Решение № 84 от 20.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000111 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 9 от 29.03.2024 г., постановено по т.д. № 13/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Сливен, поправено с Решение № 23 от 19.06.2024 г. по същото дело, са отхвърлени предявените от „Бяла Фиш“ ЕООД, ЕИК 203719362, със седалище и адрес на управление: с. Копривец 7120, ул.

„Витоша“ № 9, община Бяла, област Русе, представлявано от М.В.С. – управител, с адрес за връчване: гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 18 – адв. И. И., против „Фишком“ ООД, ЕИК 119601578 , със седалище и адрес на управление: гр. Сливен 8800, бул. „Стефан Караджа“ № 19, представлявано от Н.С.Ж. и Ж.С.Ж. – заедно и поотделно, искове за заплащане на сумата от 50 032,80 лв., представляваща дължима сума с ДДС по сключени договори за покупко-продажба на риба, по фактури както следва: Фактура № * 5.09.2022 г. за сумата от 33 501,60 лв. с ДДС, Фактура № */ 5.09.2022 г. за сумата от 7635,60лева с ДДС и Фактура № */ 5.09.2022 г. за сумата от 8895,60 лева с ДДС, и искането за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главниците, от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.

1

Със същото решение е осъдено „Бяла Фиш“ ЕООД, ЕИК

203719362, със седалище и адрес на управление: с. Копривец 7120, ул.

„Витоша“ № 9, община Бяла, област Русе, представлявано от М.В.С. – управител, с адрес за връчване: гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 18 – адв. И. И., да заплати на „Фишком“ ООД, ЕИК 119601578 , със седалище и адрес на управление: гр. Сливен 8800, бул. „Стефан Караджа“ № 19, представлявано от Н.С.Ж. и Ж.С.Ж. – заедно и поотделно, сумата от 3328,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради некачествено изпълнение на договор за покупко-продажба на риба.

Присъдени са разноски.

С решението за поправка на очевидна фактическа грешка е поправена посочената в диспозитива стойност на присъдените на ответника разноски.

Постъпила е въззивна жалба против така постановеното решение от „Бяла Фиш“ ЕООД, в която същото се атакува като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

Излагат се доводи, че решението е постановено при неправилно и едностранно тълкуване на събраните по делото доказателства. Изтъква се, че основният по делото въпрос е каква е била рибата, предмет на сключените договори за покупко-продажба между двете страни, жива и годна за консумация или не. Въвеждат се оплаквания, че първостепенният съд неправилно е приел за изцяло достоверни показанията на свидетелите на въззиваемата страна, без да отчете възможната им заинтересованост, игнорирайки изцяло депозираните от свидетелите на въззивника показания.

Поддържа се, че избирателно в мотивите си първостепенният съд не е коментирал съдържанието на всички представени от въззиваемата страна документи, без да съобрази, че записаните в протокола за изпитване от 7.09.2022 г. данни, относно наименование на производителя, не следва да се приемат за верни, тъй като почиват на едностранно твърдение на ответната страна. В допълнение, посоченият в протокола размер риба не отговаря на размера на рибата, продадена на въззиваемия от въззивника.

Развити са съображения, че липсват данни относно начина на 2 транспортиране и съхранение на рибата, както и данни за уведомяване на въззивника относно извършването на проби. Акцентира се на наличието на несъответствие между обстоятелствата, изложени в съдържанието на представените от въззиваемия писмени доказателства, и свидетелските показания.

Като неправилен се квалифицира изводът на първоинстанционния съд за приложимост в конкретния случай на Наредба № 17 от 16.06.2008 г. за здравните изисквания към стопанските водни животни, продуктите от тях и предпазването и контрола на болести по водните животни на Министъра на земеделието и храните, издадена въз основа чл.54, вр. чл.52, ал.1 и чл.53 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, като вместо това приложение следва да намери чл.50, ал.2 от Закона за рибарство и аквакултури, като изискуемата от същия закон декларация за произход е била налична.

Настоява се, че неправилно първоинстанционният съд е заключил, че управителят на дружеството - въззивник е знаел, че продадената риба е негодна и че липсва каквото и да е задължение от страна на купувача по сделката да уведоми другата страна, че рибата има недостатъци.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Фишком“ ООД, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г.С. Раковски“ № 1, ет.1, офис 1 – адв. П. Н., в който въззивната жалба се оспорва и се претендира оставянето й без уважение, с потвърждаване на постановеното от първоинстанционния съд решение, като правилно, законосъобразно и напълно кореспондиращо със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Въззиваемото дружество изразява становище, че предмет на формираните търговски отношения между страните е било задължението на въззивника, в качеството му на продавач, да достави на въззиваемия жива риба шаран. Възразява се, че по делото не е установено нито възможна, нито обективна и реална заинтересованост от изхода на делото на свидетелите, посочени от въззиваемия и разпитани пред първата инстанция; показанията на тези свидетели са поставени в естествена и логична корелация с множество представени от въззиваемия писмени доказателства по делото. Акцентира се на депозираните от свидетеля Николай Н. показания относно неговия принос в действията по „спасяване“ на процесната риба.

