Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2188 от 14.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1670/2026
Вид
Определение № 2188
Подписан
14.08.2026
В сила
14.08.2026
Състав
Светлана Изева, Радостина Стефанова, Надежда Дзивкова

Цитирани разпоредби

  • чл.122, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.303, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.305, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2188 гр. Пловдив, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Надежда Дзивкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501670 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.122, изр.2 от ГПК.

С Определение № 8369/07.07.2026г. по гр.д.№ 11454/2020г. от Районен съд - Пловдив, XII гр.с., е повдигнат спор за подсъдност между PC - Пловдив, XII гр.с., и PC - Пловдив, XXIII гр.с. пред Окръжен съд - Пловдив затова кой съд е компетентен да се произнесе по молба с вх. № 57294/08.06.2026г., подадена от В. Т., чрез адв. В. П., на осн. чл.415, ал.5 вр. с чл.418 от ГПК, с която е поискано частично обезсилване на Заповед за изпълнение № 5066/14.09.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 11454/2020 г. по описа на РСПловдив, XII гр.с., в частта относно задължението на солидарния длъжник за „законната лихва от дата 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането“ върху главницата от 15254,19 лв., поради липса на представено, в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК, доказателство от заявителя „Банка ДСК“ АД, че е предявен иск за установяване на това вземане.

В мотивите на Определение № 8369/07.07.2026г., Районният съд, XII гр.с., е посочено, че с молба с вх. № 57294/08.06.2026 г. В. Т., чрез адв. В. П., на осн. чл. 415, ал.5 вр. с чл. 418 ГПК е поискал частично обезсилване на Заповед за изпълнение № 5066/14.09.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 11454/2020 г. по описа на РС-Пловдив, XII г,.с., в частта относно задължението на солидарния длъжник за „законната лихва от дата 10.07.2020 1 г. до окончателното изплащане на вземането“ върху главницата от 15254,19 лв., поради липса на представено, в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК, доказателство от заявителя „Банка ДСК“ АД, че е предявен иск за установяване на това вземане.

Към искането е приложено Решение № 135/27.05.2026г. по търг. дело № 700/2026г. по описа на ВКС, съгласно което е отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК влязлото в сила Решение № 3418/20.07.2023г. по гр.д. № 6831/2021г. по описа на PC - Пловдив, с което исковият съд се е произнесъл по предявения иск за установяване вземанията предмет на Заповед за изпълнение № 5066/14.09.2020 г. по ч. гр. д. № 11454/2020 г. по описа на РС-Пловдив, XII гр.с., и делото е върнато за ново разглеждане от РС-Пловдив от фазата на връчването на исковата молба на „Банка ДСК“ ЕАД и приложенията на ответника В. Т..

След връщане на гр.д. № 6831/2021г. по описа на PC - Пловдив в изпълнение указанията на ВКС е образувано ново гр.д. 4493/2026г. по описа на РС-Пловдив, XXIII гр.с, за разглеждане на исковата молба вх. № 20635/23.04.2021г. от фазата на връчването по реда на чл.131 от ГПК, за която молителят твърди, че кредиторът „Банка ДСК“ЕАД е пропуснал да поиска установяване дължимост на „законната лихва от дата 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането“ върху главницата от 15254,19 лв. и която законна лихва е разпоредено да се заплати съгласно Заповед за изпълнение № 5066/14.09.2020 г.

С Разпореждане № 10905/10.06.2026г. Районният съд, XII гр.с., е приел, че компетентен да се произнесе по искането на длъжника е исковият съд, поради което и молбата с вх. № 57294/08.06.2026 г. е изпратена на този съд, в която насока са изложени мотиви в Определение № 1711/10.02.2026г.

С Разпореждане от 22.06.2026г. исковият съд е постановил обратно докладване на молбата на XII гр.с., доколкото това е съставът, който е издал заповедта по чл. 417 от ГПК.

С Определение № 8369/07.07.2026г. РС-Пловдив, XII гр.с., е аргументирал, че след като заявителят „Банка ДСК“ ЕАД е предявил иск с искова молба вх. № 20635/23.04.2021г. по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите предмет на заповедта по чл. 417 от ГПК и в хода на производството пред исковия съд се е установило, че няма 2 идентитет по основание и размер между претенциите в исковата молба и тези по заповедта за изпълнение, исковият съд прекратява производството като недопустимо в тази му част и обезсилва заповедта за изпълнение частично.

Позовал се е на задължителната практика на ВКС Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че исковият съд е този, който е длъжен едновременно с прекратяването на делото да обезсили изцяло или частично издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист. Ако исковият съд е пропуснал да обезсили заповедта при прекратяването на делото, длъжникът трябва да поиска това от същия исков съд чрез допълване на определението или да представи влязлото в сила прекратително определение пред заповедния съд, за да се прекрати окончателно и заповедното производство.

Поддържа се също, че между заповедния съд и исковия съд по гр.д. № 4493/2026г. по описа на РС-Пловдив е налице препирня затова кой е компетентният съд да се произнесе по молба с вх. № 57294/08.06.2026г. и който спор няма процесуална пречка да се разреши по реда на чл.122 от ГПК от общия по степен по-горен съд - Окръжен съд - Пловдив.

