Определение № 82 от 12.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. София, 12.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002901806 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника, ЕТ Галена Николова Кирилова, осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Деметра - Атанас Нейков – Галена Кирилова“, срещу решение № 21 от 20.03.2025 г. по т. д. № 130/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение № 28 от 14.03.2024 г. по т. д. № 57/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе по предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че съществува вземане на „Банка ДСК” АД към ЕТ „Деметра - Атанас Нейков - Галена Кирилова“ по договор за кредит-овърдрафт № 77 от 07.09.2021 г. и анекс № 1 от 17.08.2022 г. към него на основание чл. 430 ТЗ за сумата 50 000 лв. – дължима главница по договора, ведно със законната лихва от 08.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които са издадени заповед за изпълнение № 3154 от 23.12.2022 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6505/2022 г. по описа на Районен съд –Русе.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно предвид постановяването му при съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че са правилни фактическите изводи на двете съдебни инстанции, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК не е била обявена надлежно предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит. Оспорва като противни на закона и тълкувателната практика на ВКС по т. 18 от ТР 4/2013 г. по описа на ОСГТК 1 на ВКС правните изводи на въззивния съд, че за основателността на предявените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК е от значение евентуално обявена в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че съдът не е сезиран с искане за присъждане на главници с настъпил падеж, поради което е неприложима съдебната практика по ТР 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Намира, че по делото не е доказано изявление на банката, с което да е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем при предвидените в договора или закона предпоставки. Изтъква, че неясно остава какво се дължи по договора, като счита, че има осъществени плащания, които не са намерили отражение в постановеното съдебно решение. По тези доводи поддържа, че искът за сумата 50 000 лв. не е доказан нито по основание, нито по размер и моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждането на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Ако фактите по делото, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост по иск по чл. 422 ГПК, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането изискуемо ли е за заявения размер и на предявеното основание?

2. Счита ли се за изискуемо вземането за кредит по предявен иск по чл.

422 ГПК, ако кредиторът не е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба и не е предявил осъдителен иск в процеса?

3. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем по време на висящо съдебно производство по чл. 422 ГПК релевантно ли е за уважаване на исковата претенция, ако не е предявен осъдителен иск за съвместно разглеждане в процеса?

Излага, че решението в обжалваната част е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, „Банка ДСК“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че касаторът не е обосновал предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Излага доводи за правилност на решението в обжалваната част и за постановяването му в унисон с утвърдената съдебна практика.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

2

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК и като единствен ползващ се от този факт ищецът - кредитор следва да установи предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията си по сключен с ответника договор за кредит съгласно т. 18 от ТР № 1/2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, вкл. упражнено от него право за обявяване кредита за предсрочно изискуем с уведомяване на длъжника. Счел е, че относими в тази насока са дадените отговори на правни въпроси с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, с т. 9 и т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, и с практика на състави на ВКС по постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по дела с такъв предмет.

Намерил е, че с последното цитирано тълкувателно решение е възприето, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, а също и че предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Позовал се е на изложените в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват. Изтъкнал е, че при преценка основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.

Допълнил е, че хипотезата на обявена предсрочна изискуемост в хода на делото е разгледана в постановеното след изменението на чл. 415, ал. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което е прието, че ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Посочил е, че изводът, че 3 обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми, е възприет и с решение № 60009 от 02.06.2021 г. по т. д. № 2891/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. Позовал се е на тълкувателните мотиви по Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, определящи основанието на иска като твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право, а предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит като относима към изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но нямаща за последица изменение на основанието, от което произтича вземането, като е обобщил, че вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. Заключил е, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а касае възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението.

При тези правни мотиви е счел, че в конкретния случай в отправеното от банката уведомление от 08.12.2022 г. липсва информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, за общия размер на просрочената сума, за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума, включваща главница и непогасената договорена лихва и за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания, но намерил, че такава информация се съдържа в извлечението от счетоводните книги, пресъздадена е в исковата молба и в приложената справка по чл. 366 ГПК към нея. Изтъкнал е, че в действащото законодателство няма правна норма, която да въвежда изисквания за необходимото съдържание на отправеното от банката-кредитор уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради което е приел, че при липса на конкретна договорна клауза в тази насока, необходимо и достатъчно е в документа до длъжника банката-кредитор да е изразила ясно волята си, че поради забава в погашенията обявява кредита за предсрочно изискуем, което е счел, че е сторено с уведомлението от 08.12.2022 г. Посочил е, че ищецът, като заявител в заповедното производство, се е позовал на нарушение от длъжника на разпоредбата на чл. 17, б. „в” от договора за кредит, сочеща, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по договора или по други, сключени с кредитора договори за кредит, или за издаване на банкови гаранции, кредиторът по своя преценка може да обяви кредита за предсрочно изискуем, без да е изложил конкретни факти във връзка с неизпълнението, каквито е въвел едва с допълнителната искова молба и поддържал във въззивната си жалба. Намерил е, че с оглед заявеното от кредитора, вкл. с исковата молба, а също и от представеното извлечение от счетоводни книги, може да бъде обоснован извод, че фактите, на които същият се е позовал като относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, са непогасени от 4 длъжника в срок задължения по договора за овърдрафт. Счел е, че реалното предаване на кредитния ресурс от 50 000 лева се установява от допуснатата в първата инстанция ССчЕ, като с усвояването на заемната сума за длъжника е възникнало задължението да я върне в уговорения срок, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Подчертал е, че от приетото заключение на събраната по делото ССчЕ се установява, че длъжникът е погасявал задълженията си по този договор до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като е имал несъществени просрочия за дължимите лихви, които са заплатени преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което е приел, че твърденият от банката факт на просрочие на парично задължение по конкретния договор, на което основание банката е заявила, че обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо, не се е осъществил преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Изтъкнал е, че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл в хода на въззивното производство - на 07.09.2024 г., който факт е приел, че следва да бъде зачетен на основание чл.