Решение № 1144 от 12.08.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………………./12.08.2021 г., гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА,

XIV състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ с участието на секретаря Деница Кръстева, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1026 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр. 107 от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „ВБД“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. „***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И.А. *** срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 928/ 18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ към община Варна, потвърден с Решение № МД – Т2 – 8713ВН/ 11.11.2020 г. на Директора на дирекция „Местни данъци“ към община Варна в частта за установени задължения за данъци и такси от 2010 г. до 2014 г. вкл., за който времеви период на дружеството – жалбоподател са установени задължения, както следва:

- Данък върху недвижимите имоти в размер на главницата 4134, 75 лева и лихва върху тази сума към дата 18.11.2014 г. в размер на 941, 25 лева;

- Такса битови отпадъци в размер на главницата 2059, 08 лева и лихва върху тази сума към дата 18.11.2014 г. в размер на 470, 44 лева.

Дружеството „ВБД“ ЕООД намира оспорвания акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за незаконосъобразен и необоснован, като представя три основни аргумента в защита на позицията си. На първо място оспорва материалната компетентност на органа по приходите, издал оспорения акт за установяване на задължения по чл.

107, ал. 3 от ДОПК. Също така възразява, че установените с процесния административен акт задължения са погасени по давност, както и навежда твърдения, че самия размер на установените публични задължения не е правилно изчислен от органа от Гл. инспектор „КРД“ към дирекция „Местни данъци“ към община Варна. Поради гореизложените съображения, дружеството „ВБД“ ЕООД моли за цялостна отмяна на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 928/ 18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ към община Варна, потвърден с Решение № МД – Т2 – 8713ВН/ 11.11.2020 г. на Директора на дирекция „Местни данъци“ към община Варна.

Ответна страна

Директорът на дирекция „Местни данъци“ към община Варна не е депозирал писмен отговор на жалбата при представяне на административната преписка в съда.

В проведеното на

14.07.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1026 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, дружеството – жалбоподател „ВБД“ ЕООД се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. И.А. ***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент в своята пледоария по същество на делото, че не е спазена процедурата, предвидена в чл.

32 от ДОПК, поради което и следва да се приеме, че е опорочено цялото производство по издаване на оспорвания Акт за установяване на задължения по чл.

107, ал. 3 от ДОПК, както и отново възразява, че установените задължения са погасени по давност.

В проведеното на

14.07.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1026 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, ответната страна Директорът на дирекция „Местни данъци“ към община Варна се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Я.М., който моли за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, обосновавайки се, че оспорвания Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден от материално компетентен орган, но същевременно процесуалният представител на ответната страна признава, че установените задължения за 2010 г. са погасени по давност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Търговското дружество „ВБД“ ЕООД – гр. Варна притежава собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „***, вх. 1, представляващ жилище с година на построяване 1972 г. с МЗ – Масивна монолитна конструкция и с РЗП на обект: 225 кв.м., РЗП на мазе 128, 40 кв.м., РЗП на таван 225 кв.м., собственост 1/1 ид. част.

Собствеността върху описания недвижим имот била декларирана от „ВБД“ ЕООД с декларация вх. № 19 – 782/ 12.04.2002 г. по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси.

По партидата на дружеството има налични задължения, представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Дружеството – жалбоподател не е заплатило задълженията си в законоустановения срок, поради което служебно е бил издаден процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 928/ 18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ към община Варна.

С процесният АУЗД по чл.

107, ал. 3 от ДОПК, на дружеството „ВБД“ ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2010 г – 2014 г., както следва:

- Данък върху недвижимите имоти в размер на главницата 4134, 75 лева и лихва върху тази сума към дата 18.11.2014 г. в размер на 941, 25 лева;

- Такса битови отпадъци в размер на главницата 2059, 08 лева и лихва върху тази сума към дата 18.11.2014 г. в размер на 470, 44 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Процесният АУЗД № МД – АУ – 928/

18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ към община Варна е бил изпратен на адреса – седалище и адрес на управление на дружеството чрез „Български пощи“ ЕАД, като видно от представената обратна разписка, писмото се е върнало с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“.

