Решение № 18176 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18176 гр. С., 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110128402 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. И. В. и В. В. В. срещу И. А. И., К. А. И. и Ю. А. И., с която са предявени активно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците И. А. И., К. А. И. и Ю. А. И., че ищците А. И. В. и В. В. В. са собственици при равни квоти на следния недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. „М.П.“, бул. „Е.“ 8, бл. 5, ет.

1, ап. 3, според кадастралната карта представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* в С.О., район В., бул. "С." № 8, бл. 5, ет. 1, ап. 3, вид собственост: частна, тип: жилище, апартамент, брой нива - 1, площ по документ 52.65 кв. м., заедно с мазе №3 — 8, на 14 квадратни метра, и съответните идеални части от общите части на сградата, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № 18-236425.03.2015/25.03.2015 г. на началник на СГКК - С., при съседи на самостоятелния обект на същия етаж: ***********, под обекта: няма, над обекта: *********** и ***********., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху процесния имот.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че в качеството си на наследници на М.Л.Т. са собственици при равни части на следния недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. „М.П.“, бул. „Е.“ 8, бл. 5, ет. 1, според кадастралната карта представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* в С.О., район В., бул. "С." № 8, бл. 5, ет. 1, ап. 3, вид собственост: частна, тип: жилище, апартамент, брой нива - 1, площ по документ 52.65 кв. м., заедно с мазе №3 — 8, на 14 квадратни метра, и съответните идеални части от общите части на сградата, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № 18-2364-25.03.2015/25.03.2015 г. на началник на СГКК - С., при съседи на самостоятелния обект на същия етаж: ***********, под обекта: няма, над обекта: *********** и ***********. Твърдят, че преди няколко години, по повод обаждане от „Софийска вода“ АД за натрупани значителни неплатени суми за вода за 1 процесния недвижим имот, от снахата на наследодателката им – В. В., която също така била майка на втория ответник, научили, че непосредствено преди смъртта си наследодателката е допуснала в имота едно семейство да го ползва временно и за кратко. Твърдят, че лицето И. е заплатил няколко месеца наемни суми за ползването на имота на В. В.. Поддържат, че през 2020 г. решили да продадат имота и тогава установили, че непознати за тях лица ползвали имота. Провели разговор с първия ответник, при който последният първоначално обещал да напуснат имота, след което отказал. Ищците сигнализирали органите на полицията за извършени самоуправни действия по отношение на процесния имот. С постановление от 26.02.2021 г., постановено по прокурорска преписка №45914/2020 г. на СРП, прокурорът отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 323 НК, тъй като не били налице данни за извършено престъпление, а ставало въпрос за гражданскоправен спор.

Ищците твърдят, че нито те, нито наследодателката им са влизали в някакви договорни отношения с ответниците относно ползването на имота. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да признае правото им на собственост върху процесния недвижим имот и да осъди ответниците да им предадат владението върху имота. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител, са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Релевират възражение за изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност по отношение на процесния имот.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 167 състав, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот НОМЕР, ТОМ, рег.

№ ****, дело № **** г., се установява, че на 10.12.1999 г. „НИПВМИИ“ ЕООД, представлявано от управителя М.Г.С., продало на М.Л.Т. следния недвижим имот, а именно: апартамент № 3, находящ се в гр. С., кв. „М.П.“, бул. „Е.“ № 8, бл. 5, ет. 1, със застроена площ от 52,65 кв.м., заедно с мазе № 3 с площ от 8,14 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

От издадената от СГКК-гр. С. и представена по делото схема № 15-424153-20.04.2021 г. се установява, че според кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, впоследствие изменени със Заповед № 18-2364-25.03.2015 г. на началника на СГКК-С., процесният недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* и е с адрес: гр. С., район В., бул. "С." № 8, бл. 5, ет. 1, ап. 3, в многофамилна жилищна сграда с идентификатор: **********.1, разположена в поземлен имот с идентификатор: **********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ по документ 52.65 кв. м., прилежащи части: мазе №3 — 8, на 14 квадратни метра, и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект на същия етаж: ***********, под обекта: няма, над обекта: *********** и ***********.

От Удостоверение за наследници № РИЛ20-УГ01-4274/14.10.2020 г., издадено от С.О.

– район И., се установява, че М.Л.Т. е починала на 17.11.2014 г. и е оставила за наследници по закон: А. И. В. (син) и В. В. В. (внучка, която е дъщеря на другия син на М.Т., а именно Васко И. В., починал на 22.12.2000 г.).

По делото са събрани гласни доказателства на страната на ищците чрез разпит на свидетелите Г. Г. Ц. и В. П. В..

Свидетелят Г. Г. Ц. – домоуправител на бл. № 5, находящ се в гр. С., кв. „М.П.“, бул.

