Определение № 87 от 29.02.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Смолян, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500036 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.83, ал.2 ГПК.

С определение № 11/15.01.2024 г. по гр.дело № 454/2023 г. Д. районен съд оставя без уважение молбата на основание чл.83, ал.2 ГПК на С. М. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса; указва на ищцата да представи документ за внесена държавна такса в размер 223.92 лева, която следва да се внесе в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Д. в едноседмичен срок от съобщението, и указва последиците от неизпълнение – че исковата молба и приложенията към нея се връщат на подателя, а образуваното съдебно производство подлежи на прекратяване.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от С. М. К., чрез пълномощника и адв.Е.И., с искане да бъде отменено и да бъде уважена молбата и за освобождаване от заплащането на държавна такса.

С жалбата се оспорва изводът на съда, че К. разполага със средства да заплати дължимата държавна такса и че размерът и от 223,92 лв. не е висок и би могла да я плати. Твърди се, че в случая липсва правилна преценка на социалния статус на К., на получавания от нея доход, на факта, че отглежда две непълнолетни деца. Поддържа се, че получаваните детски надбавки не са средства, предназначени за заплащане на дължими държавни такси, а са помощ за отглеждане на дете поради минимален доход; както и че са налице множество дела, по които К. трябва да заплати държавни такси, възлизащи на над 5 000 лв., като ще трябва да плаща и депозити за ССЕ, които отново ще надхвърлят и сумите, дължими за държавна такса.

Според частната жалбоподателка, с отказа да я освободи от плащане на държавна такса, съдът препятства достъпа и до правосъдие. В жалбата се изтъква и че 1 определението противоречи на редица посочени в нея определения на ВКС.

С частната жалба се иска въззивният съд за изиска от РС-Д. справка за всички заведени от и срещу К. гр.дела, както и за размера на дължимите по тях държавни такси; да изиска справки от ТД на НАП за получавани от нея доходи; от КАТ - за регистрирани на нейно име МПС; от ГРАО – за установяване обстоятелството, че отглежда две непълнолетни деца-ученици; от Имотния регистър – за регистрирани на ищцата имоти.

Съдът не уважава тези искания по т.2-5, тъй като ищцата е представила декларация и молбата и за освобождаване от плащането на такса не е отхвърлена заради недаване вяра от РС-Д. на отразените в декларацията и обстоятелства, а по причина, че ищцата разполага със средства да я заплати.

Изискана е само справка от РС-Д. относно заведените от С. К. гр.дела.

След преценка на твърденията на К. и на събраните доказателства в съвкупност, въззивният съд намира, че определението е правилно и следва да се потвърди.

С. К. е родена през 1982 г., т.е., понастоящем тя е на възраст от 42 години.

Съгласно декларацията и на л.28 от делото на РС, семейството и се състои от съпруг, както и от две деца – Е. и Д., като Е. понастоящем е на 19 години /роден е на *** г./, а Д. е на 17 години – роден на *** г. За себе си ищцата сочи, че има доход от 1 000 лв. от трудови възнаграждения, както и 110 лв. за детски надбавки, като за членовете на семейството си сочи, че нямат доходи от свободни професии, наеми и хонорари, не притежават недвижими имоти, а само МПС – Рено Меган, произведено през 2004 г., не притежава акции, облигации, движими вещи със значителна стойност, влогове банки, нито вземания към трети лица.

От изпратената от Д.ския районен съд справка се вижда, че пред него са образувани общо 24 гр.дела с ищец С. К.. По шест от тях ищцата е внесла дължимите държавни такси, възлизащи общо на 500 лв. и по тях тече едномесечният срок за отговор на исковата молба.

По 15 от делата е подадена частна жалба до СмОС, като на настоящия състав е служебно известно, че по тях са образувани въззивни частни граждански дела по частни жалби на К. срещу откази на РС-Д. да я освободи от плащане на държавни такси. По тези дела дължимата такса за РС-Д. възлиза общо на 4 133,93 лв.

По едно от делата, по което е внесена държавна такса от 100 лв., е постъпила молба за прекратяване поради постигнато споразумение. По останалите две дела тече срок, в който ищцата да изпълни указанията на съда за посочване цената на иска и внасяне на държавна такса, която да не е по-малко от 50 лв.

От служебната справка в Смолянския окръжен съд се установява, че всички дела са образувани пред РС-Д. по искове на С. К. срещу дружества, предоставящи бързи кредити, за обявяване нищожност на договори за кредит и на отделни клаузи в същите договори, съединени с осъдителни искове за връщане на неоснователно платени от К. суми по тях.

