Решение № 66 от 16.03.2020, Районен съд - Велинград

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Гр. Пловдив, 16.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.

Секретар: Цветана

Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 199 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.405, вр.чл. 386, ал. 2 и чл.397 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на А.Т.Д. с ********** ***, против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр. София 1463 р-н Триадица Бул.“Витоша” №89б, представлявано от К.Х.Ч. - Гл. Изпълнителен директор и Б.А.В.; Евгени Йосифов Бенбасат и Борис Х. Паличев - представители с начин на представляване - Гл.Изпълнителен директор и един от представителите.

Предявени са ОСОИ за осъждане на ответника да заплати сумата от 3636,43 лв. – главница представляваща обезщетение за настъпили вреди на застраховано имущество в следствие на настъпило застрахователно събитие – влага по стените на стая от къща в резултата на проливни дъждове, открито на 10.11.2016г., както и 838,40лв.

-лихви за забава за периода от 10.11.2016г. до 17.02.2018г. /съобразно допуснато изменение на исковете, чрез намаляването им от първоначалните 15000лв.-главница и 3458,35-лихва/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2018г. до окончателното плащане., представляваща стойността на застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 16.09.2016г. с ответното дружество сключил Застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица №111216122000320, като съгласно същата се сключва със срок от 00.00 часа на 24.09.2016г. до 24.00 часа на 23.09.2017г. Съгласно застрахователния договор застраховал имуществото си както следва:

1. Къща с пакетно покритие „сигурност“ /клаузи А, А1,Б,Д2/- застр. сума 30 000лв.;

2. Домашно имущество с пакетно покритие „сигурност“ /клаузи А, А1,Б,Д2/- застр. сума 3 000лв.;

3. Недвижимо имущество с пакетно покритие „земетресение“ /клауза Д1/- застр. сума 30 000лв.

Твърди още, че съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот Акт № 161 том VI нот.дело № 2856/09.12.1997г. на нотариуса при РС Велинград – ищеца Г.П. Шуманов, заедно с брат му - Асен Т.Д. получили 6/16 идеални части от дворно място застроено и незастроено от 400 кв.м.,съставляващ п.II, отреден за имот с пл.№ 5964 в кв.

4 по тогавашния план на града при съседи: улица; Иван Аршинков; Г. Чеканов и наследници на А. Пърков, ведно със 6/16 идеални части от построената в имота двуетажна полумасивна къща с площ от 85 кв.м., ведно с общите части по чл.38 от ЗС. Посочената в нотариалния акт къща се намирала на административен адрес гр.

Велинград ул.” Д. Велев” № 5А. Въпросната къща била наследствена от техните родители и закупена от тях през 1971 г. Строена била някъде около 1930- 1940г. по думи на предните стопани. Къщата била на два етажа и с гредоред и се намирала на самата граница с имота на наследниците на Христо Василев над къщата. По цялата дължина на къщата им в двора на съседите отгоре била излята бетонна вана и цокъл с мозайка по зида за приемане на повърхностни водни потоци, които през сифон се отвеждали в канализация. Къщата на ищеца била вкопана на дълбочина под терена на тези съседи, като на 140-150 см бил пода на стаята на първия етаж. Оттам надолу били основите на къщата. Основите и стените на първия етаж на къщата били изградени от каменен зид с дебелина 70 см. Нямало избени помещения и затова специалистите предполагали, че дълбочината на основите трябва да е до 1 м под нивото на пода на стаята.

Твърди още, че от закупуването на къщата през

1971г. до м.ноември 2016г. не било имало никакви инциденти с влага., а от 2002г. къщата била застрахована в ДЗИ. Пристигайки в къщата на 10.11.2016г. на път за Варна, ищеца заварил цялата стена на стаята с обилна влага, тръгнала отдолу нагоре и с форма на кардиограма с най-висок пик около 130 см. Предишните дни били валяли проливни есенни дъждове. Влажността на мазилката била много висока и не подсъхвала от горенето на печката в стаята. Имало също и олюпена боя от мазилката. Ищеца известил ДЗИ по телефона и дошло вещо лице на ДЗИ г-жа И. ***. Показал й и обяснил цялата обстановка. Вещото лице на ДЗИ записвало, заснело и местата на поражение и от другите страни на къщата, в съседния двор. Заснело документите и номера на картата на разплащателната сметка на ищеца и казало да чакат резултати. Цялата зима ищеца чакал с надежда ответника да се обади, да изпратят опис и съдържание на обосновката за обезщетение, но напразно. Чак през лятото, като е пристигнал във Велинград и попитал агента на ДЗИ дали не са при него нещата, той му казал, че всичко се движи от София. На 02.07.2017г. ищеца изпратил жалба до Главния изпълнителен директор с имейл и след като не получил отговор на 24.07.2017г. изпратил жалба до Асоциацията на застрахованите лица, като получил и отговор,че се извършва проверка по случая. На 01.08.2017г. изпратил жалба до Председателя на КФН (Комисията за финансов надзор), от където получил отговор, че ще се провери случая, но те не могат да влияят на застрахователя.

На 21.08.2017 г. ищеца изпратил

Възражение за щета до ДЗИ и изложил всичките си основания за своето искане-вредното въздействие върху неговата къща продължавало и през цялото лято с отворени прозорци и 35-38 градуса по целзий, като съвсем слабо намалявала влажността на външния повърхностен слой на мазилката, а отдолу си стояла и напирала влагата. Нивото на пиковете се покачвало.