След като писмото, приложено съдържащо АУЗД се е върнало непотърсено от дружеството – жалбоподател, органът по приходите е предприел процедурата по чл. 32, ал. 6 от ДОПК. Органът по приходите е изготвил съобщение до жалбоподателя, в което посочил, че следва негов представител да се яви в дирекция „Местни данъци“ към община Варна, отдел „КРДПС“ в гр. Варна, за връчване на АУЗД. Посочено е в съобщението, че при неявяване в 14 – дневен срок, АУЗД ще се счита за връчен, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 6 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ДОПК предвижда, че връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най – малко две посещения, осъществени във времеви период през 7 дни. В случая няма данни, че жалбоподателя не е намерен на адреса за кореспонденция, след най – малко две посещения през 7 дни. Не са представени доказателства, че е спазена процедурата, предвидена в ал. 1, на чл. 32 от ДОПК, защото не са били съставени протоколи за всяко посещение на адреса за кореспонденция, както изисква ал. 2 на същата тази разпоредба. Разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ДОПК от своя страна допълва, че съобщението за връчването да се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и е необходимо да се публикува и в интернет пространството, но в настоящия случай няма никакви данни въпросното съобщение, съдържащо се на л. 10 от адм. преписка дали и къде е било поставено, както и дали е било публикувано в интернет пространството. Разпоредбата на 32, ал. 5 от ДОПК предвижда заедно с поставяне на съобщението органът по приходите да изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай, че лицето е посочило електронен адрес, но в случая отново не са представени от административния орган доказателства, че е било изпратено писмо с обратна разписка до адреса – седалище и адрес на управление на дружеството – жалбоподател. Предвид гореизложеното, настоящият състав на Административен съд Варна намира, че процедурата, очертана в разпоредбата на чл. 32 от ДОПК не е спазена, поради което АУЗД не е надлежно връчен на дружеството – жалбоподател.

Видно от поканата за доброволно изпълнение, изготвена по изп. дело № 201571170401010 по описа на ЧСИ Р.Т., с район на действие: Окръжен съд – Варна, същата е била връчена на законния представител на дружеството „ВБД“ ЕООД – г-н. В.Д. на 11.06.2018 г., но според съда липсва законова възможност да се приеме, че е налице своеобразен паритет или своеобразна еквивалентност между връчване на покана за доброволно изпълнение по изп. дело и конкретното връчване на АУЗД.

Липсват каквито и да е било писмени доказателства за датата на която законен или упълномощен представител на дружеството се е запознал с процесния АУЗД № МД – АУ – 928/ 18.11.2014 г., издаден от Гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ към община Варна, поради което и съдът не може да приеме позицията на ответната страна, че срока за обжалване на процесния административен акт е изтекъл, съответно правото на оспорване е преклудирано.

С решение № Т20008713ВН_001/12.11.2020 г. Директор на Дирекция „Местни данъци“ към община Варна е потвърдил АУЗД, в частта му, с която на дружеството „ВБД“ ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2010 г – 2014 г., както следва:

- Данък върху недвижимите имоти в размер на главницата 4134, 75 лева и лихва върху тази сума към дата 18.11.2014 г. в размер на 941, 25 лева;

- Такса битови отпадъци в размер на главницата 2059, 08 лева и лихва върху тази сума към дата 18.11.2014 г. в размер на 470, 44 лева.

Решение № Т20008713ВН_001/12.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ към община Варна е било връчено на упълномощен представител на дружеството „ВБД“ ЕООД на 17.11.2020 г., като жалбата, адресирана до Административен съд Варна е била подадена на 27.11.2020 г., т.е. спазен е безусловно срока предвиден в разпоредбата чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Жалбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице с активна процесуална легитимация, доколкото с АУЗД се засяга неблагоприятно правната му сфера, поради което и за него съществува правен интерес от оспорването на акта.

Поради гореизложените съображения, съдът намира жалбата за процесуално допустима за разглеждане.

По отношение на компетентността на органа, издал оспорения акт:

Обжалваният АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от К.В.Б.– главен инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци“ към община Варна. Същата е сред лицата, определени със Заповед № 1166 от 15.04.2014 г. (л. 35 от адм. дело № 1026 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна) за органи по приходите на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ. Следователно, актът е издаден от компетентен съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ орган, в обема на правомощията му. Представени са доказателства за отсъствието на кмета на Община Варна към датата на издаване на Заповед № 1166/15.04.2014 г., която заповед е издадена от Зам. Кмета в условията на заместване, въз основа на Заповед № 1150/ 15.04.2014 г. на Кмета на община Варна. Изложеното обосновава извод, че оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, поради което не е нищожен, както твърди жалбоподателя. Тези заповеди на Кмета на община Варна представляват официални свидетелстващи документи, които имат обвързваща съда материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа. В потвърждение на извода, че заповедта от 15.04.2014 г., с която Зам. Кмета на община Варна е определил за органи по приходите длъжностни лица, не е нищожна, е факта, че с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба за командировките в страната за министрите, ръководителите на ведомства и предприятия, областните управители, председателите на общинските съвети и кметовете на общини писмена заповед за командироване не се издава. Предвид липсата на предвидено в закона нормативно изискване, когато кмет на дадена община се намира в командировка или поради друга причина се намира в обективна невъзможност да изпълнява функциите си да се издава писмена заповед за командировка, то съдът не може да се съгласи с възражението, че липсват доказателства, че кмета не може да изпълнява функциите си на конкретната дата.