Решение № 552 от 07.05.2025, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Кюстендил, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20241520102665 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба с вх. № 12528/31.10.2024 г., подадена от Х. К. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***“ №*, чрез адв. И. Р. Д., АК - Кюстендил, против Община Кюстендил, адрес: гр.

Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1.

В исковата молба се твърди, че на 19.08.2024 г. около 15, 00 часа пред жилищния блок, в който ищецът живее на адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх.

„*“, клон от дърво паднал върху паркирания автомобил на Х. Х. и счупил предното стъкло на превозното средство марка „Ауди“, модел В4 с рег.№ КН **** ВА. Когато разбрал за случилото се, ищецът подал сигнал на тел. 112 и получил отговор, че трябва да се обърне към Общината като подаде жалба.

На 20.08.2024 г. ищецът подал жалба до кмета на Община Кюстендил, регистрирана с рег. № 94-00-4547/20.08.2024 г., в която описал случилото се и помолил за съдействие. С писмо рег. № 94-00-4547/29.08.2024 г. кметът изпратил отговор на жалбоподателя, с който го уведомил, че „до 20.08.2024 г. няма регистриран сигнал в Община Кюстендил за настъпил инцидент за паднал клон и счупено стъкло на автомобил“. Посочвало се, че на това основание Община Кюстендил не носи отговорност за евентуални недоказани щети. Във връзка с този отговор, ищецът подал ново писмо до Общината на 20.09.2024 г., в което категорично заявил, че на 19.08.2024 г., към 17 часа, е подал сигнал за инцидента на тел. 112. На 17.09.2024 г. с писмо с рег. № 94-004547/17.09.2024 г. отново му било заявено, че ответната Община не носи отговорност за евентуални щети, тъй като не били представени никакви 1 доказателства.

Твърди се, че вследствие на инцидента предното стъкло на автомобила на ищеца било счупено и подмяната му струвала 245 лв. с ДДС, което било удостоверено с фактура № 0000016778/04.09.2024 г. Заявява се, че опазването на зелената система на гр. Кюстендил по смисъла на чл. 61, ал. 1 ЗУТ е вменено като задължение на Община Кюстендил и в резултат на бездействието на общинските органи, в нарушение на нормите на ЗУТ и Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на зелените площи, ищецът е претърпял вреди. Сочи се, че в поземления имот, където се е случил инцидента имало системен проблем с поддръжката на дърветата.

Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Община Кюстендил да заплати на Х. К. Х. сумата от 245, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на настъпилия на 19.08.2024 г. инцидент, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието – 19.08.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло по основание и размер претенциите на ищеца. Иска се същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Твърди се, че липсват доказателства, че дървото е собственост на общината и същата е длъжна да го поддържа. Не били ясни състоянието, височината и големината на клона. Нямало яснота относно точното местоположение на дървото, мястото на паркиране на автомобила, механизма на настъпване на вредите и начина на преместване на падналия клон. Сочи се, че няма подадени сигнали за потенциална опасност на въпросното дърво преди инцидента. Заявява се, че Община Кюстендил е изпълнявала нормативните си задължения за изграждане и опазване на зелената система на своя територия и е осъществявала редовен контрол върху заетите с тази дейност служители. Не били налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната страна. Твърди се, че ако действително се е случил описаният в исковата молба инцидент, то това се дължи на непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което изключва отговорността на Община Кюстендил, защото на можело да се предвиди при полагане на дължимата грижа.

Заявява се, че определеният в исковата молба размер на обезщетение за претърпени имуществени вреди е завишен и не съответства на действителните щети. За неоснователна се счита и претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираната сума. Направено е възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като същият е допринесъл за инцидента, паркирайки неправилно, като е създал реална възможност за настъпването му. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Претендират се направените разноски по делото и е изразено противопоставяне на доказателствените искания на ищеца за допускане на техническа и оценителна експертиза и разпит на двама свидетели при режим 2 на довеждане. Представени са и се иска прилагането на писмени документи като доказателства по делото.

В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. И. Д. с пълномощно по делото, поддържа исковата и молба и направените с нея доказателствени искания. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

За ответната община се явява юрк. Н., която поддържа депозирания отговор като оспорва предявения от ищеца иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са ангажирани писмени доказателства, изслушани са свидетели, назначена е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която също е изслушано в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис на Жалба с вх. №94-00-4547/20.08.2024 г. се установява, че на 20.08.2024 г. ищецът информирал ответната община, че на 19.08.2024 г. счупен клон паднал върху лек автомобил, собственост на ищеца, и счупил предното му стъкло.

