Решение № 6064 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6064 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100505858 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 6087/19.04.2023 г., поправено с решение №

3130/22.02.2024 г., постановени по гр.д. №775/2022 г. на СРС, 26 състав, е признато за установено по исковете, предявени от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец” № 23Б, срещу П. П. Ш., ЕГН **********, и Р. Т. Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ул. ****, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че П. П. Ш. и Р. Т. Ш. дължат на „Топлофикация София” ЕАД разделно, при равни дялове от по ½ част за всеки от ответниците, сумата от 7860,45 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 06.2018 г. – м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с абонатен номер 90404, както и сумата от 70,38 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението – 28.07.2021 г., до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.09.2021 г. по гр.д. № 44357/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, като исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ са отхвърлени за разликата над уважения размер от 7860,45 лв. до пълния предявен размер от 7924,54 лв., представляваща претендирана стойност на потребена топлинна енергия за м. 05.2018 г., както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 1072,32 лв., 1 представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.07.2021 г., както и за сумата от 14,22 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 16.07.2021 г.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство П. П. Ш. и Р. Т. Ш.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Поддържа се, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба сумата се претендирала солидарно, а в решението е присъдена разделно, при равни квоти, макар че П. П. Ш. била собственик на ¾ ид.ч. от имота, а Р. Т. Ш. на ¼. Въззивниците поддържат, че техният апартамент бил на етаж 2, а в решението е посочен етаж 3. Отделно твърдят, че не са били налице основанията за начисляване на топлинна енергия поради неосигурен достъп, като са оспорили своевременно двата представени протокола за неосигурен достъп. Поддържа се, че не е ясно от кого са поставени двата протокола, същите са частни свидетелстващи документи и не се ползват с доказателствена стойност. Въззивниците навеждат, че ищецът не представил доказателства за датите за отчет на потребеното количество топлинна енергия, а отделно били оспорили заключението на изготвената СТЕ. Поддържат, че по делото се установило, че след 09.11.2017 г. не са извършвани метрологични проверки на абонатната станция и измервателните уреди в нея, поради което и претенцията подлежи на отхвърляне. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач „Т.“ ООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваното част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди 2 първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София” ЕАД против П. П. Ш. и Р. Т. Ш. за установяване съществуването на сумата от 7924,54 лв., стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с абонатен номер 90404, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 1072,32 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 16.07.2021 г., сумата от 70,38 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 14,22 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 16.07.2021 г., дължими от ответниците разделно при равни дялове от по ½ част за всеки от ответниците, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.09.2021 г. по гр.д. № 44357/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.

От нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК от 15.03.1990 г. се установява, че А.П.Д. и П. П. Ш. (с моминска фамилия Д.) са придобили при равни квоти след изграждането му в жилищно-строителна кооперация „Политкомисар“ процесния апартамент № 4, находящ се в гр.

София, ул. ****. С нотариален акт от 03.10.1997 г. А.П.Д. е прехвърлила при извършена замяна на П. П. Ш. и нейния съпруг Р. Т. Ш. нейната ½ ид.ч. от процесния апартамент. Ето защо през исковия период ответниците са били собственици на имота при дялове ½ идеална част лична собственост на П. П.

Ш. /придобита от нея преди брака, сключен през 1997 г. – арг. чл. 20, ал. 1 СК (отм.)/ и ½ идеална част собственост на П. П. Ш. и Р. Т. Ш. в условията на съпружеска имуществена общност - арг. чл. 19, ал. 1 СК (отм.), т.е. П. Ш. следва да отговаря лично за ½ ид.ч. от задълженията за имота, а за другата ½ ид.ч. следва да отговарят П. П. Ш. и Р. Т. Ш. в условията на солидарност /чл.32,ал.2 ЗС/. Фактът, че ищецът претендира сумите само за ½ ид.ч. от имота от П. П. Ш., а за другата ½ ид.ч. – само от Р. Т. Ш. /без солидарния длъжник П. Ш./, не означава, че е налице несъответствие с имуществените права на ответниците – право на ищеца е да претендира само от един от солидарните длъжници /Р. Т. Ш./ задълженията за ½ ид.ч. от имота, която се явява съпружеска имуществена общност между ответниците. Ето защо доводът във 3 въззивната жалба за неправилно изчисляване квотите в собствеността, а от там и размера на задълженията на всеки от ответниците, се явява неоснователен.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Ето защо и в качеството си на собственици на процесния недвижим имот ответниците са били и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 90404.

По отношение довода на въззивниците, че техният имот бил на ет.2, а в решението бил посочен ет. 3, следва да се посочи, че както в заявлението и за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба, апартаментът на ищците е индивидуализиран като находящ се на ет.3, което съответства напълно и на двата представени нотариални акта за собственост, които легитимират ответниците като собственици на процесния недвижим имот.

По отношение наведения довод във въззивната жалба относно това, че няма доказателства действително да не е бил осигурен достъп до имота за отчитане на потребената топлинна енергия, въззивният съд намира следното: действително за процесния период не е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди поради неосигурен достъп, като това обстоятелство е видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач индивидуални справки за използвана топлинна енергия и протоколи за неосигурен достъп, поради което топлата вода е начислявана на база за 1 лице (съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването), а топлинната енергия за отопление – на база екстраполация по максимален специфичен разход на сградата (съобразно чл.

61, ал. 1 от наредбата). Посочените нормативни разпоредби са приложими при съществуващото договорно правоотношение с потребителя на топлинна енергия и въвеждат санкция за последния в случай, че не изпълни задължението си да осигури достъп до имота на лицата, извършващи услугата по дялово разпределение, с оглед извършването на изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период – арг. чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Представените протоколи действително представляват частни свидетелстващи документи, които нямат материални доказателствена сила. Същевременно документите имат доказателствена стойност, доколкото са с съставени в изпълнение на нормативна процедура. При липса на проведено насрещно доказване въззивният съд приема за установено обстоятелството, че са извършени посещения от служител на дружеството за отчитане на уредите за дялово разпределение на процесния адрес на 25.05.2019 г. и на 21.06.2020 г. с оглед установяване на реалното количество топлинна енергия, консумирано през 4 изминалите отоплителни сезони 2018 г./2019 г. и 2019 г./2020 г., като документите са подписани от служител на „Т.“ ООД Н., респ. Н. и свидетел от сградата – П., респ. Л.Л. от ап. 6. В случая са били налице предпоставките на чл.70,ал.4 от Наредбата за топлоснабдяване, съгласно който на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. /т.е. на максимална мощност/. Следва да се отбележи, че за ответниците е съществувала възможност да оспорят извършеното дялово разпределение и да поискат извършване на ново отчитане на уредите съгласно чл.70,ал.5 от Наредбата, клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, като след изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната сметка. Това в случая не е направено, поради което и ответниците са загубили правото си да оспорят отчета и извършеното дялово разпределение.

По отношение наведения довод във въззивната жалба, че след 09.11.2017 г. не е била извършвана метрологична проверка на топломера и водомера в абонатната станция, въззивният съд намира следното: действителното от заключението на изготвената СТЕ се установява, че след 09.11.2017 г. средствата за търговско измерване не са преминавали метрологична проверка, но по делото няма твърдения, нито събрани доказателства това да е довело до неправилно отчитане на потребената топлинна енергия през исковия период, поради което и възражението за недължимост на сумите за топлинна енергия на това основание се явява неоснователно.