Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 107 от 18.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 335/2024
Вид
Определение № 107
Подписан
18.03.2025
В сила
17.08.2026
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 150, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.151, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.152 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500335 по описа за 2024 година

Производство по чл.248 ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по делото въззивно решение, по делото, чрез ССЕВ, е депозирана молба с вх.№1209/10.02.2025г. от ищеца "И."ЕООД, чрез адв. В., с която е поискано изменение на Решение №242/23.12.2024г. по в.гр.дело №335/24г. по описа на Апелативен съдПловдив, в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение от 72 000 лв с ДДС поради прекомерност.

Конкретно, в молбата се посочва, че в проведеното на 08.11.2024 г. открито съдебно заседание по делото, процесуалният представител на насрещната страна е представил списък на съдебни разноски, ведно с голям обем доказателства към него. Твърди се, че видно от съдебния протокол, на пълномощника на ищеца адв.В. не е била дадена възможност за становище по така представените книжа, а същите били приети от съда без обсъждане.

Твърди се също, че по-нататък в заседанието, в хода на устните състезания, на няколко пъти адв.В. е била подканвана от съда да изложи твърденията си в писмена защита, вместо да го направи устно в самото заседание. Така, същата нямала възможност да завърши пледоарията си и да вземе отношение по всички значими въпроси, включително по този за съдебните разноски, като вместо това й бил определен срок за представяне на писмена защита. В изпълнение на така дадената й възможност, пълномощникът на ищеца депозирал писмена защита по делото, в края на която прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна.

В решението по делото обаче, възражението й не било обсъдено и ищецът бил осъден да заплати пълния размер на сторените от въззиваемия съдебни разноски.

Освен горното, в молбата се посочва, че процесуалният представител на ответника е получил упоменатото адвокатско възнаграждение за представителство по делото в едно единствено съдебно заседание пред настоящата инстанция. В първоинстанционното производство, ответникът бил представляван от друг адвокат, който също е изготвил и депозирал и отговора на въззивната жалба. Поддържа се, че прекомерността на полученото възнаграждение следва и от това обстоятелство, и независимо от извършената 1 юридическа работа от новия процесуален представител.

С оглед гореизложеното, се счита, че са налице предпоставките за изменение на решението в частта относно съдебните разноски, поради което се иска да бъде ревизиран техния размер и да бъдат намалени присъдените на насрещната страна разноски до предвидения в Наредба № 1 на ВАдС минимум.

В законния срок, от ответната страна е подаден отговор по молбата, в който се оспорва същата като неоснователна.

Посочва се, че в проведеното по делото съдебно заседание на 08.11.2024г., пълномощникът на ответника е представил списък с разноски, както и доказателства за заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение - договор за предоставяне на правни услуги, анекс и фактури.

Процесуалния представител на „И.“ ЕООД се запознал с представения списък с разноски, но не взел становище по така представените документи и не направил възражение за прекомерност на претендираното от страна „М.С.“ ООД адвокатско възнаграждение. Видно от представените документи, претендираното възнаграждение е било заплатено и е за един адвокат.

Заявява се, че до приключване на устните състезания по делото, процесуалния представител на „И.“ ЕООД изложил на кратко своето становище по същество на спора, поискал присъждане на разноски и помолил да му се предостави възможност да представи писмена защита. Посочва се, че в нито един момент от пледоарията, процесуалният представител не е бил прекъсван, като й била предоставена възможност да изложи свободно своите аргументи, както и да направи възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Поддържа се, че направеното възражение за прекомерност, едва с писмената защита, е несвоевременно и правилно съдът не го е разгледал.

Излагат се съображения, че съгласно непротиворечивата съдебна практика, възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания и преди обявяване на делото за решаване.

Посочва се, че тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски, от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция, какъвто е и настоящия случай. След този момент в посочената във въпроса хипотеза възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. Цитира се съдена практика в този смисъл. Същевременно, моли да се вземе предвид и обстоятелството, че делото се откроява с изключителна правна и фактическа сложност, поради което уговореното между страните и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Въз основа на изложеното, ответникът моли да се отхвърли молбата на ищеца за изменение на Решение 242 от 23.12.2024г., в частта за разноските, като неоснователна.

2

Съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване на решението и от легитимирана страна.

Като взе предвид изложените в същата съображения, както и становището на насрещната страна, съдът намира следното:

Видно от съдебния протокол за проведеното по делото о.с.з на 08.11.2024г., след доклад от страна на съда на предмета на въззивното производство, всяка от страните е взела становище по подадените жалба и отговор, като не са направени доказателствени искания. В този процесуален момент, преди да бъде приключено съдебното дирене и да бъде даден ход на делото по същество, пълномощникът на ответника адв.С. е представил списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателства за тяхното извършване. В съдебния протокол липсва отразяване другата страна да е поискала да се запознае със списъка и приложенията към него, нито че е било отказано от съда да й бъдат предоставени същите за запознаване и вземане на становище.

