Определение № 33034 от 06.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33034 гр. София, 06.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110117834 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. В. Д. против „ФИРМА.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок по чл. 131 ГПК същият е подал писмен отговор.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Следва да бъде уважено искането на ищцата за изискване на преписи от образувано изп. дело № 971/2009 г. и изп. дело № 531/2024 г. по описа на ЧСИ М. М. с рег. № *** на КЧСИ.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.10.2025 г. от 11:00 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищцата – с препис и от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищцата, на основание чл. 237 ГПК и с оглед направеното от ответника с отговора на исковата молба признание на иска, да посочи най-късно в първото по делото съдебно заседание дали прави искане за постановяване на решение при признание на иска, в който случай съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случай, че ищцата не заяви, че желае постановяване на решение при признание на иска или изрично заяви, че не желае постановяване на решение при признание на иска, съдът се произнася със съдебно решение по общия ред след провеждане на съдебно дирене и събиране на доказателства.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

1

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. В. Д. против „ФИРМА, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи, в качеството си на наследник на В. Д. М., на ответното дружество сума в размер на 874,16 лева – част от главница в размер на 5244,96 лева, за които в полза на ФИРМА е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 25104/2007 г. по описа на СРС, 78 състав, издаден въз основа на запис на заповед от 18.01.2007 г., поради погасяване на сумата по давност.

Ищцата М. В. Д. твърди, че с изпълнителен лист от 13.11.2007 г. по гр. д. № 25104/2007 г. по описа на СРС, 78 състав, въз основа на запис на заповед от 18.01.2007 г, съдът е осъдил В. Д. М. да заплати на ФИРМА сумата от 5244,96 лева. Твърди, че въз основа изпълнителния лист срещу наследодателя й В. Д. М. било образувано и водено изпълнително дело № 971/2009 г. по описа на ЧСИ М. М.. Сочи, че на 01.12.2011 г. В. Д. М. е починал. Счита, че изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, още преди настъпилата смърт на длъжника В. М.. Сочи, че на 20.05.2015 г. по изп. дело № 971/2009 г. била депозирана молба от „ФИРМА, в която се посочвало, че между последното и ФИРМА бил сключен договор за цесия, по силата на който ответното дружество изкупило вземането срещу В. Д. М., като твърди, че по изпълнителното дело такъв договор не е бил приложен и никога не е връчван на длъжника В. М., респективно последният, съответно наследниците му, не са били уведомени за извършената цесия по реда на чл.

99, ал. 4 ЗЗД. С оглед предходното оспорва действието на договора за цесия и счита, че предприетите след смъртта на починалия длъжник изпълнителни действия по изп. дело № 971/2009 г. (справки за банкови сметки и трудови договори, извършени на 11.10.2019 г., на 13.10.2022 г. и на 20.10.2023 г.) не са годни такива да прекъснат давността за принудително събиране на вземането срещу наследниците на починалия длъжник. Посочва, че едва на 12.03.2025 г. е получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело. № 531/2024 г., в която било посочено, че в качеството си на наследник на длъжника дължи сумата в размер на 874,16 лева, представляваща главница, както и сумата от 50 лева за разноски по изпълнителното дело и 383 лева за такси по Тарифата към ЗЧСИ. Ето защо предявява настоящия иск. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФИРМА е подал писмен отговор, с който признава за основателен предявения иск. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като моли съда да намали същото до предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищцата е да докаже, че е титуляр на задължения по несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.).

Ответникът следва да докаже съществуването в негова полза на непогасени вземания срещу ищцата за процесната сума, респ. реализирането на обстоятелства, водещи до спирането и/или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

П Р И Е М А представените от ищцата писмени документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ М. М. с рег. № *** на КЧСИ, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, да представи по делото заверен препис от изп. дело № 971/2009 г. и изп. дело № 531/2024 г. по описа на ЧСИ М. М..

2

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3