Определение № 2556 от 21.09.2023, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2556

Варна, 21.09.2023 г.

Административният съд – Варна – ХІІ състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА административно дело № 2859 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК, вр. чл.144 АПК.

Образувано е по молба с.д.№10981/21.07.2023г. от адв.Д., процесуален представител на С.Д., с искане за изменение на решение №1001/10.07.2023г. по адм.д.№2859/2022г. в частта на разноските. Твърди се, че по иска за имуществени вреди дължимия размер на адвокатско възнаграждение е 400 лева, по иска за неимуществени вреди адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лева, за частна жалба срещу определение, с което е била прекратено производството по делото -400 лева, а на ответника се следва да се дължи сумата от 50 лева.

Насрещната страна в законоустановения срок не изразява становище.

Настоящият състав на Административен съд – Варна, намира искането за изменение на решение №1001/10.07.2023г. по адм.д.№2859/2022г. в частта на разноските, за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

Разгледано по същество е неоснователно.

С решение №1001/10.07.2023г. по адм.д.№2859/2022г. на

Административен съд-Варна е осъдена Община Варна Булстат да заплати на ищцата, обезщетение в размер на 49 (четиридесет и девет) лева, представляващо обезвреда за причинените й имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразен административен акт - принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол КП № 0061948 от 14.03.2022 г., издаден от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, отменена по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение № 1175/04.10.2022 г. по адм. дело № 746/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е осъдена Община Варна да заплати на ищцата Д., обезщетение в размер на 500 (петстотин) лева, представляващо обезвреда за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в страх, притеснение и безпокойство, претърпени в резултат на незаконосъобразен административен акт - принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол КП № 0061948 от 14.03.2022 г., издаден от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, отменена по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение № 1175/04.10.2022 г. по адм. дело № 746/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Исковата претенция за обезщетение за горницата над 500 лева до 1000 лева за причинените неимуществени вреди, е отхвърлена. Присъдена е в полза на ищцата сумата в размер на 25 лева държавна такса и на адвокат Д. сумата в размер на 543,67 (петстотин четиридесет и три лева и шестдесет и седем ст.) лева разноски по делото, съставляваща адвокатски хонорар .

Настоящият състав на съда не възприема описания подход за изчисляване на адвокатски хонорар по чл.38 ЗА. На първо място съдът приема, че делото не е с фактическа и правна сложност, както и възражението на ответника за прекомерност и заложените в чл.8 ал. 1, вр. чл.7 ал. 1 т. 7, вр. чл.11 и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. В тази връзка намира, че правилно са присъдени такива в минимален размер – 400 лева за изготвяне на частна жалба срещу определение преграждащо развитието на производството, както и адвокатското възнаграждение определено съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на 211,90 лева, тъй като претендираната сума, т.е. материалния интерес, в исковата молба е посочен в размер на 1049 лева, при минимален размер на адвокатско възнаграждение от 404,90 лв./ или общо разноските възлизат на 639,90 лева при съобразяване с нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ. На следващо място на ответника съдът намира, че за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, възнаграждението според настоящия съдебен състав действително следва да бъде определено в размер на 100 лева, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, което изчислено по съразмерност възлиза на 95,33 лева и именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника. В този смисъл по прихващане за адвокатски хонорар правилно е определена сумата в размер на 543,67 лева.

Предвид изложеното, молбата за изменение на решение №1001/10.07.2023г. по адм.д.№2859/2022г. в частта на разноските следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, вр. чл.144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.№10981/21.07.2023г. от адв.Д., процесуален представител на С.Д., с искане за изменение на решение №1001/10.07.2023г. по адм.д.№2859/2022г. в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

СЪДИЯ: