х.А./майка на ищшеца/ сочи, че след инцидента синът и семейството му си дошли от село и видяла, че синът й бил пребледнял, а децата уплашени. След това синът й станал неспокоен и изнервен, избухлив, не искал да ходи на село, а тъща му била сама и имала нужда от помощ.. Децата също изпитвали страх и ужас.

Свид.Б.Хасан/зет на ответника/, сочи, че отивайки на мястото на инцидента чул ругатни от къщата на ищеца, а от къщата на ответника последвал изстрел. По това време ищецът бил в своя двор зад висока тухлена ограда. Свидетелят пристигнал в дома на ответника, от когото разбрал, че той е стрелял във въздуха, а причина за стрелбата била поведението на ищеца, който го псувал на майка и ответникът не издържал. Свидетелят твърди, че след инцидента ругатните от отсрещната къща не спирали, а ответникът не се чувствал добре. Свид.Ю.Ю./далечен роднина на ответника/ пък сочи, че конфликтът между страните възникнал защото той, който е овчар в селото, прибирайки се от паша, спрял стадото на улицата между имотите на страните. Ищецът започнал да псува, вика и крещи.

Псувал ответникът. Ответникът не издържал и стрелял във въздуха, но бил в неговия си двор. Според свидетеля по време на инцидента ищецът бил в нетрезво състояние.

Свидетелят сочи също, че след случая ищецът и съпругата му почти всяка събота и неделя идват на село, пълнят от чешмата вода.

Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права /главно вземане и акцесорно вземане/ и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., предявен като частичен от 10000лв..

За уважаване на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, какъвто е и предявеният, следва да бъде доказано наличието на елементите, включени във фактическия състав на 3 сочената норма, а именно – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Воденото срещу ответника НОХД №318/2022г. на Ш Р С е приключило със споразумение за прекратяване на наказателното производство, одобрено от съда с определение. Същото, съгласно чл.383 от НПК има последиците на влязла в сила присъда. Или, доказани са по безспорен начин три от предпоставките за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане. Предвид това и следва да се приеме за беспорно установено, че на сочената дата ответникът се е заканил с убийство на ищеца, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – насочил от близко разстояние газов пистолет срещу него и възпроизвел изстрел. Предвид това и събраните в хода на настоящото производство свидетелски показания досежно това откъде точно възпроизвел изстрел ответникът, било ли е в този момент насочено оръжието му към ищеца и къде се е намирал ответникът, не следва да бъдат обсъждани. Налице е окончателен осъдителен съдебен акт.

Безспорно се установи/свидетелски показания, амбулатирни листи/, че вследствие на противоправното деяние на ответника на 01.05.2021г., ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него негативни преживявания- силен уплах и ужас, че ще бъде убит, съответно настъпил емоционален и психически дискомфорт, промяна в поведението му, което продължавало и досега.

С оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки целия комплекс от обстоятелства: негативните преживявания за А., характера, интензитета и продължителността им, възрастта на последния, настоящата инстанция намира, че претенцията на ищеца за обезвреда на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на 2000лв..

В случая ответникът е насочил пистолет срещу ищеца и е възпроизвел изстрел със същия, което безспорно е възбудило неприятни чувства, усещания и преживявания у последния, свързани със силен стрес и страх, както за неговия живот и здраве, така и този на близките му/установи се, че съпругата и децата на ищеца също са били с него в дома на тъща му по време на инцидента/. Следва да се посочи, че в случая А. не е могъл да знае какво е изпозваното оръжие срещу него, съответно от разстроянието от което е използвано може ли да причини увреждане на него или близките му, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял сочените негативни емоции. Вещото лице по съдебно-балистичната експретиза сочи, че лично той като специалист може да различи дали едно оръжие е огнестрелно или газово, но по принцип те трудно се различават. По делото не са ангажирани доказателства ищецът да притежава необходимите знания, позволяващи му в конкретната ситуация да определи вида на оръжието.

Установи се също, че вследствие на случилото се е настъпила промяна в поведението на А.. Същият известно време след това бил неспокоен и изнервен, станал избухлив, имал нарушения в съня и хранителния режим. След преглед при специалист му била предписана е 4 медикаментозната терапия, продължила около 2-3 месеца. И към момента поведението му не било като преди инцидента-по-бързо се изнервял, станал по-притеснителен, избягвал да ходи на село, тъй като се сещал за случая и се разстройвал. Същевременно не се ангажираха доказателства, соченият инцидент да е довел до трайни последици за психичното здраве на ищеца.

Неоснователно се вявяа твърдението на ответната страна, че ищецът не бил изпитал силен страх, тъй като в хода на досъдебното производство заявил, че подал сигнала заради оръжията и, че първоначално не се изплашил, а след това. Разпитан пред съдия в хода на досъдебното производство, действително ищецът е заявил, че първоначално не се бил изплашил, но видно от контектста на казаното от него, под „първоначално“ същият има предвид момента на възпроизвеждане на първи изстрел във въздуха с пушката, не и изстрела с пистолета насочен към него. За това свидетелства и следващото изречение-„Не очаквах да стреля, особено с пистолета“. При наличие на насочване на оръжие към него и възпроизвеждане на изстрел, без съмнение за него са протекли неимуществени вреди.