Решение № 4617 от 15.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4617

Варна, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20257050701523 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от П. К. П., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, подадена чрез адв. А. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0819-000455 от 23.04.2025 г. на Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорващият е активно спортуващ човек и никога не е употребявал наркотици, а и във връзка с работата му, е наясно, че всички таксиметрови водачи периодично са подлагани на тестове за употреба на алкохол и наркотични вещества, поради което не би си позволил и дори не би си помислил да пробва забранени вещества. Изтъква се, че е останал шокиран и изненадан от резултата от проверката с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 и сам е поискал да даде кръвен тест, бил е придружен до ВМА Варна и е дал кръв за изследване. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, т.к. е издадена при съществена нарушение на процесуалните правила, в противоречие е с материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че в АУАН е извършено дописване, като е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, което е недопустимо, а липсата на точно местоположение на извършеното нарушение е процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. На следващо място се поддържа, че при издаване на обжалвания акт административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално правилото, закрепено в чл. 6, ал. 5 АПК, т.к. оспорващият е лишен от възможността да упражнява професията си и да упражнява правото си на труд. Твърди се, че нарушението не е извършено и не е и доказано с изследване на кръвна проба, поради което не са налице всички факти за налагане на ПАМ. Искането е да се отмени обжалваната заповед, като се претендира и присъждане на направените деловодни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. В хода на устните състезания се поддържат изложените доводи и направените искания с жалбата.

Ответникът – Началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна – С. С., чрез гл. юриск. Г. Г. в съдебно заседание настоява, че жалбата е неоснователна и излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт. Във връзка с възраженията на оспорващия по отношение на АУАН, се сочи, че става въпрос за две отделни производства, съответно по реда на ЗАНН и на АПК, и няма как да има процесуално нарушение. Изтъква се, че в чл. 171 ЗДвП са изброени алтернативно случаите, в които органът е длъжен да изземе СУМПС, поради което са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта – отчетена положителна проба на Дръг тест, независимо че кръвният тест е с примат. Искането до съда е да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Подадената на имейл на КАТ Варна на 01.07.2025 г. жалбата (л. 4 от делото) е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 25.06.2025 г., предвид отбелязаното от оспорващия на самата заповед.

При проверка, извършена на 18.04.2025 г., около 07:00 часа от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, оспорващият е установен да управлява лек автомобил Опел Зафира Тоурер с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, в гр. Варна, ул. „Девня“, посока ЖП гара Варна до кръстовището с бул. „Васил Левски“.

При извършена проверка за употреба на наркотични вещества е установено, че оспорващият управлява автомобила след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Употребата на наркотични вещества е установена с техническо средство Дрегер Дръг Тест - 5000 с фабричен № ARPK 0014, проба № 189, отчело положителен резултат за Амфетамин и Метамфетамин. Техническото средство е годно, с валидност до 31.10.2025 г. след периодична сервизна проверка (Протокол № *********-10000, приложен на л. 24 от адм. преписка). За извършената проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози служителите на сектор ПП при ОД на МВР Варна съставят протокол (л. 22 от адм. пр.), в който отразяват констатираните проявени признаци за употреба на наркотични вещества или техните аналози, изразяващи се в: 1. начина на управление на МПС – несигурно, движение на зиг-заг, несъобразена скорост, отклонение от правата посока на движение до 1,5м, отклонява се в дясно и блъска стълб на улично осветление; 2. Поведение при време на проверката – възбудено, със съмнителни признаци на безпокойство, воднисти/блестящи очи и др.

За извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е съставен АУАН Серия GA с № 3313066/18.04.2025 г., в който е посочено, че на водача е издаден Талон за медицинско изследване № 165950, като оспорващият подписва АУАН без да впише възражения.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 25-0819-000455 от 23.04.2025 г., издадена от Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, административният орган прилага спрямо П. К. П. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Като мотиви в заповедта е посочено констатираното с АУАН нарушение.

Оспорващия е бил отведен в МБАЛ – Варна към ВМА за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози – Протокол амб. № 2497/18.04.2025 г.

Към настоящия момент е налице единствено първоначален резултат от проведените скринингови тестове при приемане на биологичните проби от оспорващия, който резултат е положителен за наличие на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, и е получен при изследване, посредством медико-диагностично средство тип „бърз тест“, експресен имунохимичен анализ (л. 45 и л. 85 от делото).

С Мотивирана резолюция № 25-0819-М000139/25.04.2025 г. на Началника на група към ОД на МВР – Варна, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН и предвид образуваното Досъдебно производство № 156/2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК), административнонаказателното производство по посочения по-горе АУАН срещу П. е прекратено.

Оспорената заповед е издадена в пределите на материалната (предметната) компетентност на ответника. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т.1.3 от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 18 от адм. преписка), издадена връзка с т.1.3 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 20 от адм. пр.), началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП.

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление от оспорващия на пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид наличието на посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, става ясно въз основа на кои юридически факти органът упражнява публично си субективно право за издаване на оспорената заповед. Писмената форма на акта съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Спазена е законоустановената форма за издаване на административния акт.

Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ. В случая оспорената заповед е издадена, след като със съставения АУАН е установено извършеното административно нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК.

Неоснователно е възражението на оспорващия за нарушение на процесуалните правила в този аспект, основано на липсата на резултати от медицинското изследване, т.к. този въпрос е относим към приложението на материалния закон.

Допълнителното конкретизиране ръкописно в АУАН на точното място на ул. „Девня“, на което е установено/извършено процесното нарушение, а именно с уточнението „до к-щето с бул. В. Левски“, не обосновава извод за опорочаване на оспорената заповед, което да обуславя отмяната й. Издадената заповед, с която е наложена ПАМ е въз основа на установеното с АУАН нарушение, но същата в обстоятелствената си част съдържа посочване на мястото на установяване/извършване на административното нарушение. От друга страна, към момента на съставяне на АУАН оспорващият не е обективирал възражение за неяснота на мястото на установяване на нарушението, а и в защитната си теза в настоящото производство не се оспорва, че нарушението е извършено именно на посоченото и в АУАН, и в оспорената заповед място – гр. Варна, ул. „Девня“, посока ЖП гара Варна. Посочването, че точното място на ул. „Девня“ е до кръстовището с бул. „Васил Левски“ представлява единствено доуточняване.

Оспореният акт е постановен и в съответствие с материалноправните норми.

За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, се прилагат ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, по арг. от чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна и временна – да не се допусне до управление на МПС водач, за когото е установено по надлежния ред при проверка на случаен принцип с техническо средство, че управлява МПС след употреба наркотични вещества или техни аналози, и така създава опасност за безопасността на движението по пътищата. Тази административната принуда е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, и се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав.