Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Троян, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева в присъствието на прокурора С. М. Г. като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20254340100867 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т. от **** против Районен съд гр. **, с цена на иска 6 000.00 лв.

Ищецът основава претенцията си за обезвреда на твърдения за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушаване правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на производството по гр. д. № 1957 по описа на *** районен съд за 2024 г., по което ищецът е бил страна / ищец/, а ответник – Административен съд-**.

Ищецът сочи в молбата, че производството по посоченото гр. д. № 1957 по описа на *** районен съд за 2024 г. е било образувано по предявен от него иск за обезвреда на неимуществени вреди. Твърди, че процесното дело е разгледано и приключило при нарушаване принципа на разумна продължителност, в резултат на което той претърпял и продължавал да търпи душевни болки и страдания, като най-вече загубил доверие в правосъдието.

Освен това търпял притеснения и безпокойство от евентуален неблагоприятен изход на делото, било накърнено чувството за справедливост и доверието в държавността поради забавяне на делото.

Твърди, че ответният съд не е могъл своевременно да защити накърнените му права и той да получи защита в срок, вследствие на което било засегната неимуществената му сфера, изпитвал гняв и безсилие от противоправното поведение на компетентния съд, обида от незачитане правото му на пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото.

Ищецът е направил искане съдът да постанови решение, с което да 1 признае за установено, че е налице нарушение на ЕКЗПЧОС – нарушаване на правото му за разглеждане на посоченото производство в разумен срок, както и да бъде осъден Районен съд гр. ** да му заплати сума в размер на 6 000 (шест хиляди) лева за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане на производството по гр. д. № 1957/2024 г. по описа на Районен съд-** в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.

По реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК Районен съд – ** е представил писмен отговор чрез председателя ****, в който е взето становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. В отговора е изложено, че първоначално искът е бил предявен пред Административен съд - ** (на 05.07.2024 г.), който на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ го е изпратил на Административен съд Плевен. След отводи на съдиите от АС - Плевен делото е било изпратено от ВАС на АС-Враца, който го е изпратил за разглеждане на РС-** с определение от 18.10.2024г. Пред ответния РС-** делото е било образувано на 25.10.2024 г. и е приключило на 07.01.2025 г.

Ответникът, чрез председателя на РС-**, е изложил, че върху продължителността на производството съществено значение е имало поведението на самия ищец, който е отнесъл спора за решаване пред некомпетентен съд.

В съдебно заседание ищецът К. Г. Т., р. пр., не се явява и не се представлява от процесуален представител. В представено по делото писмено становище ищецът е заявил, че поддържа предявения иск.

В съдебно заседание за Районен съд гр. **, редовно призовани, не се явява председателят на съда, ответникът не се представлява и от процесуален представител, като в отговора на ИМ е заявено делото да се разгледа в тяхно отсъствие.

За РП-** в с.з. се явява прокурор ****, която по съществото на спора изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото е приложено и прието като доказателство гр. д. № 1957 по описа на РС-** със страни: К. Г. Т. ( ищец) и Административен съд-** (ответник), от материалите на което се установява следното:

Гр.д. № 1957 по описа на РС-** е образувано на 25.10.2024 г.

Първоначално производството по предявения от ищеца К. Г. Т. иск срещу Административен съд - ** е било образувано на 05.07.2024 г. в Административен съд - **, тъй като ищецът е предявил там иска си.

Производството по образуваното адм. дело № 344/2024 г. по описа на АС-** е било прекратено с определение № 1305/09.07.2024 г. и на основание чл. 7, ал.

2 от ЗОДОВ е изпратено на Административен съд - Плевен.

В АС-Плевен на 15.07.2024 г. е било образувано адм. дело № 600/2024 г.

След отводи на съдиите от АС – Плевен, със заповед № РД-08-342/27.09.2024г. на председателя на ВАС е командирован съдия в АС-Плевен от АС-Враца, който да разгледа адм.д. № 600/2024 г.

С определение № 3660 от 18.10.2024 г. на командирования съдия от АС2 Враца е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд-**.

Пред ответния РС-** делото е било образувано на 25.10.2024 г. (петък) под № 1957 по описа на съда за 2024г.

С разпореждане № 2840 от 28.10.2025 г. (понеделник) съдиятадокладчик е оставил без движение ИМ, като е дал указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности и е предоставил срок за това.

След като ищецът е внесъл дължимата ДТ на 01.11.2024 г. и е представил документ за това, с разпореждане от 04.11.2024 г. ИМ с приложенията е изпратена на ответника за отговор, като му е предоставен едномесечен срок за това. В указания срок е постъпил отговор на ИМ от Административен съд-** с вх. №13672/06.12.2024 г.

