Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 183 от 30.06.2023, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 291/2023
Вид
Решение № 183
Подписан
30.06.2023
В сила
19.07.2023
Състав
ЙЪЛДЪЗ САБРИЕВА АГУШ

Цитирани разпоредби

  • чл. 133, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 187 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • Чл. 7, ал. 1 · Закон за Националната агенция за приходите

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Русе, 30.06.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 291 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на ЕТ

„С.П.-М. 90", със седалище гр.Русе, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 89 – ФК/

04.05.2023 г. издадена началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.

1, т. 1, б. "а", във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – имидж студио „Коса и стил", находящо се в гр. Русе, ул. „Константин Величков" № 20, стопанисвано от ЕТ „С.П.-М. 90", ЕИК *********, както и забрана за достъп до него за срок от 10

/десет/ дни.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт, предмет на съдебен контрол. Твърди се, че заповедта е постановена при допуснато съществено нарушение по реда на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като се релевират и основания за оспорване по реда на чл. 146, т. 5 от АПК.

Искането към съда е да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С.С.., оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Искането към съда е да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Русе, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС събраните по делото доказателства, приема за установени следните релевантни факти:

При извършена проверка на 29.04.2023 г. в 14.00 ч. на търговски обект по смисъла на § 1, т.

41 от ДР на ЗДДС - имидж студио „Коса и стил", находящо се в гр.Русе, ул.

„Константин Величков" № 20, стопанисвано от ЕТ „С.П.-М. 90", ЕИК *********, е установено, че за извършена контролна покупка на фризьорска услуга „сешоар" на стойност 30 лв., платени в брой на място в обекта от орган по приходите в 13.51 ч., не е издадена фискална бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство, с per. № 4044453 на ФУ в

НАП. Същото е установено и от изведен КЛЕН за дата 29. 04. 2023 г.

Като доказателство за резултатите от проверката е съставен, на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протокол за извършена проверка сер. АА, № 0064335/29.04.2023г г., ведно с доказателствата към него.

Същият е съставен от инспектори по приходите в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в изпълнение на правомощията им. Обективиран е в писмена форма и е със съдържание и реквизити съгласно чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Подписан е от съставителите и управителя на проверяваното търговско дружество съгласно чл.50, ал. 4 от ДОПК. Затова на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има доказателствена сила за отразените действия, изявления и обстоятелства.

От него се установява, че в хода на проверката, органите по приходите са извършили контролна покупка на фризьорска услуга „сешоар" на стойност 30 лв., платени в брой на място в обекта от орган по приходите в 13.51 ч., не е издадена фискална бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство, с per. № 4044453 на ФУ в НАП. Същото е установено и от изведен КЛЕН за дата 29. 04. 2023 г.

Органите по приходите са приели, че е реализиран състав на административно нарушение по чл.

118, ал. 1 от ЗДДС. Посочената законова норма задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Въз основа на констатациите в Протокола за извършена проверка, административният орган – началник отдел "Оперативни дейности" Варна в

Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издал заповед № 89-ФК/04.05.2023г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –– имидж студио „Коса и стил", находящо се в гр. Русе, ул. „Константин Величков" № 20, стопанисвано от ЕТ „С.П.-М. 90", ЕИК *********, както и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни.

Същата е връчена на адресата на 30.05.2023 г. и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, е оспорена от него по съдебен ред.

Съдът, взе предвид установените по делото релевантни факти, въз основа на събраните по делото доказателства, провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като от правна страна приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от представител на надлежен правен субект по см. на чл. 147, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Заповедта е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е издаден от началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в съответствие с предоставената му компетентност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в корелация с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл.

186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Заповедта съдържа мотиви относно срока за налагане на ПАМ. Въпрос по съществото на спора е дали тези мотиви обосновават разпоредената от органа времева продължителност на мярката.

При издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени средства. С изготвяне на Протокол за извършена проверка № 0064335/29.04.2023 г. е започнало административното производство по издаване на заповедта. Същият е връчен на представител на търговеца /служител в обекта – фризьор/ и е подписан без възражения.

Съгласно чл.

118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от ал. 4 на същата разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите. В чл. 3, ал. 1 от цитирания е посочено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. е прието, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от наредбата на МФ. Алинея 6 от цитираната правна норма сочи, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 от наредбата на МФ са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8 от наредбата на МФ фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

"а" от ЗДДС законодателят е указал, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба по чл. 118 от ЗДДС. Мярката има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя като същата следва да е мотивирана и фактически обоснована, въз основа на които да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, от което следва, че заповедта, представляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, трябва да отговаря на всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка следва да е обоснована от административния орган съобразно преследваната от закона цел.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от същия се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

Анализът на посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател е било задължено да издаде фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за извършената услуга на стойност 30.00 лева.

Няма спор по делото, че по време на извършената контролна покупка не е била издадена касова бележка или друг документ, следователно налице са фактическите основания за издаване на процесната заповед.