Определение № 395 от 22.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. София, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Г.ева

Членове:

Даниела Врачева

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600441 по описа за 2024 година

С протоколно определени е № 5384 от 17.11.2024г., постановено по НОХД № 681/2023г., в проведеното разпоредително съдебно заседание, Софийски градски съд, НО, 4 състав, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице В. Е. С..

В законния срок против определението на съда е постъпил частен протест от СГП. Поддържа, че определението на съда е неправилно. Счита, че описаното в обстоятелствената част във връзка със съставения АУАН отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК.Относно времето на извършване на деянието, счита, че интервал от няколко секунди, около посочения в ОА час с оглед изпълнителното деяние на престъплението по чл.304а, пр.3, вр.чл.304, ал.1 от НК не може да представлява процесуално нарушение, което да е попречило на обвиняемия да разбере в какво е обвинен.

Поддържа, че не са налице противоречия между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт. Счита, че обвинителният акт отговаря на изисквания на ТР№2/2002г. на ВКС, тъй като съдържа в себе си всички изискуеми съгласно чл.246, ал.2 от НПК реквизити. Моли да бъде отменено определението на СГС за прекратяване на съдебното производство и бъдат дадени указания за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно 1 заседание.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите, залегнали в частния протест, и след като се запозна с атакуваното определение и материалите по делото, намери следното:

Протестът е неоснователен.

По отношение на В. Е. С. е повдигнато обвинение и е внесен в СГС обвинителен акт за престъпление по чл.304а, пр.3, вр.чл.304, ал.1 от НК.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора, първостепенният съд е приел, че в обвинителния акт не е очертана ясно рамката и предмета на доказване по делото по повдигнатото против С. обвинение за престъпление по чл.304а, пр.3, вр.чл.304, ал.1 от НК.

СГС е констатирал следното:

1.Налице е вътрешно противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на внесения обвинителен акт по отношение каузата на подкупа.

2.Липсват дължими мотиви относно часа на осъществяване на инкриминираното деяние.

3.Съществува неяснота по отношение на приложимия квалифициращ признак от по-тежко наказуемия състав на активния подкуп по чл.304а от НК.

Въззивната инстанция се съгласява с изводите на първостепенния съд, обосноваващи необходимостта от връщане на делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, който да отговаря на стандартите, залегнали в чл.246, ал.2 от НПК относно неговото съдържание.

Внимателното запознаване със съдържанието на прокурорския акт доведе и САС до заключението, че е налице несъответствие в двете му части относно каузата на подкупа. Не може да бъде поставен знак за идентичност между залегналите в него твърдения, че дарът е даден от подсъдимия, „за да не бъде съставян АУАН“ и че дарът е даден, „за да „оправят“ нещата“. Не само текстово, но и смислово е налице различие в описанието на причината за даване на подкупа. Несъмнено съществено за изясняване на делото обстоятелство е за какво неизпълнение на служебните задължения на длъжностното лице се предлага дарът. Нещо повече, в обстоятелствената част на обвинителния акт не се твърди, че е съставен АУАН по отношение на водача на товарния автомобил, докато в диспозитива са вписани индивидуализиращите данни на такъв акт.По този начин, допусната вече неяснота относно причината за даване на подкупа, още повече се задълбочава.

Относно времето на извършване на деянието, действително в обстоятелствената част на акта липсват твърдения за часа на даване на подкупа. Същевременно, час на извършване на деянието е посочен в диспозитива на акта, при това конкретизиран до минутите. Отбелязването на приблизителния час на спирането на товарния автомобил за проверка /около 2

11,40 часа/, не може да обслужи императива, залегнал в чл.246, ал.2 от НПК за излагане на факти относно времето на извършване на престъплението, тъй като от този момент, до довършване на изпълнителното деяние на подкупа, е изтекло някакво време, чиято продължителност, респ. точния час на даване на банкнотата от 50 лева, е следвало да намери място в обстоятелствата, описани в обвинителния акт. Фактът, че се касае за кратък период от време /няколко минути/, не освобождава обвинителя от необходимостта да изложи твърдения относно часа на извършване на деянието и в обстоятелствената част на акта, при положение, че се е ангажирал с точното му отбелязване, до минути, в неговия диспозитив.