Видно от протокола, списъкът по чл.80 ГПК и приложенията към него, представени от адв.С. са приети, без да са направени възражения по тях от ищцовата страна, приключено е съдебното дирене и е даден ход по същество.

По-нататък, в съдебния протокол са обективирани пледоариите на процесуалните представители на страните, като първото изказване е на адв.В., поради положението на представляваното от нея ищцово дружество на въззивник по производството. Видно от записаното в протокола изложение, от адв.В. е взето становище по съществото на делото, в което са маркирани съществени моменти от спора между страните, поискано е да се уважи въззивната жалба, като се отмени първоинстанционното решение и се уважат предявените искове. Поискано е и присъждане на сторените от ищеца разноски пред двете инстанции, като е представен списък на разноските.

Поискан е и срок за писмени бележки, като съдът е определил 10-дневен такъв.

В изложението на адв.В. не е засегнат изобщо въпросът относно представения от ответника списък по чл.80 ГПК и приложенията към него, нито е възразено за прекомерност на сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, въпреки че не е имало нито обективни, нито процесуални пречки това да бъде сторено и по време на устните състезания.

Също така, в протокола няма отразени прекъсвания на адв.В. от страна на съда или подканвания да изложи твърденията си в писмена защита, вместо да го направи устно в самото заседание, както се твърди в молбата по чл.248 ГПК.

Нещо повече, видно от съдебния протокол, когато пълномощникът на ответника е завършил пледоарията си, от негова страна е направено възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, след проявена процесуална активност да се запознае с представения от пълномощника на ищеца списък по чл.80 ГПК. Такава активност обаче от пълномощника на ищеца не е проявена, въпреки правото му да се запознае със списъка на разноските на другата страна, представен в съдебно заседание, нито към момента на представянето му, нито впоследствие, когато пълномощника на ответника е направил възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар.

Такова възражение е направено от ищцовата страна за първи път в депозираната по делото с вх.№9272/15.11.2024г. писмена защита от адв.В..

Следва да се отбележи, че в същата не се съдържат твърдения, че страната е била лишена от възможност да възрази относно прекомерността на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение в съдебното заседание, поради процесуалното поведение на съда, каквито са налице за първи път в молбата по чл.248 ГПК.

Съгласно чл. 150, ал.1 и 2 ГПК, „За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, 3 същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието.“ Съгласно чл.151, ал.1 ГПК, „В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.“

Съгласно чл.152 ГПК, „Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия.

Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.“ Предвид горното и като взе предвид данните от съдебния протокол от о.с.з по делото, проведено на 08.11.2024г., съдът намира, че твърденията на ищцовата страна в молбата по чл.248 ГПК, че не й е дадена възможност от страна на съда да се запознае със списъка по чл.80 ГПК на ответната страна и да възрази за прекомерност на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, за прекъсвания на адв.В. от страна на съда и за подканвания да изложи твърденията си в писмена защита, вместо да го направи устно в самото заседание, се опровергават от вписаните в съдебния протокол изявления, исканията и изказванията на страните, както и произнасяния на съда. Както се посочи по-горе, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, а неудостоверените в него действия се смятат за неизвършени. Страната не се е възползвала и от процесуалната възможност да иска поправка на протокола в предвидения в ГПК срок, ако действително е имала несъгласие с отразеното в него. Както се посочи, дори в подадената от ищеца писмена защита няма твърдения, че страната е била лишена от възможност да се запознае с представения от ответника списък на разноските и да направи възражение за неговата прекомерност.

Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че доколкото в съдебния протокол от проведеното на 08.11.2024г. о.с.з. по делото, в което ответникът е представил списъка по чл.80 ГПК и доказателствата за сторените пред въззивната инстанция разноски, не е отразено до края на заседанието, в което са приключили устните състезания и делото е било обявено за решаване, от страна на пълномощника на ищеца да е направено възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 72 000 лв с ДДС, то при постановяване на съдебното решение не са били налице предпоставки за обсъждане на направеното едва с писмената защита на ищеца възражение за прекомерност на същото, тъй като възможността това да бъде направено е била преклудирана с приключване на устните състезания във въззивното производство. Поради това и при постановяване на решението, въззивният съд не е бил длъжен да се произнася по реда на чл.78, ал.5 ГПК по направеното от страна на ищеца, след приключване на устните състезания, възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ето защо, предвид липсата на направено в срок възражение за прекомерност, в настоящото производство не следва да се прави преценка по същество дали е налице прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар.