Решение № 572 от 23.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. *****, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430107217 по описа за 2025 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „Топлофикация *****“ ЕАД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу Н. С. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *****, ******, ****** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 729,48 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г., както и 65,71 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по делото, които са 1 възразили в срок, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответника като собственик /ползвател/ на топлоснабден имотапартамент с абонатен № ******, находящ се в ********, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са погасили задължението си. Излага се, че 2 процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на 931,77 лева; сума за отопление без ИРУ в размер на 171,04 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 331,15 лева, сума за БГВ в размер на 00,00 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 25,00 лева, корекции -00,00 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани 1 ИРУ и един водомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът моли съда да уважи предявения иск, да постанови неприсъствено решение, както и да му присъди сторените по делото разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ответникът не е упражнил процесуалното си право да депозира отговор на ИМ.

В първото по делото редовно заседание, проведено на 03.04.2026 г., призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: ответникът е клиент на „Топлофикация *****” АЕД за посочения обект, като отношенията между страните се регламентират от ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на които потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната топлинна енергия най късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на ТЕ. Ищецът е доставил на ответника посоченото количество топлинна енергия. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на същата и е в забава.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.

3

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в разпореждане № ***** г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 1064/04.03.2026 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 20.91 евро.

За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 89,48 евро, от които 38,35 евро заплатени държавни такси и 51,13 евро. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.

С. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *****, ******, ****** дължи на „Топлофикация *****“ ЕАД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от изпълнителния директор Й.В., следните суми: сума в размер на 729,48 лева /372,98 евро/ – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г., както и 65,71 лева, /33,60 евро/ представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната 4 лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК -17.06.2025 г. по ч.г.д.

№3756/2025 г. по описа на ПлРС, до окончателното погасяване на задължението, н а основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК , вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Н. С. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *****, ******, ****** да заплати на „Топлофикация *****“ ЕАД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 20.91 евро, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3756 по описа за 2025 г. на *****ски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Н. С. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *****, ******, ****** да заплати на „Топлофикация *****“ ЕАД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 89,48 евро, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________ 5