На 04.10.2017г. ищеца изпратил Жалба до Главния изпълнителен директор на ДЗИ, с копие до председателя на КФН и Председателя на Асоциацията на застрахованите лица, с описание на ситуацията и молба за сериозно разглеждане на случая и вземане на мъдро и отговорно отношение за неговото градивно разрешаване. Приложил и едно описание на работите, които трябвало да се изпълнят за да може да се прекрати продължаващото с година и повече застрахователно събитие и вредно въздействие върху къщата му, както и опасностите, които то криело за къщата, за обитателите й и за обитателите на съседните къщи и имоти, но отговор не получил.

Настоява се на това, че съгласно общите условия, които са приложими към Застрахователна полица № 111216122000320, покритите застрахователните рискове били както следва: По клаузата „А” - Пожар;По клаузата „А1” - Умишлени действия на трети лица и вандализъм;По клаузата „Б” - Буря, градушка, проливен дъжд, наводнение, тежест при естествено натрупване на сняг /лед,измръзване/ замръзване;

По клаузата „Д1” - Земетресение и По клаузата „А2” - Изтичане на вода и пара.

Поради това и ищеца счита, че е налице настъпване на застрахователно събитие,което той е открил на 10.11.2016г., за което изрично е застраховал имуществото си съгласно посочената по-горе застрахователна полица, което и застрахователно събитие продължавало и до днес поради пълното бездействие от страна на ответното дружество.

Молба –уточнение ищеца твърди, че настъпилото застрахователно събитие се изразява в това, че в резултата на проливен дъжд се образувал мощен воден поток, който е атакувал западната и част от южната страна на основите и стените на неговата къща и в резултат цялата западна стена на стаята в нея, както и част от съседната й южната стена са прогизнали от влага, която вече 2,5 години не престава.

Това и породило правния му интерес от депозиране на настоящия иск против ответника.

Въз основа на така фактическата обстановка се иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 3636,43 лв. – главница представляваща обезщетение за настъпили вреди на застраховано имущество в следствие на настъпило застрахователно събитие – влага по стените на стая от къща в резултата на проливни дъждове, открито на 10.11.2016г., както и 838,40лв. -лихви за забава за периода от 10.11.2016г. до 17.02.2018г.

/съобразно допуснато изменение на исковете чрез намаляването им при първоначално заявени 15000лв. – главница и 3458,38лв. –мораторни лихви/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2018г. до окончателното плащане., представляваща стойността на застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК за отговор е постъпил такъв от ответника. В него изразява следното становище:

В него на първо място намира искова молба за нередовна, тъй като не било посочено конкретно в какво се изразяват повредите, т.е. каква квадратура е засегната, в коя част на имота, а не се съдържали и никакви фактически твърдения относно вида на настъпилото застрахователно събитие. Не били индивидуализирани претенциите по вид и единична цена, доколкото всяка една от заявените за възстановяване вреди съставлявали самостоятелна претенция. Не било посочено какво съставлява търсената сума от 15 000 лева. Заявената акцесорна претенция, доколкото става въпрос за договорна отговорност, а не за деликтна такава, то ищецът следвало да посочи какъв е размерът на претенцията за мораторно обезщетение, както и за какъв период същата се претендира. Исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.127 ал.4 от ГПК, тъй като без конкретизация на посочените по-горе обстоятелства, за ответника било невъзможно да организира своята защитата, съответно не бил ясен предмета на делото. С оглед гореизложеното, счита че исковата молба следва да бъде оставена без движение, като се даде възможност на ищеца, да въведе конкретика относно горните обстоятелства.

По същество на спора, оспорва изцяло предявените претенции по основание и по размер, по следните съображенията: Реално настъпилите вреди са различни от заявените за обезщетяване. Предполагаемите вреди не са настъпили при процесното застрахователно събитие, а са резултат от продължителната експлоатация на застрахованото имущество. На практика от приложените към исковата молба документи се извличала предполагаемата претенцията на ищеца, изразяваща се в желанието му чрез търсеното обезщетение да бъде извършен основен ремонт на изключително старата и неподдържана сграда. Доколкото ищецът не бил индивидуален собственик на застрахованото имущество, то същият нямал право да получи пълният размер на претендираното обезщетение, а единствено част от последното, съответстваща на неговите права в собствеността. В логиката на изложеното в предходния абзац оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца по отношение на предявената в настоящото производство претенция.

Настоява се на това, че при условията на процесния застрахователен договор се покриват вреди, пряк резултат от непредвидими и внезапно възникнали събития, а не такива, които са свързани с конструкцията на сградата, с нейната експлоатация, с пропуски при първоначалното й изграждане и т.н. Процесния застрахователен договор не покривал мероприятия по подобряване състоянието на имота, както и такива осигуряващи превенция по преодоляване навлизането на влага и подпочвени води в сградата, които по естеството си съставляват подобрения и по отношение на които е невъзможно да се изплати обезщетение, доколкото същите не съставляват последица от внезапно възникнало, непредвидимо събитие. Обръща се внимание на обстоятелството, че при условията на пункт 10.1.1. от Общите условия /ОУ/ към застрахователния договор, застрахованият е длъжен „да поддържа застрахованото имущество в изправност, да го използва съобразно неговото предназначение и да го стопанисва с грижата на добър стопанин“. При условията е длъжен да предприема мерки за предотвратяване настъпването на вреди“. Така посочените в предходните две изречения задължения застрахованият не е изпълнил и очевидно то години не е изпълнявал, за да се стигне до настоящото състояние на имота. Дори и условно да приемело, че претендираното обезщетение е свързано с вреди, настъпили в резултат от покрит по застрахователния договор риск, то предвид неизпълнението на договорни основни задължения, от страна на застрахованото лице, на основание на пункт 10.2.3. от ОУ, застрахователят имал право да откаже да изплати обезщетение, съответно да намали неговия размер.