„Е.“ № 8, заявява, че ищците имат апартамент в процесния блок на първия етаж. Свидетелят изяснява, че към настоящия момент в апартамента на ищците живее лице с име И., като 2 освен него в жилището живеел и неговият брат, а преди това и родителите им, които починали. Свидетелят Ц. заявява още, че: живее в блок № 5 от 2010 г., а И. и неговите роднини започнали да живеят там от около 2014 г.; лицата които се настанили в процесния апартамент са наематели, като И. след като употреби алкохол, ставал заядлив; от време на време в процесният апартамент идвал и братът на И., а именно Ю..

От показанията на свидетеля В. П. В. – майка на В. В. В., преценени по реда на чл. 172 ГПК, се изяснява, че знае, че дъщеря й В. В. и А. В. притежават съсобствено жилище, находящо се в гр. С., в кв. „М.П.“, бул. „Е.“ № 8, бл. 5, ап. 3. В момента в това жилище живеел И., който дошъл през есента на 2013 г. и помолил свид. В. да му даде апартамента под наем, като тя му обяснила, че това жилище не е нейно, а на свекърва й М.Т., която упълномощила свид. В. да се грижа за апартамента. Впоследствие свид. В. казала на ответника И., че свекърва й не е съгласна да се дава жилището под наем, защото искала да се продаде, но той започнал да я увещава, да й се моли, да й обяснява, че били изхвърлени на улицата и нямало къде да живеят. След тези думи свид. В. се обадила на М.Т., като й обяснила за какво става въпрос, но въпреки това в началото свекърва й отказала жилището да се дава под наем, тъй като искала да се продаде. Впоследствие, обаче, М.Т. проявила състрадание и решила да пусне И. и семейството му под наем при определена сума, с уговорката да живеят за кратко в това жилище, защото идвал зимен сезон, докато си намерят жилище. Вследствие на така сключения устен договор, И., майка му и баща му се нанесли в апартамента през есента на 2013 г., като впоследствие свид. В. е виждала да живее там още един мъж който майката на И. го представила като неин син - Ю.. На следващо място свид. В. изяснява правнорелевантното обстоятелство, че от 2013 г. до момента И. живее в апартамента, като след нанасянето им посочените лица сменили бравата на входната врата на жилището и отказали да дадат ключ от новата брава на свид. В., която първоначално получавала редовно наеми от майката и бащата на И., който също заплащал наем, но с уговорки - „сега не мога“, „нямам пари“, част от наемите дори не е и заплащал.

Последно през пролетта на 2020 г. Ю. платил наем и от тогава не свид. В. не е получавала пари за наем. Към момента В. и А. не могли да влезнат в жилището и да го ползват, тъй като било заето от И. и други лица, които категорично отказвали да излязат и да напуснат жилището. Също така към момента бравата на вратата продължавала да е сменена и ищците нямали ключ от там.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.

108 ЗС, с предмет – спорния имот с идентификатор *********. Ревандикационният иск представлява искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, чийто предмет е установяване със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ищеца, както и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имота. С оглед тази негова характеристика ищецът по ревандикационния иск има интерес да предяви същия срещу всяко лице, което упражнява фактическата власт върху процесния недвижим имот, независимо от това дали ответникът претендира да притежава самостоятелно вещно право върху имота, дали ответникът владее имота за себе си или за другиго, или ответникът е държател, който е бил допуснат в имота по силата на облигационно правоотношение (възмездно или безвъзмездно) с трето лице.

По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищците принадлежи правното задължение да установят, че са титуляри на правото на собственост върху спорния недвижим имот при посочените квоти, както и че ответниците ги владеят или държат, а за да бъдат отхвърлени осъдителните искове, ответниците са длъжни да установят, че упражняват фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

3

В настоящия случай ищците основават претенциите си за право на собственост върху процесния имот на наследствено правоприемство.

На така заявеното придобивно основание ответниците, чрез назначения им особен представител, противопоставят правоизключващи права, придобити по силата на придобивна давност. Следователно спорът следва да бъде разрешен при съпоставяне на конкурентните придобивни основания.

Както се изясни, на 10.12.1999 г. „НИПВМИИ“ ЕООД, представлявано от управителя М.Г.С., е продало на М.Л.Т. процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 3, със застроена площ от 52,65 кв.м., заедно с мазе № 3 с площ от 8,14 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. На следващо място, установи се по делото, че М.Л.Т. е починала на 17.11.2014 г. и е оставила за наследници по закон: А. И. В.

(син) и В. В. В. (внучка). Ето защо несъмнено се установява по делото, че по силата на наследственото правоприемство – чрез наследяване по закон (чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН) ищците са придобили спорния недвижим имот при посочените квоти – всеки по тях по ½ ид.ч.

От своя страна ответниците, чрез назначения им особен представител, поддържат, че са придобили спорния недвижим имот по силата на 10 годишна придобивна давност. При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответниците е да докажат възражението си за придобивна давност, т.е. да установят, че са имали качеството на владелци и че са упражнявали непрекъснато в продължение на 10 години в периода преди 21.05.2021 г.