Определение № 2825 от 05.11.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1681/2024
- Вид
- Определение № 2825
- Подписан
- 05.11.2024
- В сила
- 05.11.2024
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА, Мила Гочева Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2825 гр. Бургас, 05.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Н. П. Пенева
Членове:
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20242100501681 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по повод частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Разпореждане № 2796/16.10.2024 г., постановено по ч.гр.д № 1194/2024 г. по описа на РС-Несебър, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу Н.
Й. Д. за следните суми: 726,53 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода 05.07.2023 г. - 05.06.2024 г., 247,07 лв. – лихва за забава, дължима за периода 06.01.2023 г. – 05.06.2024 г. и 114,03 лв. – законна лихва за периода 05.06.2024 г. - 26.09.2024 г., като се твърди, че в обжалваната му част разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Твърди се, че заповедният съд е следвало не само да изследва представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, което в случая не било сторено.
Жалбоподателят счита също така, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението - от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна - от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и 1 разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. На следващо място се твърди, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Заявено е, че страните по собствена воля и в съответствие с чл. 9 от ЗЗД са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР.
Наведени са доводи, че в ЗПК е въведен максимален размер само на годишния процент на разходите, но не и на годишния лихвен процент. Твърди се, че при условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно, съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. По отношение на лихвата за забава се твърди, че също следва да му бъде присъдена, тъй като тя не се основава на неравноправна клауза, а представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови издаването на заповед за изпълнение относно процесните вземания.
Претендира се и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в размер на 15 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 от ГПК, от правоимащо лице, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд, поради което същата е допустима.
По същество съдът намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството пред РС-Несебър е образувано по подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н. Й. Д. за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40014215642 от 19.12.2022 г., а именно:
2157,37 лв. - неплатена главница, 726,53 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода 05.07.2023 г. - 05.06.2024 г., 800,02 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 1599,98 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 500 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава за плащане на вноска по договора за кредит с повече от 90 календарни дни, начислени на 04.08.2023 г., 247,07 лв. – лихва за забава, дължима за периода 06.01.2023 г. - 05.06.2024 г., 114,03 лв. – законна лихва, дължима за периода 05.06.2024 г. - 26.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото. Представени са писмени доказателства.
Районният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника за претендираната главница от 2157,37 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 172,90 лв. – разноски по делото, а в останалата му част е отхвърлил заявлението с тук обжалваното разпореждане, като е приел, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със 2 закона, тъй като предвидените в договора такси за услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват общи разходи по кредита и следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния договор. Поради това съдът е приел, че на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, т.е. главницата по договора за потребителски кредит
След запознаване с представените по делото доказателства, въззивният съд намира следното:
Видно от приложения към заявлението договор за потребителски кредит, със същия на кредитополучателя Н. Й. Д. е отпуснат потребителски кредит в размер на 2 500 лв. за срок от 30 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 41,00 % и ГПР в размер на 49,13 %, като е посочено, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 3 955,10 лв., при месечна погасителна вноска в размер на 1131,86 лв. Посочено е също така, че клиентът е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги „Фаст“, даваща му право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, и „Флекси“ - право на промяна на погасителния план по договора, за които се дължат възнаграждения в размер съответно на 1 000 лв. и 2 000 лв., като тези възнаграждения стават изискуеми с подписване на договора, но плащането им е разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски, които се добавят към месечните вноски за погасяване на кредита. След прибавянето на тези две възнаграждения за допълнителни услуги към общо дължимата сума по кредита е посочено, че общото задължение е в размер от 6 955,10 лв., а общият размер на месечната погасителна вноска е 231,86 лв.
Видно е от договора, че годишният процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна величина – 49,13 %, без да е уточнено кои компоненти са включени в него, но при извършване на елементарни математически изчисления се установява, че възнагражденията за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“, които са в общ размер от 3 000 лв., не участват във формирането размера на ГПР, тъй като ако те бяха включени в него, при размер на главницата от 2 500 лв. стойността на ГПР би следвало да е над 100 %.
Съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, настоящият състав на БОС намира, че следва да изостави досегашната си практика и при горепосочените данни за размерите на възнагражденията за допълнителни услуги, както и невключването им в ГПР по договора за кредит, следва да приеме, че в случая в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
3
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в заповедното производство съдът няма правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, тъй като съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона, а това включва и извършването на проверка дали сделката, от която произтича вземането, е действителна или не, както е в настоящия случай.
Предвид установената недействителност на целия договор, не е необходимо да бъдат разглеждани останалите оплаквания на жалбоподателя, съдържащи се в частната жалба.
С оглед на горното въззивният съд намира, че разпореждането на РСНесебър е правилно и законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.
В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2796/16.10.2024 г., постановено по ч.гр.д № 1194/2024 г. по описа на РС-Несебър, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. Й. Д., ЕГН **********, за следните суми: 726,53 лв. договорно възнаграждение, дължимо за периода 05.07.2023 г. - 05.06.2024 г., 247,07 лв. – лихва за забава за периода 06.01.2023 г. – 05.06.2024 г. и 114,03 лв.
– законна лихва за периода 05.06.2024 г. - 26.09.2024 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4