Решение № 481 от 02.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Варна, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100500608 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Етажна собственост на комплекс „Сирена“, с адм. адрес: **, с домоуправител С.Д.П. срещу Решение № 4543/16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 11579/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, Х състав, с което е на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са отменени решенията, обективирани в протокола и взети на проведеното Общото събрание на етажната собственост на к-с „Сирена", в *** на 06.08.2023 г., както следва: по т. 1 - Приемане отчета на С.П. - домоуправител за поддръжката на общите части на к-с „Сирена" за сезон 2022 г. – 2023 г., както и сумата на направените непредвидени разходи за сезон 2022 г. – 2023 г. да бъда прибавени към бюджета за сезон 2023 г. – 2024 г.; по т.2 – Приема списък на неизправните собствениците, неизплатили изцяло или частично дължимите суми, съгласно отчета на управителя на ЕС, както и вземане на решение за предоставяне на нов срок за изплащане на дължимите вноски – не по-късно от 31.08.2023 г. В случай, че и след този срок има собственици с неизплатени задължения, Управителя на ЕС следва да предприеме всички предвидени в ЗУЕС действия за събиране на дължимите суми, вкл. да проведе консултации 1 с адвокати с цел евентуално завеждане на съдебни искове, съгласно правомощията му предоставени от ЗУЕС; по т. 3 - Приемане на предложението на управителя на ЕС за поддръжка на общите части па комплекс „Сирена", вкл. представения бюджет за периода 01.09.2023 г.31.08.2024 г., възлага на управителя на ЕС отново да се изпрати до всички съсобственици правилника за вътрешния ред и да напомни за съблюдаването му, да направи извадка от правилника касаеща задълженията на собственици, ползватели и обитатели и същата да се предоставя на всички новопристигащи в комплекса, стриктно да попълва книгата на ЕС, като на следващото ОС информира относно собственици, които отдават апартаментите си под наем; по т. 4 – Приема се , че бюджетните разходи ще бъдат разпределяни между съсобствениците на апартаменти на база минимум двама души в апартамент.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение. Излага се, че ОС се е състояло при спазване на предвидения в чл. 15 от ЗУЕС кворум, като първоинстанционния съд не е дал указания, че не се сочат доказателства за това. Недаването на такива указания е нарушение на императивната разпоредба на чл. 146, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че ВРС като не е допуснал служебно СТЕ досежно кворума на процесното ОС е процедирал в противоречие с разрешенията, приети в практиката на ВКС. Релевира се, че по време на ОС нито ищеца, нито представляващия го са отправили искане за представяне на разходни счетоводни документи, като отчетът е достатъчно конкретизиран по видове и размер на направените разходи. Излага се, че в приложение № 3 се съдържа достатъчно ясна информация относно това какъв е размерът на бюджета за поддръжка на общите части, като същият не касае разходи за ремонт. Твърди се, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е диспозитивна, а не императивна, като по общо съгласие на етажните собственици може да се предвиди друг начин на разпределение. Не е установено, че „Б С И ГРУП“ ООД е уведомил надлежно управителя на ЕС за отсъствието си, както и чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не следва да се прилага по отношение на него.

Въззиваемият „Б С И ГРУП“ ООД, гр. Русе в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за оставянето й без уважение като неоснователна, а 2 първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като и двете страни претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на „Б С И ГРУП“ ООД, гр. Русе против Етажна собственост на комплекс „Сирена“, с адм. адрес: ** с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна решенията, обективирани в протокола и взети на проведеното Общото събрание на етажната собственост на к-с „Сирена", в *** на 06.08.2023 г., както следва: по т. 1 - Приемане отчета на С.П. - домоуправител за поддръжката на общите части на к-с „Сирена" за сезон 2022 г. – 2023 г., както и сумата на направените непредвидени разходи за сезон 2022 г. – 2023 г. да бъда прибавени към бюджета за сезон 2023 г. – 2024 г.; по т.2 – Приема списък на неизправните собствениците, неизплатили изцяло или частично дължимите суми, съгласно отчета на управителя на ЕС, както и вземане на решение за предоставяне на нов срок за изплащане на дължимите вноски – не по-късно от 31.08.2023 г. В случай, че и след този срок има собственици с неизплатени задължения, Управителя на ЕС следва да предприеме всички предвидени в ЗУЕС действия за събиране на дължимите суми, вкл. да проведе консултации с адвокати с цел евентуално завеждане на съдебни искове, съгласно правомощията му предоставени от ЗУЕС; по т. 3 Приемане на предложението на управителя на ЕС за поддръжка на общите части на комплекс „Сирена", вкл. представения бюджет за периода 01.09.2023 г.- 31.08.2024 г., възлага на управителя на ЕС отново да се изпрати до всички съсобственици правилника за вътрешния ред и да напомни за съблюдаването му, да направи извадка от правилника касаеща задълженията на собственици, ползватели и обитатели и същата да се предоставя на всички новопристигащи в комплекса, стриктно да попълва книгата на ЕС, като на следващото ОС информира относно собственици, които отдават апартаментите си под наем; по т. 4 – Приема се , че бюджетните разходи ще бъдат разпределяни между съсобствениците на апартаменти на база минимум двама души в апартамент.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Етажна собственост на комплекс „Сирена“, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и 3 като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивното жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за процесуално допустим, поради което дължи произнасяне по съществото на правния спор.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция и пред настоящата доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Решенията на Общото събрание на етажната собственост подлежат на съдебен контрол за законосъобразност само по реда на чл. 40 от ЗУЕС чрез предявяване на иск за отмяната им, насочен към промяна на правното положение, възникнало по силата на решението. Това следва от характера на иска, който е конститутивен.

