Решение № 9 от 17.01.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Сандански, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20231250100348 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и е образувано въз основа на иск, предявен от И. С. К. от гр. П*** против Прокуратурата на Република- България.

Ищецът сочи, че на 29.01.2022 г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство на Районно управление - Петрич, като му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство от мл. автоконтрольор – служител на РУ - Петрич. Ищецът сочи, че на 28.01.2022 г. е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, а след повдигане на обвинението е бил задържан за още 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор и сочи, че в периода от 28.01.2022 г. до 01.02.2022 г. е бил задържан под стража, когато с определение на Районен съд - Сандански спрямо него искането за мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е било отхвърлено и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3 хиляди лева. Посочва, че за да бъде освободен семейството му е взело заем за да внесе паричната гаранция. Ищецът сочи, че след изготвяне на заключението по назначената по делото химическа експертиза се установило, че в кръвта му не се съдържат забранени от закона вещества, поради което твърди, че с постановление на прокурор от 13.04.2022 г. наказателното производство срещу него е било прекратено, тъй като липсвало съставомерно престъпно деяние. Ищецът твърди, че в резултат на това незаконосъобразно действие на прокуратурата, а именно в повдигане на незаконно уволнение, е претърпял неимуществени 1 вреди, подробно описани в исковата молба болки и страдания, които оценява в размер на 10 000 лева и предявява настоящия иск за заплащане на обезщетение за тези вреди.

Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло. Не оспорва фактите относно задържането на ищеца със заповед по ЗМВР и фактите относно задържането с постановление на прокурор за срок от 72 часа. Не оспорва датата на повдигане на обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, не оспорва факта, че по ДП е била назначена химическа експертиза, не оспорва факта, че с постановление на 13.04.2022 г. наказателното производство е било прекратено след изготвяне на заключението по тази експертиза. В отговора на исковата молба ответникът оспорва, че има незаконни действия на прокуратурата по делото и твърди, че ако има незаконни действия по разследването, те са възникнали от неправилните резултати на техническото средство, което е собственост на МВР и за което прокуратурата не носи отговорност. Оспорва претърпените болки и страдания на ищеца.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска.

Ответникът поддържа оспорването направено с отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2022 год. в 17:02 часа в гр. П**** по улица „Ц****“ ищецът е управлявал товарен автомобил м. „Мицубиши“ с рег. № **** и е бил спрян за проверка от служители на РУ – Петрич. По време на проверката ищецът е изпробван с техническо средство „Драг-Тест 5000“ с номер ARKН0043, която е дала положителен резултат за опиати и канабис. В 17:05 часа на ищеца е бил извършен и личен обиск, при който не са открити вещи, представляващи интерес за служителите на МВР – видно от протокол за обиск с рег. № 314р-1816/2022 год. В 17: 05 часа на 28.01.2022 год. със заповед с рег. № 314 зз – 26 на Е. К.

– старши полицай при РУ- на МВР Петрич, на основание чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, заради извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и във връзка с ДП на РУ- Петрич, ищецът е бил задържан за срок от 24 часа. Заповедта е била връчена на К. веднага.

След проверката служителят, който я е извършил е съставил и акт за установяване на административно нарушение № ***, който е бил връчен на ищеца същия ден и той го е подписал без възражения. От акта се установява, че на ищеца е бил издаден и талон за медицинско изследване.

Следващият ден, на 29.01.2022 год., по отношение на ищеца е било повдигнато обвинение и по досъдебно производство № ****/ 2022 г. на РУ- Петрич, той е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на 28.01.2022 год., около 16:50 часа в гр. Петрич е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил, след употреба на наркотични вещества, а именно опиати и канабис, установено с техническо средство „Друг тест 5000“ с фабричен номер ARKH – 00043 с номер на проба № 00135, за което престъпление се предвижва наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 лева до 1000 лева. Същият ден – на 29.01.2022 год. с постановление 2 на прокурор при РП- Благоевград, ТО- Петрич, ищецът е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 11: 20 часа на 29.01.2022 год. – от датата на връчване на постановлението за привличане на обвиняем.

На 31.01.2022 год. защитникът на ищеца адв. В. П. е подала искане до РП- Благоевград – ТО- Петрич за освобождаването му, тъй като към посочената дата 31.01.202 год. срокът на задържането му, включително и 24 часовото задържане по ЗМВР, е бил изтекъл. Същият ден с постановление на прокурор при РП- Благоевград, ТО Петрич, искането на защитника е било отхвърлено като неоснователно с мотив, че срокът на задържането на ищеца е започнал да тече от 29.01.2022 год., след привличането му като обвиняем.

На 31.01.2022 год. в Районен съд- Петрич е било внесено искане от прокурор при ТОПетрич на РП- Благоевград за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на ищеца. Поради отвод на всички съдии от РС- Петрич, делото е било изпратено за разглеждане на Районен съд- Сандански и на 01.02.2022 год. с определение № **, постановено по ч.н.д. № **/ 2022 год. съдът е оставил без уважение искането за вземане на най- тежката мярка за неотклонение спрямо ищеца и е взел мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000 лева. По делото е безспорно, че ищецът е внесъл паричната гаранция и е бил освободен на 01.02.2022 година.