СГС е констатирал неяснота и по отношение приложимия квалифициращ признак на по-тежко наказуемия състав на активния подкуп по чл.304а от НК. Действително, в обстоятелствената част на прокурорския акт липсват твърдения относно това, че полицейските служители Й. и Ж. са „длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение“, съответно не са изложени факти и обстоятелства, обуславящи извод в тази насока. В тази връзка, първият съд е констатирал и несъответствие между текстовото и цифрово обвинение за така приетата от прокурора правна квалификация на деянието.

Въззивната инстанция по принцип се съгласява с градския съд, че неяснота е налице и в тази част на обвинителния акт, но със следната корекция:

Като инкриминирана по отношение на С. е посочена нормата на чл.304а, пр.3 от НК. Така конкретизираното „предложение 3“ при формулиране на обвинението по цифров начин, първият съд е счел, че се отнася до качеството на лицата, на които се дава подкупа. В случая С. е привлечен да отговаря наказателно за даване на подкуп на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение и се явяват полицейски служители, което според СГС отговаря на първите две предложения на чл.304а от НК, при което възприетата от обвинението цифрова правна квалификация на деянието по предложение 3 не съответства на текстовото й изписване. Становището на въззивната инстанция по така обсъждания въпрос е различен, тъй като счита, че цифровото пояснение чрез посочване на конкретно предложение от хипотезиса на правната норма на чл.304а от НК се отнася до изпълнителното й деяние. В случая то може да бъде осъществено посредством три отделни форми - предлагане, обещаване или даване на подкуп. Описаната в обвинителния акт фактология кореспондира на осъществен от С. активен подкуп в неговата трета форма – „даде подкуп“. От тази гледна точка, деянието може да бъде квалифицирано като престъпление по чл.304а, пр.3 от НК.

Независимо от този различен прочит, САС се съгласява, че неяснота при цифровото изписване на инкриминираната правна норма действително е налице, доколкото и подсъдимият не би могъл да бъде сигурен дали 3 изброяването на предложенията, респ. възприетото такова от прокурора „предложение 3“, се отнася до някоя от хипотезите на изпълнителното деяние, при което то би било коректно, или до качество на лицето, на което се дава подкуп, при което не би било коректно, както е счел първият съд.

Следва да се посочи, че единствено липсата на конкретизация относно предложението при цифровото изписване на престъплението по чл.304а от НК в постановлението за привличане на В. С. като обвиняем /л.68 от д.пр./, не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото в него текстово са изписани всички съставомерни признаци на посочената разпоредба. Изготвяне на ново постановление обаче би било наложително, ако при внасянето на яснота в обвинителния акт относно специалното качество на лицата, на които е даден подкупа, настъпи някаква фактологическа промяна.

С оглед на изложените съображения, с които се допълват мотивите на СГС, въззивната инстанция също приема, че прокурорският акт следва да бъде коригиран и в тази му част, като се внесе яснота за коя от обсъдените хипотези се отнася броенето на предложенията по чл.304а от НК.

При изготвянето на нов обвинителен акт следва да бъде отстранена и констатираната от СГС очевидна фактическа грешка относно името на подсъдимия, допусната на л.2 от така внесения акт.

В заключение САС приема, че к онстатираните от първия съд несъвършенства при изготвянето на обвинителния акт несъмнено следва да се третират като съществено нарушение на процесуалните правила, защото водят до ограничаване на правата на страните в съдебното производство и може да създадат предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение по чл.352, ал.3, т.3 от НПК (TP №2/2002г., ОСНК-ВКС).

Ето защо, въззивият съд намери за неоснователни релевираните във въззивния частен протест доводи за липса на допуснати нарушения на императива на чл.246, ал.2 от НПК, задължаващ прокурора ясно и без вътрешни противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт да опише престъплението, извършено от обвиняемия. Определението на СГС, с което съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора с конкретни указания за изпълнение при доразследването, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, Водим от горното и на основание чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК, САС, НО, 7 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 5384 от 17.11.2024г. по НОХД № 681/2023г. на Софийски градски съд, НО, 4 състав.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5