Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 22.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 284/2026
Вид
Решение № 187
Подписан
22.04.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Петър Узунов, Милена Каменова, Вера Коева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Благоевград, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20261200500284 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 9157/18.11.2025г., подадена от Ю. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **, против Решение № 414 от 30.10.2025г. по гр.д.№353/2025г. по описа на РС - Г., в частта, в която са уважени исковете за издръжка над 300 лева за С. М., за сумата над 280 лева за Ю. М. и над сумата 280 лева за Я. М., както и в частта, с която е осъден да заплати издръжка за минал период на С. в размер на по 450 лева на месец, за Ю. и Я. на по 400 лева на месец за периода от 27.07.2024година до 27.03.2025 година.

Недоволен от атакувания акт в обжалваната част e останал жалбоподателят, който го счита за неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалните и съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове за издръжка над 300 лева за С. М., за сумата над 280 лева за Ю. М. и над сумата 280 лева за Я. М..

Претендира разноски. С въззивната жалба е представен трудов договор № 016/01.10.2025г.

Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и 1 иска от съда да го потвърди в обжалваната част. Претендира разноски.

Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства.

Новите доказателства са за доходите на бащата на децата- трудов договор № 016/01.10.2025г. и удостоверение за доходи.

ОС Благоевград , в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението в обжалваните части, съдът осъжда Ю. М. М., ЕГН ********** от Г., обл.Благоевград да заплати на детето си С. Ю. М., ЕГН **********, роден на ** г. чрез неговата майка и законен представител Ф. А.

М., ЕГН ********** издръжка за минало време за периода от 27.07.2024 г. до 27.03.2025 г. в размер на 2500 лева и оставя без уважение иска за присъждане на издръжка за минало време над посочения размер, като неоснователно; осъжда Ю. М. М., ЕГН ********** от Г., обл.Благоевград да заплати на детето си С. Ю. М., ЕГН **********, роден на ** г. чрез неговата майка и законен представител Ф. А. М., ЕГН ********** издръжка за периода от 27.03.2024 г. до 25.09.2025 г. в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева на месец и оставя без уважение иска за присъждане на издръжка над посочения размер и период, като неоснователно; осъжда Ю. М. М., ЕГН ********** от Г., обл.Благоевград да заплати на децата си Ю. Ю. М., ЕГН **********, роден на ** г. и Я. Ю. М., ЕГН **********, родена на ** г. чрез тяхната майка и законен представител Ф. А. М., ЕГН **********, издръжка за минало време за периода от 27.07.2024 г. до 27.03.2025 г. в размер на по 2100 лева за всяко едно от децата и оставя без уважение иска за присъждане на издръжка за минало време над посочения размер, като неоснователно; осъжда Ю. М. М., ЕГН ********** от Г., обл.Благоевград да заплаща на децата си Ю. Ю. М., ЕГН **********, роден на ** г. и Я. Ю. М., ЕГН **********, родена на ** г. месечна издръжка в размер на по 400 (четиристотин) лева за всяко едно от децата, чрез тяхната майка и законен представител Ф. А. М., ЕГН **********, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като издръжката се заплаща до 10-то число на месеца, следващ този, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и оставя без уважение иска за присъждане на издръжка над посочените размери, като неоснователно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.

2

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваните части е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред въззивната инстанция е прието доказателство, от което се установи, че въззивникът реализира трудови доход в размер на минималната за страната работна заплата. Представен е и договор за наем.

Други относими към спора доказателства не са сочени във въззивната инстанция.

Въззивната жалба е неоснователна.

Доводите за неправилност на решението, в обжалваните части, са неоснователни.

При изясняване на спорните въпроси по настоящото дело, съдът не изхожда само от твърденията и представените от страните доказателства, а преценява своето решение въз основа на най-добрия интерес на децата, като в този смисъл взима предвид и общоизвестните обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от възможностите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на децата, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие.

Обстоятелствата, на които акцентира въззивникът, сочейки, че заплаща наем са ирелевантни за настоящия правен спор и за задължението му за издръжка на малолетните деца, тъй като задължението за издръжка към непълнолетни низходящи се ползва с привилегия.

Следва да се подчертае също, че издръжката се дължи, за да имат децата постоянен сигурен доход, достатъчен за тяхното отглеждане и възпитание.

Доколкото изпълнението на задължението за издръжка предполага 3 периодични, ежемесечни плащания, с всяко своевременно направено плащане се погасява задължението за месечния период, за който то се отнася.

Престирането на други по вид задължения, извън определената издръжка, не представлява изпълнение на задължението на родителя за издръжка.

Съдът съобрази, че въззивинкът е здрав човек в работоспособна възраст (39-годишен), който няма алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Съдът приема, че въззивникът получава ежемесечно доходи от трудово правоотношение, с които може да изпълнява задължението към малолетните си деца. Въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа ненавършилите пълнолетие деца, без значение дали непосредствено упражнява родителската отговорност. В този смисъл временните материални затруднения на бащата не трябва да се отразяват негативно на нуждите на двете деца.

Съдът съобрази, че майката е обременена с непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата., поради което издръжката, която този родител дава е ежедневна и не е само в пари, но и в натура, т. е. реалните разходи на майката за издръжката на децата са по-големи от тези на въззивника. Съдът отчита и бързо настъпилите инфлационни процеси в страната, които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за децата.

Ръководейки се от законните критерии, въззивната инстанция счита, че за месечната издръжка на децата са необходими общо от двамата родители не помалко от около 700 лв. за всяко от децата, с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито децата биха имали, ако родителите живееха заедно. Получаването на издръжка е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, социални помощи, доходи от имоти, семейни добавки и други такИ. (т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравен статус и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.

От сумата, която е необходима за месечната издръжка на децата, бащатавъззивник следва да поеме сума в размер на по 400 лв. месечно за всяко от децата. Правилно е определена и издръжката за минал период по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, както и по отношение на детето С. – навършил пълнолетие. Съдът приема, че въззивникът има материални 4 възможности да заплаща присъдените от районния съд с обжалваното решение месечни издръжки от по 400 лв. за всяко от двете деца, доколкото не се твърди и няма събрани доказателства за наличие на субективни пречки за реализиране от Ю. М. на доходи в по-висок размер от установените по делото.

Видно от показанията на св. Неджат М. е, че бащата има разсадник и реализира допълнителни приходи като земеделски производител. В отхвърлителната част решението на първата инстанция е влязло в сила, като необжалвано.

Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК). При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички допустими и относими към спора доказателства. Събраните от въззивната инстанция доказателства не променят фактите относно възможностите на дължащия издръжка родител да заплаща месечни издръжки от по 400 лв. на ненавършилите пълнолетие деца, както и издръжка за минало време на децата С. М., Ю. Ю. М. и Я. Ю. М..

Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции следва, че първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.

По разноските съдът приема следното:

Въззваемата страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение, каквито са своевременно поискани. Представен е договор за правна защита и съдействие за договорена сума от 360 евро – за адвокатско възнаграждение на един адвокат. Адвокатският хонорар е изцяло заплатен в брой. В договора е вписан начина на плащане съгласно приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Не е заявено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и съдът присъжда изцяло разноските за адвокатското възнаграждение.

При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски.

Така мотивиран, Благоевградкият окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 414 от 30.10.2025г. по гр.д. №353/2025г. по описа на РС - Г., в обжалваните части.

5

ОСЪЖДА Ю. М. М., ЕГН ********** от Г., обл.Благоевград, да заплати на Ф. А. М., ЕГН ********** от Г., обл.Благоевград, сумата в размер на 360 евро – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивно производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________