Определение № 5234 от 19.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5234 гр. Варна, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20253100502323 по описа за 2025 година ГПК за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и първа от ГПК, вр. чл. 121 Образувано е по частна жалба на Ц. К. З. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 12455/16.09.2025 год. по гр. дело № 20253110110037 по описа на РС-Варна за 2025 год., с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело пред РС-Варна и делото е изпратено на ОС-Варна, на основание чл. 104, т. 4 ГПК с оглед цената на предявения иск по чл. 30 ЗН.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че искът по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на майка й Петранка Николова К., б. ж. на гр. Варна, починала на 28.03.2025 год., накърнена с извършени в полза на ответника Б. К. К. безвъзмездни актове – със саморъчно завещание от 09.04.2024 год., с което ответникът Б. К. е назначен за наследник на починалата Петранка К. и с договор за дарение, скл. с нот. акт № 26/31.10.2011 год. на ВнН – и намаляването им до размера, необходим за попълване на накърнената с горните безвъзмездни актова запазена част на ищцата, е оценяем.

Жалбоподателката счита, че искът е неоценяем, при което и делото е подсъдно на районен съд Варна по правилата на родовата подсъдност, а изводът на районния съд в обратен смисъл е неправилен.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 121 ГПК), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

1

Производството по гр. дело № 20253110110037 по описа на РС-Варна за 2025 год. е образувано по предявен от Ц. К. З. от гр. Варна срещу Б. К. К. от гр. Варна иск по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на майка й Петранка Николова К., б. ж. на гр. Варна, починала на 28.03.2025 год., накърнена с извършени в полза на ответника Б.

К. безвъзмездни актове – саморъчно завещание от 09.04.2024 год., с което ответникът Б. К. е назначен за наследник на починалата Петранка К. и с договор за дарение, сключен с нот. акт № 26/31.10.2011 год. на ВнН – и намаляването им до размера, необходим за попълване на накърнената с горните безвъзмездни актова запазена част на ищцата. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по чл. 30 ЗН е оценяем и съобразно представените от ищцата с исковата й молба доказателства относно активите на наследството на наследодателката Петранка К., както и квотата на запазената част на ищцата от имуществото на наследодателката й, е приел, че цената на иска надхвърля 25 000 лева, което обуславя и извод за родова подсъдност на делото на Окръжен съд – Варна.

Определението е неправилно.

Искът по чл. 30 от ЗН е неоценяем. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено, но паричното му изражение е предмет на доказване в хипотеза на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез завет или дарения, а също и в случаите на универсално завещание и предходни дарения, извършени от наследодателя и само в тези хипотези част от предмета на производството е установяване на паричния размер на наследствената маса, съответно на запазената и разполагаемата част. Установяването на този размер е необходимо обаче само за преценката дали с безвъзмездното разпореждане или разпореждания, наследодателят е накърнил запазената част, като възстановяването става по правилата на чл. 32 – 35 ЗН, а ако всички наследници със запазена част са поискали възстановяването или участват в производството – по правилата на чл. 36, ал. 1 или ал. 2 ЗН, при своевременно отправено искане от облагодетелстваната с безвъзмездните актове страна. В случаите на универсално завещание (назначение на наследник), когато няма извършени от наследодателя дарения или завети, стойността на наследствената маса не се изследва.

Именно с оглед на тези особености на иска по чл. 30 ЗН, с който се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричната стойност на запазената му част, в случай, че тя е накърнена и при липсата на определени в процесуалния закон правила за определяне на цената му, следва че този иск е неоценяем. (В този смисъл са и Определение № 67/19.03.2015 год. по ч. гр. дело № 385/2015 год. на ВКС на РБ, Второ г. о., ГК; Определение № 60092/30.06.2021 год. по ч. гр. дело № 1507/2021 год. на ВКС на РБ, Първо г. о., ГК и др.). Да се приеме, че искът по чл. 30 ЗН е оценяем, означава да се отрече възможността той да се съединява и разглежда в едно производство с иск за делба, когато заради цената си би бил родово подсъден на окръжен съд.

Като е приел, че предявеният иск по чл. 30 ЗН е оценяем, прекратил е производството и е изпратил делото на ОС-Варна, районният съд е 2 постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на Районен съд – Варна за продължаване на процесуалните действия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 12455/16.09.2025 год. по гр. дело № 20253110110037 по описа на РС-Варна за 2025 год., с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело и делото е изпратено на ОСВарна, на основание чл. 104, т. 4 ГПК;

ВРЪЩА делото на Районен съд - Варна за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3