2

В настоящия случай гр.дело № 454/2023 г. на Д.ския районен съд е образувано по следните искове, предявени от С. К. срещу две дружества „Неткредит“ ООДгр.София и „Кредит Гарант БГ“ ООД-гр.София: да бъде прогласена спрямо „Неткредит“ ООД нищожността на договор за потребителски кредит между него и ищцата от 21.09.2020 г. поради противоречие с повелителни изисквания на ЗПК и ЗП; да бъде прогласена спрямо „Кредит Гарант БГ“ ООД нищожността на сключения без основание и в противоречие с добрите нрави акцесорен договор за гаранция от 21.09.2020 г. към договора за кредит от същата дата; да бъде осъдено „Неткредит“ ООД да върне на К. сумата от 50 лв. платена възнаградителна лихва по договора за кредит, със законна лихва; да бъде осъдено „Неткредит“ ООД да и възстанови заплатените от нея без правно основание суми в общ размер от 50 лв. по непородилия правно действие договор за гаранция към договора за кредит.

Посочени са цени на исковете: първи - 1848 лв., втори - 800 лв., трети - 50 лв. и 4 -50 лв.

При така установеното фактическо положение се налага извод, че няма основание ищцата да бъде освободена от заплащането на държавни такси.

Тя е в добро здравословно състояние, само едно от децата и е непълнолетно и то е на 17 години, не се установява тя да прави разходи за плащане на наем, доходът и от трудови възнаграждения е 1110 лв. с детските надбавки, не сочи колко точно е доходът на съпруга и, както и не сочи да е безработен.

Не се установява ищцата да е била принудена да заведе наведнъж всичките 24 дела, напротив, съдът счита, че това е сторено с цел да се покаже невъзможност да плати държавната такса по всички тях. Отделно, по всички тях пълномощник на ищцата е един и същи адвокат, който я защитава безплатно на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, но очевидно по всички дела разполага с възможността да поиска на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв да му бъде присъдено от съда съответното възнаграждение.

С оглед естеството на кредитното правотоношение на К., за да се уважат или не последните два осъдителни иска, не е абсолютно необходимо да се заведат заедно с тях първите два установителни иска за нищожност на договора за потребителски кредит и на договора за гаранция, тъй като, за да реши въпросите по осъдителните искове, съдът неминуемо следва най-напред да отговори на преюдициалните въпроси дали тези два договора са действителни, т.е., на практика в произнасянето по осъдителните искове ще се реши въпросът по установителните. Не е абсолютно необходимо и да се предявява отделен осъдителен иск за всяко от двете плащания, тъй като те са направени в изпълнение на един договор - този за кредит, ответник е едно и също дружество и преценката за действителност на договора за гаранция отново неминуемо се включва при преценката за действителност на договора за потребителски кредит. Също така, съгласно практиката на ВКС /напр.определение №134/22.01.2024г по ч.т.д. № 1958/2023 г на ВКС І т.о/ цената на първия иск/по искове по чл.22 ЗПК/ следва да се определи от стойността на отпуснатия кредит, а не от размера на сумата, подлежаща на връщане. В случая като цена на първия иск е посочена 3 общата сума, която ищцата следва да върне, а не стойността на отпуснатия кредит, която е по-ниска.

Ако ищцата беше предявила само абсолютно необходимите за защитата и искове, държавната такса по делата би била много по-малка, но пък по-малки биха били и възнагражденията на представляващия я адвокат. Също така, ако не беше предявила едновременно исковете по всички тези дела, не би била натоварена по едно и също време с множество държавни такси и с множество разходи за плащане на съдебни експертизи, за които се говори в частната жалба.

Исковете срещу кредитните институции са заведени по почти същия начин начин и по другите дела, образувани от С. К. пред Д.ския районен съд.

Наистина, ищцата е свободна да избере да предяви колкото пожелае искове, произтичащи от съответните договори за потребителски кредити и акцесорните към тях договори за гаранция и др.подобни, както и да заведе едновременно всичките описани дела, но, след като е избрала този път на защита, следва да заплати необходимата за провеждането и държавна такса, а не да използва това обстоятелство, за да се освободи от плащането.

Така, при преценка на имущественото състояние на С. К., семейното и положение, възрастта и, здравословното и състояние, трудовата и заетост и другите важни в случая обстоятелства – завеждането, без да е абсолютно необходимо, на всичките 24 дела и съединяването по посочения начин на множество искове в тях, води до извод, че ищцата е в състояние да заплати необходимата държавна такса, която в случая е 223,90 лв. Затова правилно молбата и за освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК е била отхвърлена. Това не препятства достъпа и до правосъдие, защото К. сама се е поставила в положение едновременно да дължи описаните държавни такси по заведените от нея дела.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11/15.01.2024 г. по гр.дело № 454/2023 г. на Д.ския районен съд

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на С. К. чрез пълномощника и адв.Е.И., при условията на чл.274, ал.3 ГПК с касационна частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5