На 13.04.2022 год. с постановление на прокурор при РП- Благоевград – ТО -Петрич, наказателното производство срещу ищеца е било прекратено и мярката за неотклонение „Парична гаранция“ е била отменена. В мотивите на постановлението се сочи, че от заключението на назначената по досъдебното производство съдебна- химикотоксикологична експертиза се е установило, че в представената биологична проба от кръв и урина, взети от ищеца, не са намерени наркотични (упойващи) вещества, които да са самостоятелни и да не са съставни части от лекарствени средства. Въз основа на заключението прокурорът е приел, че деянието на ищеца е несъставомерно.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е понесъл много тежко факта на повдиганото спрямо него обвинение и времето на задържането му под стража. Свидетелите сочат, че той е водел здравословен начин на живот, не пушел и не употребявал алкохол и случилото се за него е било „ шок“. Свиделите сочат, че по време на делото, а и след това, той е станал затворен, мълчалив, изпитвал е срам пред децата си и пред близки и познати, изпитвал е страх заради бъдещо осъждане, тъй като вече е бил осъждан с отложено наказание лишаване от свобода с изпитателен срок за друго престъпление. Сочат, че той не е можел да спи, отказвал е да излиза, да посещава лекар и е бил „смачкан“. Свид. М. К., сестра на ищеца сочи, че той се е притеснявал и е изпитвал вина и за здравето на тъща си, която е претърпяла мозъчен инсулт, тъй като е смятал, че то се е влошило заради делото срещу него. Свид. К.аи Б. С. сочат още, че по време на задържането на ищеца в ареста е пострадала и работата му като управител на шивашки цех, собственост на семейството му, тъй като са били забавени поръчки. Свидетелите сочат, че новината за задържането на ищеца много скоро е достигнала до близки и познати, че всички в тяхното село са започнали да я обсъждат, като свид. Т. сочи, че е чул как непознати 3 говорят за ищеца, че е „наркоман, ама кара “. Свидетелите сочат още, че малолетните деца на ищеца – близнаци, тогава в предучилищна възраст, също узнали, че баща им е бил задържан и ще остане в затвора и се интересували дали ще отиде в затвора. Определената от съда сума за парична гаранция също е била събрана трудно от семейството и част от сумата е била взета на заем - видно от показанията на всички свидетели.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи - разследващите органи, прокуратурата и съда, при изпълнението на която са причинени вреди на граждани, като са предвидени седем хипотези за ангажиране на тази отговорност. Според чл. 4 от същия закон, обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е. отговорността на държавата е обективна. Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни ддействия, а по силата на законова разпоредба. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на Прокуратура на Република България са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила.

Заявената от ищеца претенция попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предлож. 2 от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение от прокуратурата след като образуваното срещу наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното от него деяние не е престъпление.

Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ включва следните предпоставки: прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в разпоредбата основания; настъпване на неимуществени вреди вследствие на воденото наказателно производство.

По делото е безспорно, че образуваното срещу ищеца наказателно производство е било прекратено, поради липса на престъпление. Безспорно е, че производството по това дело е продължило в периода от 29.01.2022 год. до 13.04.2022 год. Установи се, че по отношение на ищеца са били предприети и мерки на процесуална принуда, като в периода от 11: 00 часа на 29.01.2022 год. до 01.02. 2022 год. ищецът е бил задържан под стража. Съдът в случая не обсъжда задържането на ищеца в периода от 17:05 часа на 28.01.2022 год. до 11:00 часа на 29.01.2022 год., със заповедта по чл. 71 от ЗМВР от полицейския орган, тъй като за това задържане Прокуратурата не носи отговорност.

Установи се от свидетелските показания, че през процесния период ищецът е претърпял описаните в исковата молба негативни изживявания стрес, страх, напрежение, безпокойство за бъдещето, унижение, срам. Установи се, че станал затворен и подтиснат, не желаел да общува с хората, да посещава лекар, загубил съня си. Ищецът доказа, че тези вреди са пряка последица от повдигнатото обвинение и образуваното наказателно 4 производство, поради което приема, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на иска, т.е. за възникване на отговорността на Прокуратурата за вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид продължителността на наказателното преследване по повдигнатото обвинение, взетите спрямо ищеца мерки на процесуална принуда, включително и най- тежката от тях, вида на деянието, тежестта на вмененото престъпление, личността на ищеца (осъждан), характера и степента на причинените вреди във връзка с повдигнатото обвинение и с оглед критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД намира, че сумата от 3 000 лева е достатъчна да обезщети доказаните неимуществени вреди, като тази сума съответства на продължителността и интензитета на негативните изживявания, резултат от наказателното производство, предмет на настоящия спор. Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен до този размер, а за разликата до претендираната сума от 10 000 лева се явява неоснователно завишен, който следва да се отхвърли.

Разпечатката съдържа 26 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/785950e4-1cdb-49ad-8812-34952b6d2fa8