Решение № 11244 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11244 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110143761 по описа за 2024 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Б. В. Д. не дължи на /ФИРМА/, сумата в общ размер от 1638,40 лева, от която сумата от 925,91 лева, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от 10.07.2012г. до 16.05.2015г., съгласно фактура № **********/25.03.2015г. и сумата в размер на 712,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 10.07.2012г. до 19.07.2021г., съединен с иск за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови електрозахранването в имота на ищеца, находящ се в с.В., община Д., клиентски номер **************.

1

В исковата молба, ищецът твърди, че между него и ответника е налице договорно правоотношение по доставка на ел.енергия в собствения му имот, находящ се в с.В., община Д., клиентски номер **************. С фактура № **********/25.03.2015г. ответното дружество претендирало сума за заплащане от 972,47 лева. Ищецът подал възражение с вх. № 100000078646/27.05.2015г. за корекция на сумата, тъй като в периода от м.07.2012г. до 16.05.2015г. не обитавал имота. Ищецът не заплатил процесната сума. С писмо без изх.номер и дата ищецът отново бил уведомен, че към 09.12.2022г. дължи на /ФИРМА/ сумата от 925,91 лева.

Възраженията на ищеца продължили след което отново бил уведомен че дължи горепосочената сума, както и лихви в размер на 712,49 лева, след което на 03.01.2023г. електроснабдяването в обекта било преустановено. На 14.12.2023г. ищецът подал заявление до ответника с вх. № 1205315523/14.12.2023г. за отписване на сумите като погасени по давност. С писмо от 22.12.2023г. ответникът отказал да приложи института на погасителната давност, което обосновавало и правния интерес за ищеца от предявяване на настоящите искови претенции.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. По отношение на иска за реално изпълнение посочва, че електроснабдяването в имота било възстановено на 04.10.2024г. Моли за отхвърляне на исковете.

2

В съдебно заседание ищецът Б. В. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема следното:

С определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване на обстоятелството, че валидно между страните е възникнало правоотношение по доставка на ел.енергия в обект, находящ се в с.В., община Д., клиентски номер **************, а с протоколно определение от 20.03.2025г. и на обстоятелството, че електрозахранването в обекта е възстановено от ответника на 04.10.2024г. Уточнено е и обстоятелството, че ищецът твърди, че за периода от 10.07.2012г. до 16.03.2015г. процесната сума за главница от 925,19 лева е погасена по давност. Периодът е очертан и с така подадения отговор на исковата молба, за което по делото е приета справка за непогасени задължения по клиентски номер **************, както и фактура № 3

0164967859/25.03.2015г. В хода на производството се установи и че електрозахранването в обекта е възстановено, което обосновава и извод за отхвърляне на така предявения иск за реално изпълнение на договорно задължение по чл.

79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови електрозахранването в имота на ищеца, находящ се в с.В., община Д., клиентски номер **************. Това е факт настъпил в хода на процеса, поради което на основание чл.

235, ал.3 от ГПК следва да бъде зачетен от съда.

С оглед въведеното правопогасяващо възражение за недължимост на вземанията, съдът намира, че без правно значение са фактите относно спиране на електроподаването, дали същото е възстановено, поради което тези въпроси не следва да се разглеждат. Правно значимият въпрос, подлежащ на установяване, е дали се е осъществил фактическия състав на приложимата за този вид вземания погасителна давност.

Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Според Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през 4 предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на решението е прието, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Следователно и настоящите вземания, които са на електроснабдително дружество, са за периодични плащания и за тях ще се приложи тригодишната давност.

Съгласно чл. 114, абл.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретиката на случая се претендират вземания за главница, за периода от 10.07.2012г. до 16.05.2015г.

Ответникът не твърди факти и обстоятелства, водещи до прекъсване на давността, поради което съдът намира, че към датата на предявяване на исковете в СРС - 23.07.2024г. е изтекла предвидената в закона тригодишна давност за погасяване вземанията на ответника. По отношение на лихвата следва да се приложи правилото на чл. 119 от ЗЗД, според което с погасяването на главното вземане се погасяват и акцесорните такива. Доколкото в отговора на исковата молба е посочено че вземането има характер на неустойка за забава, следва да се посочи, че това вземане 5 също се погасява с тригодишна давност и с оглед размера, посочен от ищеца, което обстоятелство не се оспорва от ответника и периода, а именно - 10.07.2012г. до 19.07.2021г., то и това вземане е погасено по давност.

Следователно така предявените искове съдът намира за основателни и като такива следва да бъдат уважени.

По разноските: При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, включително и по иска за реално изпълнение, доколкото електрозахранването е възстановено в хода на настоящото производство, което обосновава извод, че ответникът е дал повод за завеждане и на този иск. В последно о.с.з. процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност. Ищецът претендира за присъждане заплатената от него държавна такса в размер на 69,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Съдът намира че претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Представени са и доказателства, че е реално заплатено, съгласно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Действително определеното възнаграждение от съда следва да бъде съобразено от една страна с материалния интерес, който е минимален в случая, фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна с осъществените от адвоката процесуални действия по защита на представляваната страна, което възнаграждение 6 да е в крайна сметка справедливо спрямо двете страни в производството. Действително съдът е запознат с практиката, че при определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна материалния интерес по отношение на защитата на ищеца и фактическата и правна сложност на делото, намира, че няма основание за промяна на заявеното за присъждане адвокатско възнаграждение. Съдът като отчете свършената работа от адвокат Д., както и икономически ориентири в страната счита, че би било несправедливо да се иска от съда да присъди възнаграждение за представителство в исково производство в размер под определения съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа 7 минимум. По изложеното съдът намира, че следва да присъди пълния размер от 400,00 лева на претендираното адвокатско възнаграждение, който се претендира и към минимума, определение в Наредбата, или на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 469,00 лева.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от Б. В. Д., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК ****************, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, че Б. В. Д. не дължи на /ФИРМА/, сумата в общ размер от 1638,40 лева, от която сумата от 925,91 лева, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от 10.07.2012г. до 16.05.2015г., съгласно фактура № **********/25.03.2015г. и сумата в размер на 712,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 10.07.2012г. до 19.07.2021г.,, поради погасяването им по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. Д., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК ****************, иск за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал.1 от ЗЗД 8 за осъждане на ответника да възстанови електрозахранването в имота на ищеца, находящ се в с.В., община Д., клиентски номер **************.

ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК **************** ДА

ЗАПЛАТИ на Б. В. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 469,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 9