Решение № 114 от 15.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Бургас, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Търговско дело № 20252100900231 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ 13865/15.07.2025 г., молба-уточнение вх.№ 14450/23.07.2025 г. и молбауточнение вх.№ 16613/27.08.2025 г., предявени от К. И. М. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ЗК „******“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, чрез адв. Милен Козарев, против „Аква Системс“ ЕАД с ЕИК 102705120, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Кузман Шапкарев“ № 1, ет.2, офис 9, представлявано от изпълнителния директор Н. Я. Г., с която се претендира постановяване на решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца дължимо нетно възнаграждение по Договор за управление и контрол от 24.09.2018 г., изменен с Анекс № 1/01.10.2018 г. и Анекс № 2/01.01.2021 г., в общ размер на 273 776,21 лв. /равностойност 139 979,55 евро/ за периода м.август 2022 – м.септември 2023 г. /уточнено по месеци и размери в молба вх.№ 13865/15.07.2025 г./, ведно с мораторна лихва за забава в общ размер на 85 438,82 лв. /равностойност 43 684,18 евро/ за периода от датата на падежите по всяко едно от възнагражденията до датата на исковата молба – 08.07.2025 г., съгласно молба-уточнение с вх.№ 16613/27.08.2025 г. и приетото изменение на иска за лихва в с.з. на 09.04.2026 1 г.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за управление и контрол от 24.09.2018 г., изменен с Анекс № 1/01.10.2018 г. и Анекс № 2/01.01.2021 г., считано от 01.01.2021 г. осъществявал функции по ръководство и контрол в ответното дружество, като за дейността му се дължало брутно месечно възнаграждение в размер на 22 368 лв., което, след приспадане на осигуровките и данъците, заплащани от ответника, възлизало на 20 192,68 лв. месечно. За времето от 01.08.2022 г. до 30.09.2023 г. ищецът не бил получил дължимото му нетно възнаграждение по договора, което било в общ размер на 273 776,21 лв., уточнено по месеци в молба от 15.07.2025 г., като падежът за заплащането му било последното число от месеца, за който било дължимо, съгласно чл.7 от договора за управление. Поради допусната забава в плащанията, ответникът му дължал и изтекла лихва за забава в общ размер на 26 223,79 лв., уточнена по периоди и размери върху всяко едно от дължимите възнаграждения в молба от 27.08.2025 г. В с.з. на 09.04.2026 г., предвид приетото заключение на изготвената по делото СИЕ, претенцията за лихва е увЕ.чена на сумата от 43 684,18 евро за периода от 01.09.2022 г. до датата на исковата молба. Ето защо, с настоящата искова молба се предявяват при условията на обективно съединяване осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца посочените суми от 139 979,55 евро главница и 43 684,18 евро лихва, дължима за периода от 01.09.2022 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху дължимата главница от 139 979,55 евро от датата на исковата молба – 08.07.2025 г., до окончателното изплащане.

В съдебно заседание ищецът изпраща процесуален представител, който сочи доказателства и моли за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.

Предявените искове са с правно основание чл.286 от ЗЗД вр. чл. 244, ал.4 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.4 ГПК. В първото по делото с.з. същият не се представлява, редовно уведомен. Не сочи доказателства.

По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът 2 намира следното:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице. Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Налице е и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Вероятната основателност на иска се установява от ангажираните от ищеца писмени доказателства и от заключението на допуснатата по делото СИЕ, от които е видно, че през периода м.08.2022 г. – м.09.2023 г. ищецът е осъществявал функции по ръководство и контрол в ответното дружество, срещу което му е дължимо уговорено брутно месечно възнаграждение в размер на 22 368 лв., което, след приспадане на осигуровките и данъците, заплащани от ответника, възлиза на 20 192,68 лв. Вещото лице след справка в счетоводството на ответника и в НАП е установило, че са внесени от работодателя на ищеца осигуровките за процесните месеци, но липсват доказателства за изплащане на дължимото възнаграждение. Последното заплатено на ищеца възнаграждение е било за м.07.2022 г.

Предвид горното, предявените искове са вероятно основателни и следва да бъдат уважени, като се осъди ответното дружество да заплати на ищеца установените като дължими от вещото лице по СИЕ суми, както следва: сумата от 139 979,55 евро, представляваща дължимо нетно възнаграждение по Договор за управление и контрол от 24.09.2018 г., изменен с Анекс № 1/01.10.2018 г. и Анекс № 2/01.01.2021 г., за периода м.август 2022 – м.септември 2023 г., ведно с мораторна лихва за забава в общ размер на 43 684,18 евро, дължима за периода от 01.09.2022 г. до датата на исковата молба – 08.07.2025 г. Върху главницата от 139 979,55 евро следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на исковата молба – 08.07.2025 г. до окончателното изплащане.

3

С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за разноски, на осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 15 296,55 евро, представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разноски /заплатен адвокатски хонорар в общ размер на 7 750 евро, заплатена държавна такса по исковете в размер на 7 346,55 евро и заплатен депозит за вещо лице в размер на 200 евро/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Аква Системс“ ЕАД с ЕИК 102705120, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Кузман Шапкарев“ № 1, ет.2, офис 9, представлявано от изпълнителния директор Н. Я. Г., да заплати на К. И. М. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ЗК „******“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, сумата от 139 979,55 евро, представляваща дължимо нетно възнаграждение по Договор за управление и контрол от 24.09.2018 г., изменен с Анекс № 1/01.10.2018 г. и Анекс № 2/01.01.2021 г., за периода м.август 2022 – м.септември 2023 г., ведно с мораторна лихва за забава в общ размер на 43 684,18 евро, дължима за периода от 01.09.2022 г. до датата на исковата молба – 08.07.2025 г., както и законна лихва върху главницата от 139 979,55 евро от датата на исковата молба – 08.07.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Аква Системс“ ЕАД с ЕИК 102705120, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Кузман Шапкарев“ № 1, ет.2, офис 9, представлявано от изпълнителния директор Н. Я. Г., да заплати на К.

И. М. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ЗК „*****“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, сумата от 15 296,55 евро разноски.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4

5