3

Акцентира се на обстоятелството, че при превоза на рибата е липсвало издадено ветеринарномедицинско свидетелство, необходимо при транспортиране на жива риба, а свидетелят Д. М. е установил, че процесната риба още преди натоварването й в транспортните средства, изпратени от въззиваемия, е била в негодно състояние. Застъпва се тезата, че визираните в представените по делото протоколи лабораторни резултати безусловно са установили, че доставената от въззивника риба е изцяло негодна за предлагането й на пазара, включително и за преработка и производство на производни храни, като предмет на лабораторни изследвания е било цялото количество доставена риба. Сочи се, че за всяко едно от транспортираните количества процесна риба въззивникът оформил и подписал декларации за произход на продукти от аквакултури, като невярно и некоректно е вписал в тях, че рибата е жива, което не е отговаряло на истината и на действителното й състояние. Твърди се, че след пристигане на процесната риба в хладилните складове на „Фишком“ ООД, нейното състояние е било установено от управителя на дружеството, при което последният незабавно уведомил управителя на дружеството - продавач за лошото състояние на доставената риба.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция е пренесен спорът по предявени пред първоинстанционния Окръжен съд Сливен първоначален иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.286, ал.1, вр.чл.327 ТЗ, за осъждане на дружеството – въззиваем да заплати на дружеството – въззивник цената по продадена с три фактури №№ 122, 123 и 124 от 5.09.2022 г. риба шаран, и 4 насрещен иск на въззиваемия против въззивника, с правно основание чл.195, ал.2 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение.

Апелативният състав препраща към фактическата обстановка, установена от съда от първа инстанция, доколкото ново установяване на факти по делото при въззивното му разглеждане не е провеждано.

В обобщение и в аспект на повдигнатите в жалбата оплаквания следва да се посочи, че не е налице разногласие между страните относно сключването между тях на договор за продажба на жива риба – шаран, по който няма плащане на цената от страна на купувача. Спорът се концентрира около въпроса дали изпълнението по този договор от страна на продавача – въззивник е било редовно, така че да обуслови неговото право да търси реално изпълнение на задължението на купувача да престира продажната цена.

Правното твърдение на въззивника в настоящия процес е, че на 4 и 5.09.2022 г. е изпълнил задължението си да достави на въззиваемия 13 898 кг жива риба, като е приел предложението на купувача за отлагане плащането на уговорената между тях цена от 3 лв. на кг до 10.12.2022 г.

Въззиваемият противопоставя твърдения, че при получаване на стоката е установил, че рибата е негодна за консумация, потвърдено чрез възложени от него изпитвания в акредитирани лаборатории, уведомил е чрез телефонен разговор продавача за състоянието на продадените вещи и е унищожил негодната за консумация стока.

За успешното упражняване на иска за присъждане договорната цена следва да се докажат от претендиращия предпоставките за възникване на договорната отговорност: учредяването на валидно правоотношение, елементи от съдържанието на което са задължение за доставка на стока с определени параметри срещу заплащане на парична сума - цена; изпълнение на задължението на продавача да предаде уговореното по начина и в срока, регламентирани в договора, и настъпила изискуемост на насрещното, синалагматично свързано с главното, задължение за плащане на цената, което да не е изпълнено.

Сключването на договора, както се каза, следва да се приеме за доказано на базата на изразените от двете страни съвпадащи становища, като е налице яснота, че уговорката е била за предаване на жива риба. Установено е в производството, че по съгласие на страните предаването е станало на 4.09.2022 5 г. и 5.09.2022 г. до язовир Баниска, като първия ден е товарено в превозни средства на трето за правоотношението лице – „Бакник“ ЕООД – потвърдено от свидетелите на двете страни, а втория ден – в превозни средства на „Фишком“ ООД.

По отношение състоянието на рибата към момента на предаването й по делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства. При разпита си свидетелите И. и В. сочат, че предадената риба от садки е била жива при тегленето и товаренето й. Установява се, че тези свидетели са били наети от продавача, поради което, на основание чл.172 ГПК, при анализа на показанията им следва да бъде взета предвид евентуалната им заинтересованост, в интерес на наелия работната им сила.

В противоположна насока са показанията на свидетелите Н. – едноличен собственик на капитала на „Бакник“ ЕООД, М. и Х.. Последният свидетел е служител на купувача, но относно свидетелите Н. и М., макар да са работили съвместно и с двете дружества, страни по делото, не се разкриват обстоятелства, сочещи на възможната им заинтересованост в полза или вреда на някоя от страните, поради което и съдът отчита техните показания като отличаващи се с по-висока степен на достоверност. Освен това, при съпоставката на двете групи показания на свидетели ясно се разграничава правдоподобността на показанията на втората група свидетели, които са обстоятелствени, последователни, детайлни и логични.

От друга страна, показанията на свидетелите на въззиваемата страна кореспондират с ангажираните в производството, като писмени доказателства, търговски документ за транспортиране на животински и производни продукти и потвърдителна бележка за транспортиране на странични животински продукти относно удостоверените в тях количества на предадената риба шаран, съответстващи на обема и вида на стоката, предмет на съглашението.