Видно от писмен отговор с рег. №94-00-4547/29.08.2024 г. и рег. №9400-4547/17.09.2024 г. от Община Кюстендил, чрез Кмета инж. А., адресиран до ищеца Х., се установява, че до 20.08.2024 г. в ответната община нямало регистриран сигнал за въпросния инцидент, поради което общината не носела отговорност на евентуални щети.

От Писмо с № УРИ 105810-1380/23.12.202 4г. на Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София, към МВР е видно, че в 17, 37 часа на 19.08.2024 г. е постъпило телефонно обаждане от тел. номер *** от лице, представило се като г-н Х.. Представен е 1 бр. звукозапис и електронни картони на инцидента.

Като доказателства по делото са приети и представени 2 бр. фото снимки, както и Акт №3458 за частна общинска собственост, регистър 8, досие 818, Справка №118657/28.11.2025 г. от Служба по вписванията - гр.

Кюстендил, както и разпечатка от уебсайта на СГКК – Кюстендил.

По делото е представен заверен препис на

Фактура

№0000016778/04.09.2024 г., с доставчик „Автостъкла Тани“ ООД и получател Х. Х., за сумата от 245 лева с начислен ДДС, от които: 145, 83 лева за 1 бр. стъкло и 58, 34 лева за монтаж. Приложено е и копие на фискален бон от 04.09.2024 г. за 245 лева.

Представени са още заверени преписи от Разрешително

№110ММ/23.05.2024 г.,

№74/13.06.2023 г.,

№77/16.06.2023 г.,

№132М.М/23.07.2024 г., №136ММ/25.07.2024 г., №137ММ/26.07.2024 г., №107/08.08.2023 г., №125/27.09.2023 г., № 31СГ/26.07.2024 г., №39 3

К.С/26.07.2024 г., №95/29.07.2024 г., и №99/30.07.2024 г. за сеч и подкастряне на единични дървета извън горския фонд, издадени от Кмета на Община Кюстендил, отнасящи се за дълготрайни дървета, намиращи се в обособените зелено зони в кв. Румяна Войвода“, гр. Кюстендил.

По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите К. Г. И. и Г. М.

С.. По техни данни, процесният лек автомобил марка „Ауди“ е собственост на ищеца Х. Х.. Сочи се, че автомобилът бил паркиран в близост до жилищния блок, където живеели свидетелите и ищеца, когато през м. август 2024 г. след буря изсъхнал клон на дърво паднал и счупил предното стъкло на автомобила.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като непротиворечиви, почиващи на непосредствени възприятия, и като кореспондиращи на останалите, събрани по делото доказателства.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза с вх. №3888/01.04.2025 г. изготвена от вещото лице З. А., която експертиза, неоспорена от страните, съдът кредитира като обективна, компетентно и обосновано изготвена. От нея се установява, че клонът бил изсъхнал и мухлясал и при отчупването му от дървото в дебелата част на дървото се образували зъбци, които при падането на клона върху автомобила причинили счупването на предното му стъкло. Уточнено е още, че видно от събраните по делото доказателства, действителният размер на средствата за отстраняване на щетите възлизат на 245 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които са допустими, относими и безпротИ.речиви.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С исковата молба са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, за заплащане от ответника на ищеца сумата от 245, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на настъпилия на 19.08.2024 г. инцидент, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието – 19.08.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

При разпределяне на доказателствената тежест в производството, съдът е указал, че в тежест на ищцовата страна е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че в следствие на противоправно деяние, изразяващо се в действия или бездействия на лица, на които е възложена работа от ответната община, са претърпени твърдените имуществени вреди от ищеца, както и причинната връзка между увреждането и вредите, както и техния размер. На ответника му е указано, че е в негова тежест да установи обстоятелствата, на които се позовава, включително своите правоизключващи, правопогасяващи и правоунищожаващи възражения, в това число и всички обстоятелства, на които основава възражението си за съпричиняване – виновно поведение на ищеца, с което е допринесъл за настъпване на вредите.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква 4 работа, отговаря за вредите, причинени от неговото противоправно поведение при или по повод изпълнението й. По своя характер отговорността за чужди действия или бездействия е безвиновна и от гледна точка на увредения има обезпечително–гаранционна функция. Ответникът е юридическо лице, съгласно чл. 14 ЗМСМА, поради което е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Според т. 1, б. "а" на Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленума на ВС, посочената отговорност може да възникне и в резултат бездействието на натоварените от ответника лица по отношение изпълнението на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, които са настъпили при или по повод изпълнението й и по вина на изпълнителя, както и причинна връзка между противоправното действие и настъпилите вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД ), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина у делинквента.