С разпореждане № 3244/13.12.2024г. съдията-докладчик отново е оставил ИМ без движение, като е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности и му е предоставил предвидения в закона едноседмичен срок за изпълнение.

С определение № 8/07.01.2025 г. на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр. д. № 1957/2024 г. по описа на РС-**. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 21.01.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди с цена на иска 6000 лева:

В хипотезата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди от правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок. Отговорността по чл. 2б от ЗОДОВ е деликтна, като при преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, се вземат предвид критериите посочени в ал. 2, а именно: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора .

За да бъде основателен така предявеният иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ , във вр. с чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 45 ЗЗД, следва да бъдат доказани елементите от фактическия състав на твърдяното от ищеца материално право, който състав преди всичко включва противоправно бездействие от страна на сезирания съд да разгледа и да приключи процесното гр.д. № 1957/24 г. по описа на ЛРС, по което ищецът е бил страна (ищец).

В съдебната практика се е утвърдило схващането, че разумността на срока за разглеждане на делото се оценява с оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно найбързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Преценката за разумност на срока следва да се направи и след отговор на въпроса какъв е подходящият според обстоятелствата срок за приключване на делото, който да не поставя страните прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение.

Изискването за спазване на разумен срок има за цел да гарантира 3 общественото доверие в правораздаването и по дефиницията на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията /ЕКЗПЧОС/ винаги рефлектира върху усещането на страните за справедлив съдебен процес.

При анализ на правнорелевантните обстоятелства по делото става ясно, че общата продължителност на гр.д. № 1957 / 2024 г. по описа на *** районен съд от образуването - 25.10.2024 г., до приключването с определение на 07.01.2025 г. , е 2 месеца и 13 дни, в рамките на който срок е и едномесечния срок за отговор на ИМ от ответника. Тази продължителност на процеса не е извън рамките на разумния срок за разглеждане на конкретното производство по ЗДДН. Общо забавяне на процеса в случая не е допуснато.

Установено е, че съдията-докладчик е извършвал необходимите действия по движение на делото ритмично – веднага след образуването е постановил разпореждане с указания за внасяне на дължимата ДТ, след което е постановил изпращане на ИМ за отговор на ответника и във връзка с направените в отговора възражения, отново е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности по ИМ. Ищецът е бездействал и не е отстранил нередовностите по ИМ, което е довело и до връщане на ИМ и прекратяване на производството по гр.д. № 1957/2024 г.

Независимо, че ищецът е предявил иска си срещу АС-** още на 05.07.2024 г., то именно поради неподсъдност на спора пред административните съдилища, разглеждането на исковата претенция се е забавило поради произнасянето на сезирания АС-** и на АС-Плевен, на който делото е било изпратено на осн. чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че по първия критерий – общата продължителност на разглеждане от Районен съд-** – 2 месеца и 13 дни, производството по делото е протичало ритмично, като съдът е предприемал нужните действия по движение на делото и не е налице неоснователно забавяне.

Съдът счита, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че заради нередовности на конкретната ИМ, предявена от К. Г. Т. срещу АС-**, същото е налагало съдът двукратно да дава указания на ищеца за отстраняването им, което от своя страна е свързано с предоставяне на законно определения срок за това.

В случая фактическата и правна сложност на конкретното производство по гр.д. № 1957/24 г. на ЛРС е ирелевантна, тъй като делото е останало на фаза размяна на книжа, без производството да е протекло при разглеждането му в открито с.з. със събиране на доказателства и постановяване на решение.

По отношение поведението на страните и техните процесуални представители във връзка с разглеждане на гр.д. № 1957/24 г. настоящият състав счита, че върху продължителността на производството основно значение е оказало именно поведението на ищеца по делото. Както вече беше отбелязано, искът е предявен от ищеца пред некомпетентен съд, което е забавило с повече от три месеца предприемането на действия от страна на компетентния РС-**.

За уважаване на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да бъде установено, че съответното производство е разгледано в срок, който надвишава разумния такъв за разглеждане на делото, както и да бъде доказано, че на ищеца са причинени вреди, които са закономерна последица от продължителното разглеждане на делото. В този смисъл не могат да бъдат 4 споделени твърденията на ищеца, че е налице забавяне на процеса по разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по вече изложените съображения. По отношение твърденията му, изложени в ИМ, че в резултат на това производство той е претърпял неимуществени вреди, съдът намира, че такива не бяха доказани в настоящия процес.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т., ЕГН **** с адрес: ****, ***, против Районен съд гр. **, с искане да бъде осъден Районен съд гр. ** да му заплати сума в размер на 6000 (шест хиляди) лева за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане на производството по гр.д. № 1957/2024 г. по описа на Районен съд гр. ** в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.