Определение № 1483 от 08.06.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 1483 08.06.2020 година град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав, осми юни две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова

2. мл.с. Марина Мавродиева

Секретар

Прокурор като разгледа докладваното от младши съдия Марина

Мавродиева въззивно гражданско дело № 2100 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № I-28/26.02.2020г. по в. гр. д. №

2100/2019г. по описа на БОС съдът е осъдил “Водоснабдяване и канализация” ЕАД да заплати на А.С.А. и А.А.А. сумата от 563,70 лв. за направените по делото разноски за две съдебни инстанции, а А.С.А. и А.А.А. да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 562,50 лв. за направените по делото разноски за две съдебни инстанции.

По делото са постъпили молба с вх. №

5886/26.03.2020г. и вх. № 5897/26.03.2020г. с идентично съдържание и искане към съда като първата е подадена от адв. К., а втората от адв. К. и адв. А. (без подпис). Сочи се, че решението в частта за разноските е неправилно, постановено в противоречие със закона, необоснованост на правните изводи и съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място са изложени аргументи, че неправилно е определено възнаграждението на ищците като било прието, че в представените договор за правна защита и съдействие не било посочено по всеки от исковете какъв е размера на възнаграждението като не било ясно по кой критерий е определена сумата, дължима от ВиК. Платеният хонорар от ищците пред първа инстанция бил 500 лева, а на втора 600 лева, заплатена била държавна такса за образуване на дело в размер на 150 лева и общият размер на разноските бил 1250 лева. Броят на исковете бил три – главен иск за реално изпълнение и два иска, обусловени от съдбата на главния иск като при това положение на главния иск следвало да се даде тежест от 50%, а на останалите два иска по 25%, каквато била практиката на съдилищата в подобни случаи, поради което на ищците следвало да се присъдят разноски в размер на 625 лева по главния иск и за частично уважения иск за неимуществени вреди в размер на 35 лева или общо 660 лева за двете съдебни инстанции. На второ място са изложени аргументи относно възнаграждението на ответника и че същото е определено в размер на 300 лева за всяка инстанция което било максималния размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ. Размерът нарушавал принципа на равенството между страните.

Съдът правилно приел, че ищците ангажирали само един адвокат като не обсъдил платеното от тях възнаграждение в светлината на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно характеристиката на исковете и правилата на чл. 7, ал. 1 , т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 1 като минималното възнаграждение за една инстанция било 900 лева. Адвокатите на ищците се съобразили с материалното положение на ищците и сключили договор за правна защита и съдействие за 500 лева за първа инстанция и 600 лева за втора, които били с 30% по-ниски от определените в Наредбата и тези критерии следвало да съобразят и съда при определяне на юрисконсултско възнаграждение, което според молителите трябва да е към минимума. Следвало да се съобрази и обстоятелството, че решението е обжалвано в цялост и правилно било прекратено производството и е уважена жалбата само относно иска за неимуществени вреди, при което следвало да се присъдят разноски в размер на 25 лева, включващи юрисконсулско възнаграждение и държавна такса за първа инстанция в размер на 21 лева общо за две инстанции в размер на 45 лева. Този размер бил справедлив като се съпостави с размера на присъденото обезщетение на неимуществени вреди, което било 11 пъти по-малък от разноските, които ищците следва да заплатят на страната, която е загубила делото. Сочи, че в практиката на СЕС винаги се застъпвало становището, че таксите и разноските по делото не следва да са по-големи от присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което препятствало правото на защита пред съд и съставлява нарушение на принципа за справедлив процес, регламентиран в чл. 6 ЕКПЧ. Моли да се измени решението в частта за разноските като се присъди в полза на А.А. и А.А. разноски в размер на 660 лева, а на ответника 40 лева.

Постъпило е становище от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските се намира за неоснователна. Счита, че претенциите на ищците за заплащане на разноски не били съобразени с изхода на спора, тъй като искът бил частично отхвърлен. Сочи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 100 лева при вземания в размер до 1000 лева. Освен това по закон била установена процедура за назначаване на особен представител. Сочи, че страните заплатили възнаграждение за адвокат, поради което можели да си позволят такъв. Присъдените разноски били в съответствие със съдебното решение.