Окръжен съд - Пловдив, V гр.с., констатира следното:

От кредитора „Банка ДСК“ЕАД е подадено заявление с вх.№ 0040-2002988/09.07.2020г., което е уважено изцяло от РС-Пловдив, XII гр.с., по ч.гр.д.№ 11454/2020г. и е издадена Заповед № 5066/14.09.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника И. Г. И. и срещу длъжника В. Т. Т..

От длъжника В. Т. Т. е подадено в законоустановения срок възражение с вх.№ 10518/04.03.2021г., на осн. чл.414 от ГПК.

С Разпореждане № 3802/09.03.2021г. на Районния съд е постановено да се уведоми заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, в един месец от датата на уведомлението, като довнесе дължимата държавна такса.

В указания срок от „Банка ДСК“ЕАД е постъпила искова молба с вх.№ 20635/23.04.2021г., като е предявена искова претенция на осн. чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за всички суми, за които е издадена Заповед № 5066/14.09.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с изключение единствено „на законната лихва 3 от датата 10.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането.“ С влязло в сила на 12.06.2024г. Решение № 3418/20.07.2023г. на исковия съд /РС - Пловдив, XXI гр.с./ по гр.д.№ 6831/2021г. е уважена частично претенцията с искова молба с вх.№ 20635/23.04.2021г., заведена от кредитора „Банка ДСК“ЕАД против ответника В. Т. Т..

От В. Т. Т. е подадена молба с вх.№ 1482/08.01.2026г. до ВКС за отмяна на влязло в сила Решение № 3418/20.07.2023г., на осн. чл.303, ал.1, т.5 във вр. с чл.305, ал.1, т.5 от ГПК.

С Решение №135/27.05.2026г. на ВКС, I т.о., 5 с., по т.д.№ 700/2026г. е отменено на осн. чл.303, ал.1, т.5 от ГПК влязлото в сила Решение № 3418/20.07.2023г. по гр.д.№ 6831/2021г. на Пловдивския районен съд и е върнато делото за ново разглеждане на Пловдивския районен съд от фазата на връчване на исковата молба на „Банка ДСК“ЕАД и приложенията, на ответника В. Т. Т., като в мотивите е записано, че е уважено възражението, свързано с наличното по делото пълномощно и процесуалните му последици.

След връщането на делото /гр.д. № 6831/2021г./ на Пловдивския районен съд с оглед на изпълнение указанията на ВКС е образувано ново гр.д.

4493/2026г. по описа на РС-Пловдив, XXIII гр.с. за разглеждане на исковата молба с вх. № 20635/23.04.2021г. от фазата на връчването.

От В. Т. Т. е подадена молба с вх.№ 57294/08.06.2026г. пред заповедния съд /РС-Пловдив, XII гр.с., по ч.гр.д.№ 11454/2020г./ за частично обезсилване на Заповед № 5066/14.09.2020г. по чл.417 от ГПК в частта за законната лихва, считано „от 10.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането“, която не е предмет на исковата молба с вх. № 20635/23.04.2021г.

С Разпореждане № 10905/10.06.2026г. на заповедния съд /РС-Пловдив, XII гр.с./ е постановено молба с вх.№ 57294/08.06.2026г. да се изпрати по компетентност на РС - Пловдив по гр.д.№ 6831/2021г. за произнасяне по искането.

С Разпореждане от 22.06.2026г. на исковия съд /към момента РСПловдив, XXIII гр.с., след образуването на дело под нов номер/ е постановено молбата за частично обезсилване да се докладва обратно на заповедния съд /РС-Пловдив, XII гр.с./, доколкото това е съставът, издал заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.

4

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия състав, намира, че компетентен да се произнесе по молбата с вх.№ 57294/08.06.2026г. на В. Т. Т., чрез адв.В.

П., за частично обезсилване на Заповед № 5066/14.09.2020г. по чл.417 от ГПК в частта за „законната лихва от 10.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането“, е заповедният съд. Това е така, защото сумата за „законната лихва от 10.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането“ изначално не е била и не е съответно и към момента предмет на исковата молба с вх. № 20635/23.04.2021г., не е налице и обективирано искане в тази насока от ищеца - кредитор „Банка ДСК“ЕАД. Намира приложение разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм. относно влизането в сила, доп., бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г.), съгласно която Когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418. За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно.

От страна на длъжника не е поискано с молбата, но и не се налага частично обезсилване на издадения изпълнителен лист с № 5160/19.09.2020г., тъй като вземането „законната лихва от 10.07.2020г. до окончателното изплащане“ не фигурира никъде в него. Изпълнителният лист е получен от кредитора, съгласно отбелязването /на л.9/.

По делото не е налице хипотезата, когато при липса на идентитет по основание и размер между претенциите в исковата молба и тези по заповедта за изпълнение, исковият съд прекратява производството като недопустимо в тази му част и обезсилва заповедта за изпълнение частично, защото, както се посочи, процесното вземане за „законна лихва от 10.07.2020г. до окончателното изплащане“ не е неин предмет. След като не е изначално предмет на исковата молба, исковият съд не следва да се произнася по молбата с вх. № 57294/08.06.2026г. на длъжника за частично обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като не е бил сезиран с исковата претенция за това конкретно вземане.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

5

Компетентен да разгледа молба с вх. № 57294/08.06.2026г., подадена от В. Т. Т., чрез адв.В. П., за частично обезсилване на Заповед № 5066/14.09.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ в частта за „законната лихва от дата 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането“ е заповедният съд /Районен съд – Пловдив, XII гр.с./, който я е издал на осн. чл.417 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6