Определение № 850 от 30.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500487 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.423, ал.1, т.1 във вр. с 410 от ГПК.

Постъпило е възражение по чл.423 от ГПК вх. №7969/27.02.2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив (вх. №7047/22.01.2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив) от Р. К. Ю., ЕГН **********, чрез адв. С. Н. - К., против заповед №2360/19.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №5148/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV гр.с., по заявление на кредитора „Ф.И“ ЕАД, ЕИК ********.

Длъжникът в посоченото заповедно производство Ю. твърди, че узнала на 29.12.2025 г. за образуване на изпълнително дело №2945/2025 г. по описа на ЧСИ К. П.. При извършена справка по изпълнителното дело е установено, че е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден след влизане в сила на заповед за изпълнение №2360/19.03.2025 г., издадена по ч.гр.д. №5148/2025 г. на ПдРС. Съобщение за образуване на изпълнителното дело е връчено чрез пълномощник на 12.01.2026 г. Счита, че независимо от връчване на заповедта за изпълнение чрез Н.А.Б – майка на Ю., това е станало на адрес град Д., ул. В.Л а не на ул. И.. На първия адрес Ю. никога не е имала адресна регистрация, а там е седалището на фирма, нейна собственост – „******“, ЕИК **********, която не осъществявала дейност от години. Счита, че не може да се приеме връчването за редовно, дори и да е чрез работодател.

Счита, че не е редовно и връчването на адрес град Д., ул. И., тъй като не живее и не е живяла на него към датата на връчване на заповедта, като е имала 1 регистрирани постоянен и настоящ адрес в град Пловдив и от години не живее в Д.. Счита и, че съгласно чл.46, ал.2 ГПК друго лице, на което може да се връчи съобщение, е пълнолетен от домашните или който живее на адреса.

Поради липса на съвпадение на адресите на молителката и нейната майка, която е получила съобщението, счита, че връчването е нередовно. Иска се да се приеме възражението и да се укаже на първоинстанционния съд да приложи последиците на чл.423, ал.4 ГПК. Иска се и спиране изпълнението на заповедта за изпълнение, а и делото да бъде разгледано в открито заседание.

Прилага писмени доказателства, като иска изискване на изпълнително дело № 2945/2025 г. на ЧСИ П.. Моли да се изискат справки за постоянен и настоящ адрес, както и да се допусне до разпит свидетел.

Въззиваемата страна „Ф.И“ ЕАД депозира писмен отговор, като счита възражението за недопустимо. Оспорва твърдението кога Ю. е узнала за заповедта за изпълнение. Възражението е просрочено и следва да се остави без разглеждане. По същество излага съображения за неоснователност на възражението. Аргументира се, че Б. е лице от домашните на Ю.. Иска се прилагане на ч.гр.д. №5148/25 г. на ПдРС, като се възразява срещу искането за разпит на свидетел. Претендират 300 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Правят възражение за размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Настоящият състав счита, че не е необходимо насрочване на делото в открито заседание и събиране на допълнителни доказателства, тъй като по делото са събрани достатъчно такива.

Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: т.1 – заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, след като обсъди доводите, изложени във възражението и отговора, и доказателствата, събрани по делото, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение, препратено по компетентност от РС Д., подадено от „Ф.И“ ЕАД против Р. К. Ю., ЕГН **********. Заявлението е уважено изцяло и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

2

Независимо от приложените по делото справки, изготвени и от РС Д., и от ПдРС, които установяват, че и постоянния, и настоящия адрес на длъжника са в Пловдив, такъв адрес е отбелязан и в сключения между страните по делото договор като настоящ, съобщение е изпратено на адрес град Д., ул. И., като е връчено на 24.03.2025 г. на Н.Б. – майка на Ю. – факт, който не се оспорва от нея.

С разпореждане №13411 от 09.05.2025 г. е прието, че заповедта е влязла в сила и е разпоредено издаване на изпълнителен лист, което е и направено на 12.05.2025 г.

Предвид липсата на доказателства кога Ю. е узнала – твърди, че е на 29.12.2025 г., а съобщение е връчено на 12.01.2026 г., а възражението е депозирано на 22.01.2026 г., в едномесечния срок от узнаването, се прие, че възражението е допустимо. Разгледано по същество е и основателно.

Заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на молителката, тъй като е на адрес, различен от предвидените в закона. В заявлението е посочен адрес в Д., ул. И., като същото е било депозирано в РС Д.. И този съд, както и ПдРС са изискали справки за постоянен и настоящ адрес на Ю., но, независимо от установеното, че и двата адреса са в Пловдив, съобщение е изпратено отново в град Д.. При тези данни връчването не може да се приеме за редовно, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.46, ал.2 от ГПК. Първоинстанционният съд не е имал основание да приеме, че е налице редовно връчване на заповедта за изпълнение, независимо от това, че е връчено на майката на Ю., поради което настоящият състав на съда намира, че е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Ю. има качеството потребител и се ползва и от засилена защита, като съдът следи служебно за интересите на тази група лица.

Ето защо подаденото възражение до въззивния съд е основателно и следва да се приеме. На основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 изпълнението по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде спряно.

Нормата е императивна.

Делото следва да се върне на първостепенния съд за даване указания на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, подадено от Р.

К. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес град П., против заповед №2360/19.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №5148/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV гр.с., по заявление на кредитора „Ф.И“ ЕАД, ЕИК ********.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК изпълнението на заповед №2360/19.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №5148/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV гр.с., и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за даване на указания до заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4