Разноските на ответното дружество също били определени правилно, съобразно отхвърлената част от исковете. Изводът, че таксите и разноските не можели да са по-големи от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не почивал на разпоредбите на закона, дължимото адвокатско възнаграждение се присъжда при спазване на изискванията за минимален размер на същото. Счита, че липсва основание за изменение на решението в частта за разноските и моли молбата да се остави без уважение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, представените по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 248 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. По делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Молбата за изменение на решението на съда в частта за разноските, е подадена в срок (препис от решението е връчен на 11.03.2020г., а молбата е постъпила в съда на 26.03.2020г.), от активно легитимирано лице и същата е редовна и допустима.

С исковата молба А.А. и А.А. са предявили срещу ВиК ЕАД обективно и субективно съединени искове, с които се иска осъждане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД да възстанови водоподаването към недвижим имот, описан в исковата молба, да им се заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 лева на ден, общо 175 лева за периода 29.03.2019г. до 22.04.2019г. общо за двамата ищци, както и по 500 лева за всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди.

С Решение на

РС Бургас е уважил иска срещу “Водоснабдяване и канализация” ЕАД да възстанови водоподаването на А.С.А. и А.А.А., досежно водоснабден имот, както и да заплати на всяко едно от лицата А.С.А. и А.А.А., сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2019 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 87.50 лв. за периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тях, както и да заплати разноски на ищците.

С постановеното по делото решение на

БОС е потвърдено решението на БРС в частта, в която е уважен иска за възстановяване на водоподаването към имота, посочен от ищците, отменено е решението в частта, в която е уважен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 лева до пълния предявен размер от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г. и искът над този размер е отхвърлен, а производството по делото пред БОС е прекратено в частта, в която е са отхвърлени исковете на А.С.А. и А.А.А. срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 175 лв. за периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ГПК съдът дължи произнасяне по всеки иск, с който е сезиран. Съединяването на исковете по правило следва от волята на страната, освен в изрично предвидените хипотези. В случая съдът е сезиран с обективно съединени искове като дължи произнасяне по всеки иск. Не се споделя становището на страната, заявено в молбата за изменение на решението в частта за разноските, че в случая се касае за евентуално съединени искове. При евентуално съединяване на искове съдът дължи произнасяне, ако се е сбъднало процесуалното условие, предпоставка за разглеждането на евентуалния иск е изходът на делото по главния. В случая обаче такова условие не е поставяно от ищците, а всеки от предявените от ищците искове е самостоятелен, съдбата му не е поставена в зависимост от изхода на делото по който и да било друг иск, поради което съдът дължи решение по всеки един иск независимо дали искът за възстановяване на водоподаването е отхвърлен или уважен. Става въпрос за защита на различни интереси на ищците – за възстановяване на водоподаването до имот, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Налице е обективно кумулативно съединяване искове – за възстановяване на водоподаването, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед изхода на делото съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, с който двамата ищци са натоварили адв. Х.К. и адв. С.А. за изготвяне на искова молба и за процесуално представителство като е платена сума в размер на 500 лева в брой.

Пред въззивна инстанция е представен договор за правна защита и съдействие сключен с адв. К. и адв. А. като е посочено, че е платено възнаграждение в размер на 600 лева.

Липсва уточнение и в двата договора какъв е размерът на дължимото възнаграждение по всеки един от предявените искове.

По делото са налични доказателства за заплатена държавна такса пред РС по всеки от съединените искове, в защита на различни интереси на ищците общо в размер на 150 лева съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от

Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм., бр. 7 от 22.01.2019 г.) в редакцията към датата на приключване на съдебно дирене, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Съгласно чл. 2, ал. 3 и ал. 4 възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съгласно чл.

7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела за други неоценяеми искове - 300 лв. Чл. 7, ал.

2, т. 1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. – 300 лв.

Искът за възстановяване на водоподаването е неоценяем като за него е определена държавна такса в размер на 50 лева, дължимата по останалите искове такса е също в размер на 50 лева. Ето защо при използване на критерия дължимата по всеки иск държавна такса се стига до извода, че разноските следва да се разпределят по равно по всеки от предявените искове. Съдът е определил разноските при просто делене на исковете като е определил дължимите за всеки иск такси и разноски. Адвокатското възнаграждение е разделено на три съобразно обективно съединените искове и за първа инстанция по всеки иск е определено в размер на 167 лева. За втора инстанция адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 200 лева по всеки от исковете.