Настоящият състав намира, че за уважаване на иска с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, ищецът следва да установи, че е собственик на обект в комплекс „Сирена“, в режим на етажна собственост и, че са приети 4 решения на ОС с атакуваното съдържание. В случай на установяване на горните предпоставки, ответникът следва да докаже, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби.

Не се спори между страните относно качеството на ищеца, настоящ въззиваем на собственик на обект в комплекс „Сирена“. Същото се установява и от представения нот. акт № 101/2011 г. Представеният по първоинстанционното дело протокол от 06.08.2023 г. съдържа данни за взети от ОС решения, които ищците оспорват.

Правилата за кворум установяват минималната граница на персонално участие, при наличието на която общото събрание може да се конституира като орган, натоварен с компетентността да изразява волята на ЕС по определени въпроси с правно значение. Без наличието на кворум съвкупността от физически лица не притежава онази характеристика, която я превръща в колективен орган. Липсата на валидно конституирано общо събрание изключва възможността то да проведе заседание, а още по-малко да взема решения.

Изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, в протокола да се впишат явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, съставлява задължение за посочване имената на физическите или юридически лица, собственици на самостоятелни обекти в сградата, както и качеството, в което присъстват. Това дава възможност да се провери наличието на кворум за провеждане на събранието, респ. необходимото мнозинство за приемане на решенията съгласно чл. 15 и чл. 17 от ЗУЕС.

Съобразно действащата редакция на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС към момента на провеждане на процесното ОС, същото се провежда ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал.

2, т. 1 - 4 и 7.

От представения протокол от проведеното ОС на ЕС е видно, че на 06.08.2023 г. в посочения в поканата час - 11.00 ч., са присъствали собственици /посочени поименно в Приложение № 1 към протокола/, които представляват 5

84.215 % ид. ч. от общите части на сградата, поради което и събранието е проведено съгласно предварително обявения дневен ред. С исковата молба съсобственикът оспорва наличието на изискуемият от закона кворум за провеждане на ОС. В тежест на ЕС е да установи горното обстоятелство.

Единственото доказателство в тази връзка ангажирано от ответника пред ВРС е писмо от община Бяла в отговор на издадено съдебно удостоверение, от което се установява, че в институцията не се съхранява документ за площообразуване. Не са направени други докзателствени искания в тази насока, напр. представяне на извадка от книгата на етажните собственици в ЕС на комплекс „Сирена“, представяне на нотариалните актове или други титули за собственост върху отделните обекти или допускане на СТЕ за установяване какъв е бил кворума в процентно изражение при проведеното на 06.08.2023 г. ОС на ЕС на комплекс „Сирена“. Искания за събиране на част от горните са направени за първи път пред въззивната инстанция, поради което се явяват преклудирани.

Въззивникът се позовава на допуснато процесуално нарушение на чл.

146, ал. 2 от ГПК от първоинстанционния съд, като се твърди, че не му е указано, че не сочи доказателства за наличие на законоустановения кворум при провеждане на процесното ОС на ЕС.

Съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респ. извършването на непълен доклад, представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Когато страната се позове във въззивната жалба на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд, ако ги прецени за основателни, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай обаче ВРС в изготвения предварителен доклад по чл. 140 от ГПК, както и в окончателния такъв по чл.